Old/New Testament
Яков бяга от Лаван
31 Донесено беше на Яков, че синовете на Лаван говорят за него така: „Яков заграби всичко, което притежаваше баща ни. От бащиния ни имот той натрупа цялото това богатство.“ 2 Яков видя лицето на Лаван – то вече не беше към него такова, каквото беше преди. 3 (A)Тогава Господ заповяда на Яков: „Върни се в земята на предците си и в родината си! Аз ще бъда с тебе!“
4 Затова Яков изпрати да повикат Рахил и Лия да дойдат на полето при дребния му добитък. 5 Той им каза: „Виждам лицето на баща ви, че вече не е към мене такова, каквото беше преди. Но с мене е Бог на моите предци. 6 А вие знаете, че аз с всички сили работих на вашия баща. 7 Баща ви обаче ме лъга и десет пъти променя възнаграждението ми. Но Бог не го допусна да ми напакости. 8 Когато той кажеше, че капчестият добитък ще бъде за мене като заплата – всичкият добитък раждаше капчести. А когато кажеше, че заплатата са шарените – всичкият добитък раждаше шарени. 9 Така Бог отне тези стада от баща ви и ги даде на мене.
10 Веднаж, когато стадото зачеваше, имах видение насън: ето козлите, които покриваха козите, бяха шарени, капчести и пъстри. 11 (B)Божий ангел ми каза насън: ‘Якове!’ Аз отговорих: ‘Ето ме.’ 12 Той продължи: ‘Вдигни очи и погледни – всичките козли, които са покрили козите, са шарени – капчести и пъстри. Аз виждам всичко, което Лаван ти направи. 13 (C)Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.’“ 14 В отговор Рахил и Лия му казаха: „Нима имаме още дял и наследство в дома на баща си? 15 Не ни ли смята за чужди? Защото той ни продаде и дори изяде дадените за нас пари. 16 Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше, както и на нашите деца. Затова ти прави всичко, каквото Бог ти е заповядал.“ 17 Тогава Яков качи децата си и жените си на камили. 18 Той подкара пред себе си всичкия си добитък, взе цялото си богатство, придобито в Месопотамия, и се отправи на път, за да се върне при баща си Исаак в ханаанската земя. 19 А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си. 20 Така Яков измами арамееца Лаван, без да му извести, че си отива. 21 Той побягна с цялото си имущество, премина Ефрат[a] и се насочи към планината Галаад.
Лаван преследва Яков
22 На третия ден донесоха на Лаван, че Яков си е тръгнал. 23 Тогава той събра роднините си и след седем дена гонитба го настигна на планината Галаад. 24 Но през нощта насън Бог се яви на арамееца Лаван и му каза: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“ 25 Най-после Лаван настигна Яков, който беше разположил шатрата си на планината. Там разпъна шатрата си и Лаван заедно с роднините си.
Съюзът между Яков и Лаван
26 Лаван се обърна към Яков: „Какво правиш ти? Защо ме измами и отвлече дъщерите ми като пленници, придобити на война? 27 Защо побягна тайно, измами ме и нищо не ми каза? Щях да те изпратя с веселие и песни, с тимпани и арфи. 28 Ти дори не ми даде възможност да целуна внуците и дъщерите си на прощаване. Постъпи безразсъдно. 29 Бих могъл да ви отмъстя за това. Но Бог на вашия баща ми говори тази нощ с думите: ‘Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.’ 30 Е, добре, тръгнал си, защото много си се затъжил за бащиния си дом. Но защо си откраднал боговете ми?“ 31 В отговор Яков каза на Лаван: „Уплаших се, защото си помислих: ‘Да не грабне от мене обратно дъщерите си.’ 32 Но у когото намериш боговете си, той няма да остане жив. Пред роднините ни провери какво твое има у мене и си го вземи.“ Яков не знаеше, че Рахил беше откраднала тези богове. 33 Затова Лаван претърси шатрата на Яков, шатрата на Лия и шатрата на двете робини, но не намери нищо. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил. 34 (D)А в това време Рахил беше взела идолите, беше ги поставила под седлото на една камила и беше седнала над тях. Лаван претърси цялата ѝ шатра, но не намери нищо. 35 (E)Рахил каза на баща си: „Господарю мой, да не се разгневиш затова, че не мога да стана пред тебе, тъй като имам месечно течение.“ Лаван прерови всичко, но идолите не намери. 36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков заговори към него: „Каква е вината ми, какъв е грехът ми, че ме преследваш? 37 Ти прегледа всички мои вещи – какво твое намери от цялата си покъщнина? Покажи го тук, пред моите и твоите роднини – нека те отсъдят между двама ни.
