Old/New Testament
Видение за Божията слава и колесницата
1 В тридесетата година, в петия ден на четвъртия месец, когато бях сред откараните в плен при реката Ховар, небесата се отвориха и видях Божии видения. 2 (A)В петия ден на месеца – това беше петата година на пленничеството на цар Йехония – 3 Господ отправи слово към свещеника Йезекиил, син на Вузи, в Халдейската земя при реката Ховар. И там Господнята ръка беше върху него.
4 И видях – ето бурен вятър идваше от север – огромен облак и пламтящ огън, и сияние го обгръщаше. Изсред огъня от средата му видях нещо като блясък от нажежен метал. 5 (B)(C)От средата му се яви нещо, което наподобяваше на четири живи същества. Видът им беше такъв: приличаха на човек. 6 Всяко имаше четири лица и всяко от тях четири крила. 7 Краката им бяха прави, а стъпалата на краката им – като стъпало на теле. И блестяха като излъскана мед. 8 Под крилата си на четирите си страни имаха човешки ръце. Четирите имаха лица и крила. 9 Крилата им се докосваха едно до друго. Когато се движеха, не сменяха посоката си, всяко вървеше направо. 10 А лицата им отпред наподобяваха на човек, отдясно четирите имаха лице на лъв, отляво лице на теле и отзад лице на орел. 11 (D)Такива бяха лицата им. А крилата им бяха разперени нагоре. Две от крилата на всяко докосваха онези на другите и две покриваха телата им. 12 Всяко се движеше направо. Накъдето Духът ги искаше да отидат, отиваха, без да изменят посоката, когато се движеха. 13 Приликата на живите същества, техният облик бяха като горящи огнени въглени, на вид като светещи факли. Огънят святкаше между живите същества. Огънят имаше сияние и от него проблясваше светкавица. 14 Живите същества се движеха бързо, като проблясване на светкавица.
15 Като се вгледах в живите същества, видях, че за всяко от четирите лица имаше по едно колело на земята. 16 А видът на колелата и направата им бяха като скъпоценен камък топаз. Четирите имаха една и съща форма. И по вида си, и по направата си бяха като че ли колело в колело. 17 Когато се движеха, вървяха в четирите си посоки, не сменяха посоката. 18 (E)Те имаха дъги, които бяха величествени и страшни; дъгите на колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи. 19 Когато живите същества се движеха, колелата им вървяха до тях. Когато живите същества се издигаха над земята, колелата също се издигаха. 20 Накъдето Духът искаше да отиде, там отиваха. Колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата. 21 Когато едните вървяха, вървяха и другите, а когато едните стояха, стояха и другите; и когато едните се издигаха от земята, колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.
22 Над главите на живите същества имаше нещо като свод, внушителен кристал, разпрострян над главите им. 23 Под свода крилата им бяха разперени едно към друго. Всяко имаше две крила, които покриваха тялото му. 24 (F)Когато се движеха, чувах шума на техните крила като тътен на много вода, като гласа на Всемогъщия, като силен звук, като шум от военен лагер. Когато те спираха, отпускаха крилата си. 25 Тогава се чуваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Когато спираха, отпускаха крилата си.
26 (G)Високо над свода над главите им имаше нещо като престол, на вид като сапфир, а над подобието на престола имаше нещо като фигура на човек върху него. 27 (H)След това видях нещо като блясък от нажежен метал, което изглеждаше като обхванато изцяло от огън, от подобието на неговите хълбоци и нагоре. А от подобието на неговите хълбоци и надолу видях нещо, което приличаше на огнено видение. И сияние го обгръщаше. 28 (I)Както изглежда дъгата в облак в дъждовен ден, така изглеждаше и сиянието наоколо[a]. Такова беше видението на образа на Господнята слава.
Когато го видях, паднах по очи и чух гласа на Един, Който говореше.
