Old/New Testament
Царуване на Ахаз
28 (A)Ахаз беше на двадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим шестнадесет години. Но той не постъпваше праведно пред Господа, както правеше праотецът му Давид, 2 А вървеше по пътя на израилските царе и дори направи излети статуи на Ваал. 3 (B)Той принасяше кадилна жертва в Еномовата долина и изгаряше синовете си, подобно на отвратителния обичай на народите, които Господ прогони пред израилтяните. 4 Ахаз принасяше жертви и ходеше по оброчищата, по височините и под всяко клонесто дърво.
5 Затова Господ, неговият Бог, го предаде в ръцете на сирийския цар. Сирийците го разбиха, взеха много пленници и ги отведоха в Дамаск. Той беше предаден и в ръцете на израилския цар, който му нанесе голямо поражение. 6 (C)Факей, син Ремалиев, изби в един ден сто и двадесет хиляди боеспособни юдеи, защото бяха изоставили Господа, Бога на предците си. 7 А Зихрий, храбър мъж от Ефрем, уби царския син Маасея, надзирателя на двореца Азрикам и втория след царя, Елкана. 8 Израилтяните плениха от братята си, юдеите, двеста хиляди жени, синове и дъщери, и много плячка, която откараха в Самария.
9 А там имаше един пророк на Господа на име Одед. Той излезе да посрещне войската, която идваше в Самария, и им каза: „Ето Господ, Бог на предците ви, в гнева Си против юдеите ги предаде във вашите ръце. Вие ги избихте с такава радост, която стигна до небето. 10 Сега вие искате да направите пленените от Юдея и Йерусалим ваши роби и робини. Но нямате ли и вие самите грехове пред Господа, вашия Бог? 11 Затова послушайте ме и върнете пленниците, ваши братя, които сте заробили, защото яростният гняв на Господа ще падне върху вас.“
12 Тогава някои от военачалниците на Ефремовите родове – Азария, син Йехохананов, Берехия, син Мешилемотов, Езекия, син Шалумов, и Амаса, син Хадлаев, застанаха срещу тези, които се връщаха от войната, 13 и им казаха: „Не водете тук пленниците, защото бихме съгрешили пред Господа. Нима искате да прибавите още към нашите грехове и престъпления? Вината ни е голяма и яростен гняв ще падне върху Израил.“ 14 Тогава войниците оставиха пленниците и плячката пред военачалниците и пред всички събрали се. 15 Военачалниците станаха, взеха пленниците и облякоха от плячката всички голи между тях. Облякоха ги, обуха ги, дадоха им храна и вода, помазаха ги с елей, а отпадналите от тях качиха на магарета и ги изпратиха в Йерихон – града на палмите, при братята им. А те се върнаха в Самария.
16 В това време Ахаз изпрати вестоносци при асирийските царе да иска помощ, 17 защото идумейците отново бяха нахлули, избиха в Юдея и отведоха пленници. 18 Филистимците бяха нападнали градовете в равнината и южната част на Юдея и превзеха Ветсамис, Айалон, Гедерот и Сохо с околните им селища, Тимна и Гимзо с околните им селища, и се заселиха там. 19 Така Господ унизи Юдея заради юдейския цар Ахаз, понеже той беше развратил Юдея и беше извършил тежки грехове пред Господа. 20 А асирийският цар Теглатфеласар, вместо да му помогне, тръгна против него и го притесни, 21 защото Ахаз, макар че взе съкровищата от храма на Господа, от царския дворец и от знатните граждани и даде всичко на асирийския цар, това не му помогна.
22 Дори в това затруднение цар Ахаз вършеше още беззакония пред Господа. 23 Той принасяше жертви на боговете от Дамаск, понеже мислеше, че те са го поразили, и казваше: „Боговете на сирийските царе им помагат, затова и аз ще принеса жертва, за да ми помогнат.“ Но те причиниха беди на него и на целия Израил. 24 Ахаз събра съдовете от дома на Бога, нареди да ги строшат, затвори вратите на Господния храм и си издигна жертвеници на всеки ъгъл в Йерусалим. 25 Той направи оброчища и във всички юдейски градове, за да принасят кадилни жертви на чуждите богове, и разгневи Господа, Бога на предците си.
