Old/New Testament
47 Тогава ме върна при вратата на дома; и, ето, вода извираше изпод прага на дома към изток; защото лицето на дома бе към изток; и водата слизаше изпод дясната страна на дома, при южната страна на олтара.
2 После ме изведе по пътя на северната порта, и ме преведе наоколо по външния път към външната порта, по пътя <на портата>, която гледа към изток; и, ето, вода течеше от дясната страна.
3 И човекът, който държеше мярката в ръката си, като излезе към изток премери хиляда лакти, и ме преведе през водата; водата бе до глезени.
4 Пак премери хиляда, и ме преведе през водата; водата бе до колене. Пак премери хиляда, и ме преведе; водата бе до кръста.
5 После премери хиляда, и беше станала река, през която не можах да премина; защото водата беше се издигнала и бе станала вода за плуване, река непроходима.
6 И рече ми: Видя ли сине човешки? Тогава като ме заведе, върна ме към брега на реката.
7 А когато се върнах, ето, при брега на реката твърде много дървета и от двете й страни.
8 Тогава ми рече: Тая вода изтича откъм източната страна, слиза към полето, и се влива в морето; и когато се излее в морето водата му ще се изцери.
9 И всяко одушевено, <с което морето> изобилва, ще живее на всичките места дето би отишла тая пълна река {Еврейски: Тия две реки.}; и там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тая вода е дошла там и, че <водите на морето> са се изцерили; понеже дето отиде реката всичко ще живее.
10 И рибари ще стоят край нея от Енгади до Енеглаим, <там> ще простират мрежите си; рибите им ще бъдат твърде много по видовете си, като рибите на голямото море.
11 Но тинестите и блатистите му места няма да се изцерят; ще бъдат предадени на сол.
12 А край реката, по бреговете й от двете й страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодът им да оскъдее; всеки месец ще раждат нов плод, по причина, че водата, <която ги пои>, изтича из светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им за изцеление.
13 Така казва Господ Иеова: Ето пределите, по които ще наследите земята, като я разделите според дванадесетте Израилеви племена: Иосиф ще има <два> дяла.
14 Всеки както брат му ще наследите тая <земя>, за която се заклех, че ще я дам на бащите ви; да! тая земя ще ви се даде в наследство.
15 И ето границата на земята: На северната страна <ще бъде> от голямото море, по пътя за Етлон, до прохода на Седад;
16 <после>, Емат, Вирота, Сибраим, (който е между предела на Дамаск и предела на Емат), и Асаратихон, (който е при пределите на Ауран);
17 а границата от морето ще бъде Асеренан (при предела на Дамаск), а към север северната граница е Емат. Това е северната страна.
18 А източната, между Ауран, Дамаск и Галаад <оттатък> и Израилевата земя <отсам>, ще бъде Иордан, като я премерите от северната граница до източното море. Това е източната страна.
19 А към юг южната страна ще бъде от Тамар до водата на Мерива Кадис, и през Египетския поток до голямото море. Това, към юг, е южната страна.
20 А западната страна ще бъде голямото море от южната граница до прохода на Емат. Това е западната страна.
21 Така да разделите тая земя помежду си според Израилевите племена.
22 Да я разделите в наследство за вас и за чужденците, които пришелствуват между вас, които родят чада всред вас; тия нека ви бъдат като туземци между израилтяните; нека имат наследство с вас между Израилевите племена.
23 В което племе пришелствува чужденецът, там му дайте наследство, казва Господ Иеова.
48 А ето имената на племена <почвайки> от северния край, покрай пътя за Етлон, до прохода на Емат и Асаренан (при предела на Дамаск, северно край Емат). И <племената> ще имат страните си към изток и към запад. Дан <ще има> един <дял>.
2 А до Дановата граница, от източната страна до западната страна, Асир <ще има> един <дял>.
3 А до Асировата граница, от източната страна до западната страна, Нефталим <ще има> един <дял>.
4 А до Нефталимовата граница, от източната страна до западната страна, Манасия <ще има> един дял.
5 А до Манасиевата граница, от източната страна до западната страна, Ефрем <ще има> един <дял>.
6 А до Ефремовата граница, от източната страна до западната страна, Рувим <ще има> един <дял>.
7 А до Рувимовата граница, от източната страна до западната страна, Юда <ще има> един <дял>.
8 И до Юдовата граница, от източната страна до западната страна, да бъде приносът, който ще посветите, двадесет и пет хиляди <тръстики> широк, а дълъг колкото всеки от <другите> дялове от източната страна до западната страна; и светилището да бъде всред него.
9 Приносът, който ще посветите Господу да бъде двадесет и пет хиляди <тръстики> на длъж и десет хиляди на шир.