38 Двадесет години аз работих при тебе. За това време твоите овце и кози не помятаха. Овни от стадото ти не ядох. 39 Разкъсано от зверове не ти донасях – това беше за моя сметка. От мене ти търсеше сметка за изгубеното денем и за пропадналото нощем. 40 Денем се изнурявах от жега, а нощем – от студ. Сънят бягаше от очите ми. 41 Така преминаха тези двадесет години в твоя дом. Работих ти четиринадесет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти. А ти десет пъти промени възнаграждението ми. 42 (F)Ако с мене не беше бащиният ми Бог – Бог на Авраам и Бог, Закрилник на Исаак, – ти сега щеше да ме изпратиш без нищо. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми. Тази нощ Той Сам се застъпи за мене.“ 43 Лаван отговори: „Нали това са мои дъщери, мои внуци, мой добитък? Всичко, което тук виждаш, е мое. Нима мога да оскърбя собствените си дъщери и родените от тях внуци? 44 А сега нека аз и ти сключим договор и това ще бъде свидетелство между мене и тебе.“
45 Тогава Яков взе един камък и го изправи като паметник. 46 Яков нареди на роднините си: „Натрупайте камъни!“ Те натрупаха могила от камъни и направиха грамада. Там при нея те ядоха. 47 Лаван ѝ даде име: Йегар-Сахадута, а Яков я нарече Галаад. 48 Лаван заговори: „Днес тази грамада е свидетелство между мене и тебе.“ Затова онова място се нарича Галаад, 49 а също и Мицпа, защото Лаван каза още: „Господ да бди над мене и над тебе, след като се разделим един от друг. 50 Ако се отнасяш лошо към дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, то макар че няма човек между нас, помни, че Бог е свидетел между мене и тебе.“ 51 Лаван добави още към Яков: „Виж тази грамада, този паметник, който аз поставих между мене и тебе – 52 те са свидетели, че аз няма да премина с лоши замисли към тебе зад тази грамада, но и ти няма да преминаваш към мене зад тази грамада и зад този паметник. 53 Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им нека бъде съдия между нас.“ Яков се закле в Бога, Закрилник на баща си Исаак. 54 Тогава Яков закла жертва на планината и повика роднините си да ядат хляб. Така те ядоха хляб и пренощуваха на планината.
32 [b] Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.
Яков се подготвя да срещне Исав
2 След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели. 3 Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим. 4 Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом. 5 Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: ‘Аз живях при Лаван. 6 Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.’“
7 Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“ 8 Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите. 9 Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“
10 (G)Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: ‘Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!’ 11 Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана. 12 Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата. 13 (H)Ти обеща: ‘Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо’.“
14 Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав 15 – двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни, 16 тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела. 17 Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“
18 След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: ‘Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?’, 19 ти отговори: ‘Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас’.“ 20 Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете: 21 ‘Ето твоят роб Яков идва след нас’.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“ 22 Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.
Борбата на Яков с Бога
23 (I)А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок. 24 Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше. 25 А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж. 26 Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро. 27 Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ 28 Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ 29 (J)Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“ 30 (K)Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?[c]“ Тогава Мъжът благослови Яков там. 31 (L)Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“ 32 Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си. 33 Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.
Излекуване на жената с кръвотечение и възкресяване на дъщерята на Яир
18 (A)Докато Иисус им говореше това, ето един началник дойде, поклони се пред Него и каза: „Моята дъщеря току-що умря. Но ела, възложи ръката Си върху нея и тя ще живее.“ 19 Иисус стана и тръгна след него заедно с учениците Си.
20 (B)И ето една жена, която страдаше дванадесет години от кръвотечение, се приближи отзад и се допря до края на дрехата Му. 21 (C)Защото тя си мислеше: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.“ 22 Иисус се обърна, видя я и каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те изцели!“ И от този миг жената оздравя.
23 А когато Иисус влезе в дома на началника и видя свирачите[a] и разтревожените хора, 24 каза: „Излезте, защото момичето не е умряло, а само спи.“ Тогава те Му се присмиваха. 25 А когато множеството беше отстранено, Той влезе и хвана ръката на момичето; и то се изправи. 26 (D)И слухът за станалото се разнесе по цялата област.
Излекуване на двама слепи
27 (E)(F)Когато Иисус си отиваше оттам, двама слепи тръгнаха след Него и викаха: „Смили се над нас, Сине Давидов!“ 28 А като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него. Иисус ги попита: „Вярвате ли, че Аз мога да извърша това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“ 29 Тогава Той се докосна до очите им и каза: „Нека ви бъде според вашата вяра.“ 30 (G)И очите им се отвориха. А Иисус строго им заповяда: „Внимавайте никой да не узнае за това.“ 31 Но когато излязоха, те разнесоха вестта за Него по цялата област.
Излекуване на ням, обхванат от зъл дух
32 (H)Докато те излизаха, ето доведоха при Него ням човек, обхванат от бяс. 33 (I)Веднага щом бесът бе изгонен, немият проговори. Насъбралите се бяха в почуда и казваха: „Никога такова нещо не се е виждало в Израил.“ 34 (J)А фарисеите казваха: „Той изгонва бесове със силата на бесовския княз.“
35 (K)Тъй Иисус обикаляше всички градове и села, поучаваше в синагогите им, проповядваше благовестието за царството Божие и изцеляваше всяка болест и всяко страдание сред народа.
36 (L)А като видя тълпите народ, стана Му жално за тях, защото бяха изнурени и пръснати като овце без пастир. 37 (M)Тогава каза на учениците Си: „Жетвата е голяма, а жетварите са малко. 38 Затова се молете на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.