26 Останалите дела и всичките му постъпки, отначало докрай, са описани в книгата на юдейските и израилските царе. 27 Ахаз почина при предците си. Погребаха го в Йерусалим, но не в гробницата на израилските царе. И вместо него се възцари синът му Езекия.
Очистване и освещаване на храма от цар Езекия
29 (D)Езекия се възцари на двадесет и пет години и беше цар в Йерусалим двадесет и девет години. Майка му се казваше Авия, дъщеря на Захария. 2 Той постъпваше праведно пред Господа така, както правеше това баща му Давид.
3 (E)Още в първия месец на първата година от царуването си той отвори вратите на Господния храм и го обнови. 4 И като заповяда на свещениците и левитите да дойдат, събра ги на източния площад 5 и им каза: „Слушайте ме, левити! Осветете се сега, осветете и храма на Господа, Бога на предците ви, и изхвърлете гнусотата от светилището, 6 защото предците ни вършеха беззакония и не постъпваха праведно пред Господа, нашия Бог – изоставиха Го и Му обърнаха гръб, отвърнаха се от Господния дом. 7 Затвориха вратите на притвора, угасиха светилниците, не принасяха кадилна жертва и всеизгаряне в светилищито на Бога на Израил. 8 (F)Затова Господният гняв се изля над Юдея и Йерусалим и Той ги предаде на опустошение, позор и презрение, както виждате с очите си. 9 И ето бащите ни паднаха от меч, а синовете, дъщерите и жените ни са отведени в плен. 10 Сега желая от все сърце да сключа завет с Господа, Бога на Израил, за да отвърне гнева Си от нас. 11 Деца мои, не губете време! Защото Господ ви избра да заставате пред Него и да Му служите. Вие сте Негови слуги и Му принасяте кадилна жертва.“
12 Тогава станаха левитите: Махат, Амасаевият син, и Йоел, Азариевият син, от Каатовите потомци; от потомците на Мерария – Кис, Авдиевият син, и Азария, Йехалеловият син; от потомците на Гирсон – Йоах, Земовият син, и Еден, Йоаховият син; 13 от Елицифановите потомци – Шимри и Йеиел; от Асафовите потомци – Захария и Матания; 14 от Емановите потомци – Йехиел и Шимей; и от Идутуновите – Шемая и Узиел. 15 Всички те събраха братята си, осветиха се и изпълниха заповедта на царя да очистят храма според словото на Господа. 16 Свещениците влязоха във вътрешната част на дома Господен, за да го очистят. Изнесоха в двора на храма всичко нечисто, което намериха там. Левитите го взеха и го изнесоха навън при потока Кедрон. 17 На първия ден от първия месец започнаха да освещават дома Господен, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния притвор. Освещаваха дома на Господа осем дена и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.
18 Тогава дойдоха в двореца на цар Езекия и казаха: „Очистихме изцяло Господния храм – жертвеника за всеизгаряния, всичките му съдове, трапезата за хлябовете на предложението и всичките ѝ прибори. 19 Приготвихме и осветихме всички съдове, които цар Ахаз оскверни и захвърли по време на царуването си, и те сега са пред Господния жертвеник.“
20 Тогава цар Езекия стана рано и като събра първенците на града, отиде в храма на Господа. 21 И докараха седем телета, седем овена, седем агнета и седем козела като жертва за грях – за царството, за светилището и за Юдея. Царят заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да принесат всеизгаряния върху Господния жертвеник. 22 Те заклаха телетата, а свещениците взеха кръв и поръсиха жертвеника; заклаха овните и агнетата и поръсиха с кръв жертвеника. 23 След това докараха пред царя и общността козлите, които бяха жертва за грях, и положиха ръцете си върху тях. 24 Тогава свещениците ги заклаха и поръсиха с кръвта им жертвеника, за да очистят от грехове целия Израил, защото царят беше заповядал да се принесе всеизгаряне и жертва за грях за целия народ.