10 И тоя свет принос да бъде за тях, за свещениците, <дълъг> към север двадесет и пет хиляди <тръстики>, широк към запад десет хиляди, широк и към изток десет хиляди, а дълъг към юг двадесет и пет хиляди; и Господното светилище ще бъде всред него.
11 Това да бъде за осветените свещеници от Садоковите потомци, които пазиха заръчването Ми и не се заблудиха, когато израилтяните се заблудиха, както се заблудиха левитите.
12 И тоя посветен принос от приноса на земята ще им бъде пресвет до предела на левитите.
13 И съответстващ на границата на свещениците, левитите ще имат <дял> двадесет и пет хиляди <тръстики> дълъг и десет хиляди широк; цялата дължина да бъде двадесет и пет хиляди, и широчината десет хиляди.
14 От него да не продават, нито да го дават в размяна, нито да предадат на други земните първаци; защото <делът им> е свет Господу.
15 А петте хиляди <тръстики>, които остават в широчината срещу двадесет и петте хиляди, да бъдат за обща употреба, за града, за живеене и за пасбища; а градът да бъде всред него.
16 И ето мерките му: северната страна четири хиляди и петстотин <тръстики>, южната страна четири хиляди и петстотин, източната страна четири хиляди и петстотин, и западната страна четири хиляди и петстотин.
17 И пасбищата на града да бъдат на север двеста и петдесет, на юг двеста и петдесет, на изток двеста и петдесет, и на запад двеста и петдесет.
18 И остатъкът от дължината, съответствуващ на светия принос, ще бъде десет хиляди <тръстики> на изток, и десет хиляди на запад; ще съответствува на светия принос; и рожбите му ще бъдат за храна на ония, които слугуват в града.
19 Ония от всичките Израилеви племена, които слугуват в града, да го обработват.
20 Цялото посветено място да бъде двадесет и пет хиляди <тръстики> на двадесет и пет хиляди; четвъртит ще направите светия принос, включително градското притежание.
21 И остатъкът да бъде за княза, от двете страни на светия принос и на градското притежание, пред посветеното място от двадесет и петте хиляди <тръстики> към източната граница, а на запад пред двадесет и петте хиляди към западната граница, съответстващ на всеки от дяловете; това да бъде за княза. А светият принос със светилището на дома ще бъде всред него.
22 И така, <мястото> от притежанието на левитите и от притежанието на града, като е по средата между границата на Юда и границата на Вениамина, ще бъде на княза; на княза ще бъде.
23 А колкото за останалите племена: от източната страна до западната страна Вениамин <ще има> един <дял>.
24 А до Вениаминовата граница, от източната страна до западната страна, Симеон <ще има> един <дял>.
25 А до Симеоновата граница, от източната страна до западната страна, Исахар <ще има> един <дял>.
26 А до Исахаровата граница, от източната страна до западната страна, Завулон <ще има> един <дял>.
27 А до Завулоновата граница, от източната страна до западната страна, Гад <ще има> един <дял>.
28 А до Гадовата граница, на южната страна към юг, границата да бъде от Тамар до водата на Мерива Кадис, и през <египетския> поток до голямото море.
29 Тая е земята, която ще разделите с жребие на Израилевите племена в наследство, и тия са дяловете на всяко от тях, казва Господ Иеова.
30 А ето предградията на града: на северната страна четири хиляди и петстотин <тръстики> по мярка;
31 а градските порти да <се наричат> с имената на Израилевите племена; три <от> портите <да гледат> към север - Рувимовата порта една, Юдовата порта една и Левиевата порта една;
32 и на източната страна четири хиляди и петстотин <тръстики>, и три порти - Иосифовата порта една, Вениаминовата порта една и Дановата порта една;
33 и на южната страна четири хиляди и петстотин <тръстики> по мярка, и три порти - Симеоновата порта една, Исахаровата порта една и Завулоновата порта една;
34 а на западната страна четири хиляди и петстотин <тръстики>, и три порти - Гадовата порта една, Асировата порта една и Нефталимовата порта една.
35 Окръжността да бъде осемнадесет хиляди <тръстики>; и от оня ден името на града ще бъде Иеовашама {Т.е., Иеова е там.}.
3 Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а <такива> и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.
2 Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.
3 И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.
4 Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;
5 и знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.
6 Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
7 Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и <Христос> е праведен.
8 Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.
9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.
11 Защото поръчката, която чухте от начало, е това: да любим един другиго;
12 <и да не бъдем> както Каин, <който> беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.
13 Недейте се чуди, братя, ако светът ви мрази.
14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.
15 Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.
16 От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,
17 Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?
18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.
19 От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него,
20 относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко.
21 Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога:
22 и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него.
23 И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал.
24 И който пази неговите заповеди, пребъдва в <Бога> и <Бог> в него: и по това познаваме, че той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал.
© 1995-2005 by Bibliata.com