Призоваване на Йезекиил за пророк. Видение за свитъка
2 (J)И Той ми каза: „Сине човешки, изправи се на краката си и Аз ще говоря с тебе.“ 2 (K)И Духът влезе в мене, когато ми говореше, и ме постави на крака. И се вслушах в това, което ми говореше. 3 (L)И Той ми каза: „Сине човешки, изпращам те при Израилевите синове, при непокорен народ, който възнегодува против Мене. Те и предците им съгрешават срещу Мене до ден днешен. 4 И тези синове, при които те изпращам, са упорити и коравосърдечни. И ти ще им кажеш: ‘Така говори Господ Бог.’ 5 (M)И те независимо дали те слушат или се въздържат, защото са размирен дом, ще узнаят, че е имало пророк между тях.
6 (N)А ти, сине човешки, не се страхувай от тях, нито се бой от техните думи, защото тръни и бодили са с тебе и ти седиш върху скорпиони. Не се страхувай от техните думи и не се плаши от тяхното лице, защото са размирен дом. 7 И се обърни към тях с Моите думи – независимо дали слушат, или се въздържат, – защото те са размирни.
8 А ти, сине човешки, чуй какво ще ти говоря: не бъди размирен като този размирен дом. Отвори устата си и изяж, което ще ти дам!“ 9 Тогава погледнах и ето ръка, протегната към мен, и в нея изписан свитък. 10 (O)И Той го разви пред мене. И беше изписан отвътре и отвън. И в него беше написано: „плачове, стенание и ридание“.
Силата на вярата
11 А вярата е твърда увереност в онова, на което се надяваме, и убеденост в онова, което не се вижда. 2 Чрез нея древните предци получиха добро свидетелство. 3 (A)Чрез вярата проумяваме, че светът е създаден с Божието слово и че от невидимото произлезе видимото. 4 (B)Чрез вярата Авел принесе на Бога по-добра жертва, отколкото Каин. Чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; благодарение на нея, макар и мъртъв, той още ни говори. 5 (C)Заради вярата си Енох бе отнесен при Бога, за да не умре. И него го нямаше вече, понеже Бог го беше взел. Преди отнасянето си той получи свидетелство, че е приятен на Бога. 6 (D)А без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Защото онзи, който се приближава до Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава онези, които Го търсят. 7 (E)Чрез вяра Ной получи откровение за онова, което още не се виждаше, и с послушание направи кораба, за да спаси своя дом; чрез нея светът беше осъден и Ной стана наследник на оправдаването, което идва от вярата.
8 (F)С вяра призованият от Бога Авраам послуша и се отправи към земята, която щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива. 9 (G)С вяра той се пресели в обещаната земя, макар и чужда, и се засели в шатри заедно с Исаак и Яков, сънаследници на същото обещание. 10 Защото той очакваше града със здравите основи и чийто строител и творец е Бог. 11 (H)Чрез вяра и сама Сарра придоби способността да даде поколение и, въпреки възрастта си, роди, защото сметна, че Бог е верен на обещанието Си. 12 (I)Така от един човек при това с изчерпани сили се роди толкова голямо потомство, колкото са звездите на небето и както са неизброими песъчинките на морския бряг.
13 (J)Всички те умряха, изпълнени с вяра, без да получат обещаното, а само отдалеч го видяха, приветстваха го и заявиха, че са чужденци и пришълци на земята. 14 С тези думи те дават да се разбере, че търсят отечество. 15 Ако бяха мислили за онази земя, от която бяха излезли, щяха да намерят възможност да се върнат. 16 Но сега те се стремят към по-добро, тоест небесно отечество. Затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил за тях град.
17 (K)С вяра Авраам, когато беше подложен на изпитание, отдаде като жертва Исаак; и този, който бе получил обещанията, принесе единствения си син 18 (L)и му бе казано: „От Исаак ще произлезе потомството ти.“ 19 Той смяташе, че Бог има мощ да възкреси Исаак дори от мъртвите, и затова го прие обратно като предобраз на възкресението.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.