25 Той постави отново левитите в Господния храм с цимбали, псалтири и арфи според заповедта на Давид, на Гад, царския ясновидец, и на пророк Натан – наредба, която беше дадена от Господа чрез пророците му. 26 И левитите застанаха с инструментите, направени от Давид, а свещениците – с тръбите. 27 Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгаряне върху жертвеника. А когато започна всеизгарянето, бяха запени и хвалебните песни за Господа под съпровод на тръби и инструменти, изработени от Давид, царя на Израил. 28 И цялото събрание се молеше, певците пееха и звучаха тръби, докато траеше всеизгарянето. 29 А когато жертвоприношението свърши, царят и всички, които присъстваха с него, коленичиха и се поклониха. 30 После царят и първенците казаха на левитите да славят Господа с думите на Давид и на ясновидеца Асаф. Те с радост изпяха славословието, поклониха се и се помолиха.
31 Накрая Езекия отново се обърна към тях и каза: „Сега вие се посветихте на Господа. Пристъпете и принесете жертви и благодарствени приноси в Господния храм.“ И всички събрали се принесоха своите жертви и благодарствени приноси, а някой и всеизгаряне. 32 Общността принесе във всеизгаряне седемдесет вола, сто овена, двеста агнета, всички те всеизгаряния за Господа. 33 А останалите жертви бяха: петстотин глави едър добитък и три хиляди – дребен добитък. 34 Но свещениците бяха малко на брой и не можеха да одерат кожите на всички животни за всеизгаряне. Затова помагаха братята им, левитите, докато се свърши работата и се осветят другите свещеници, понеже левитите се бяха подготвили по-усърдно за освещаването, отколкото свещениците. 35 Освен това и всеизгарянията бяха много, с тлъстини от мирните жертви и възлиянията при всеизгарянията. Така беше възстановена службата в Господния храм. 36 А Езекия и целият народ много се радваха на стореното от Бога, защото не бяха го очаквали да се случи.
Първосвещеническата молитва на Иисус Христос
17 (A)Иисус изрече всичко това, вдигна очи към небето и каза: „Отче! Дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти 2 (B)според властта, която си Му дал над всяка плът[a], за да даде вечен живот на всички, които си Му дал. 3 А вечен живот е това – да познават Тебе, Единствения Истински Бог, и пратения от Тебе Иисус Христос. 4 (C)Аз Те прославих на земята, извърших делото, което Ми бе възложил да изпълня. 5 (D)А сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, която имах у Тебе преди да съществува светът.
6 (E)Открих Твоето име на хората, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде и спазиха Твоето слово. 7 Сега разбраха, че всичко, което си Ми дал, е от Тебе. 8 (F)Защото им предадох словата, които Ти Ми даде, и те приеха и разбраха наистина, че съм излязъл от Тебе, и повярваха, че Ти си Ме изпратил.
9 Аз се моля за тях. Не за света се моля, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои. 10 (G)И всичко Мое е Твое; и Твоето – Мое, и се прославих чрез тях. 11 Не съм вече в света, но те са в света, а Аз идвам при Тебе. Отче Свети, опази ги чрез Своето име – тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме Ние. 12 (H)Когато бях с тях, Аз ги пазех чрез Твоето име[b]. Тези, които си Ми дал, опазих и никой от тях не погина освен сина на гибелта, за да се сбъдне Писанието. 13 (I)А сега идвам при Тебе и казвам това, докато съм в света, за да имат у себе си пълна Моята радост. 14 (J)Аз им предадох Твоето слово и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него. 15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. 16 Те не са от света, както и Аз не съм от света. 17 (K)Освети ги чрез Своята истина; Твоето слово е истина. 18 (L)Както Ти изпрати Мене в света, така и Аз изпратих тях в света. 19 И за тях Аз посвещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, но и за тези, които чрез тяхното слово вярват в Мене: 21 (M)да бъдат всички едно – както Ти, Отче, си в Мене и Аз – в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме изпратил. 22 И славата, която Ми бе дал, Аз дадох на тях, за да бъдат едно, както Ние сме едно. 23 (N)Аз съм в тях и Ти си в Мене, за да бъдат в пълно единство и светът да разбере, че Ти си Ме изпратил и си ги обикнал, както обикна Мене.
24 (O)Отче, тези, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, където съм Аз, за да гледат Моята слава, която си Ми дал, защото Ти Ме обикна преди сътворяването на света. 25 (P)Отче праведни! Светът не Те позна. Но Аз Те познах, а и те познаха, че Ти си Ме изпратил. 26 (Q)Аз им възвестих Твоето име и ще го възвестявам, та любовта, с която си Ме обикнал, да бъде в тях и Аз – в тях.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.