Old/New Testament
10 (A)Филистимци воюваха с Израиля, и израилтяните побягнаха от филистимци и падаха поразени на планина Гелвуя.
2 Филистимци погнаха Саула и синовете му и убиха Ионатана, Авинадава и Мелхисуя, синове Саулови.
3 Битката против Саула се усили, и стрелците се спуснаха върху него, тъй че той бе изранен от стрелците.
4 (B)Саул каза на своя оръженосец: извади меча си и ме заколи с него, за да не дойдат тия необрязани и се поругаят над мене. Но оръженосецът не се решаваше, защото се беше много уплашил. Тогава Саул взе меча си и падна върху него.
5 Оръженосецът му, като видя, че Саул умря, и сам падна върху меча си и умря.
6 Умря Саул и тримата му синове, и целият му дом умря заедно с него.
7 (C)Когато израилтяните, които бяха в долината, видяха, че всички бягат и че Саул и синовете му бяха умрели, напуснаха градовете си и се разбягаха; а филистимци дойдоха и се заселиха в тях.
8 На другия ден филистимци дойдоха да обират убитите и намериха Саула и синовете му, паднали на Гелвуйската планина,
9 съблякоха Саула и му взеха главата и оръжието, като пратиха по земята Филистимска да разгласят за това пред своите идоли и пред народа.
10 (D)Оръжието му туриха в капището на своите богове, и главата му натъкнаха в дома на Дагона.
11 (E)И цял Иавис Галаадски чу всичко, що бяха извършили филистимци със Саула.
12 (F)След това станаха всички силни мъже, взеха тялото Саулово и телата на синовете му и ги занесоха в Иавис; те заровиха костите им под дъба в Иавис и постиха седем дни.
13 (G)Тъй умря Саул поради своето беззаконие, що стори пред Господа, задето не спази думите Господни и се допитва до магьосница,
14 (H)а не потърси Господа. Затова Той го и умъртви и царството предаде на Давида, Иесеевия син.
11 (I)Събраха се всички израилтяни при Давида в Хеврон и казаха: ето, ние сме кост твоя и плът твоя;
2 (J)и вчера и завчера, когато Саул беше още цар, ти извеждаше и въвеждаше Израиля, и Господ, Бог твой, ти каза: ти ще пасеш Моя народ Израил и ти ще бъдеш вожд на Моя народ Израил.
3 (K)Тогава всички старейшини Израилеви дойдоха при царя в Хеврон, и Давид сключи с тях завет в Хеврон пред лицето Господне, и те помазаха Давида за цар над Израиля, според словото Господне чрез Самуила.
4 (L)И тръгна Давид и цял Израил за Иерусалим, сиреч за Иевус. А там бяха иевусейците, жители на оная земя.
5 Жителите на Иевус казаха Давиду: няма да влезеш тука. Но Давид превзе крепостта Сион: това е градът Давидов.
6 (M)И рече Давид: който от всички найнапред победи иевусейци, ще стане главатар и военачалник. Найнапред от всички възлезе Иоав, Саруев син, и стана главатар.
7 Давид живееше в тая крепост, затова я и наричаха Давидов град.
8 Той застрои околовръст града, начевайки от Мило, цялата окръжност; Иоав пък поднови другите части на града.
9 (N)Давид напредваше и се въздигаше повече и повече, и Господ Саваот беше с него.
10 (O)Ето главните от Давидовите юнаци, които се подвизаваха крепко с него в царството му, заедно с цял Израил, за да го възцарят над Израиля по словото Господне,
11 (P)ето и числото на юнаците, които бяха при Давида: Иесваал, син Ахаманиев, главният от трийсетте: той вдигна копието си срещу триста души и ги порази наведнъж.
12 (Q)След него Елеазар, син на ахохиеца Додо – от тримата юнаци:
13 той беше с Давида във Фасдамим, дето филистимци се бяха събрали на война. Там част от полето беше засеяна с ечемик, и народът побягна от филистимци;
14 (R)но те се спряха сред полето, запазиха го и поразиха филистимци. И Господ даде голямо спасение!
15 Тия трима главни от трийсетте вожда се качиха на скалата при Давида в пещерата Одолам, а пък филистимският стан бе разположен в Рефаимската долина.
16 Давид в това време беше в укрепено място, а стражата филистимска беше тогава във Витлеем.
17 (S)Давид ожъдня и каза: кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, що е при портите?
18 Тогава тия трима се промъкнаха през филистимския стан, гребнаха вода от Витлеемския кладенец, що е при портите, и взеха, та донесоха Давиду. Но Давид не рачи да я пие, а я изля за слава Господня
19 и каза: да ме пази Господ, да сторя това! Нима ще пия кръвта на тия мъже, които излагаха душите си! Защото с опасност за живота си те донесоха водата. И не рачи да я пие. Ето какво извършиха тия трима юнаци.
20 (T)И Авеса, брат Иоавов, беше главен между тримата: той уби с копието си триста души и се прослави между тия трима.
21 (U)От тримата той беше най-виден и началник беше, ала на ония трима не беше равен.
22 (V)Ванея, син на храбрия мъж Иодая, велик по дела, родом от Кавцеил, порази двамата синове на Ариила Моавски; той същият слезе и уби лъв в един ров по снежно време;
23 (W)пак той уби един египтянин, който беше пет лакти висок: египтянинът имаше в ръка копие колкото тъкарско кросно, а той пристъпи към него с тояга и, като измъкна копието от ръката на египтянина, уби го с неговото копие.
24 Това именно извърши Иодаевият син Ванея, и беше славен между тия трима юнаци;
25 (X)той беше по-виден от трийсетте, ала на ония трима не беше равен, и Давид го постави за най-близък изпълнител на своите заповеди.
26 (Y)А главни от ратниците бяха: Асаил, брат на Иоава; Елханам, син на Додо, от Витлеем;
27 Шама хародитец; Херец пелонитец;
28 Ира, син Икешев, текоитец; Евиезер анатотец;
29 Сивхай хушатец; Илай ахохиец;
30 (Z)Махарай нетофатец; Хелец, син на Ваана, нетофатец;
31 Итай, син Рибаев, от Гива Вениаминова; Ванея пиратонец;
32 Хурай от Нахале-Гааш; Авиел от Арава;
33 Азмавет бахарумиец; Елияхба шаалбонец.
34 Синове на гизонеца Хашема: Ионатан, син на Шаге, харарец;
35 Ахиам, син Сахаров, харарец; Елифал, син на Ура;
36 Хефер от Махера; Ахия пелонитец;
37 Хецрой кармилец; Наарай, син Езбаев;
38 Иоил, брат Натанов; Мивхар, син Хагриев;
39 Целек амонец; Нахарай беротец, оръженосец на Иоава, син Саруев;
40 Ира итриец; Гареб итриец;
41 (AA)Урия хетеец; Завад, син Ахлаев;
42 Адида, син на Шиза, рувимец, глава на Рувимовци, и той имаше трийсет;
43 Ханан, син на Мааха; Иосафат митниец;
44 Узия аштеротец; Шама и Иеиел, синове на ароереца Хотам;
45 Иедиаел, син Шимриев, и Иоха, негов брат, тициянец;
46 Елиел от Махавим, и Иеривай и Иошавия, синове Елиаамови, и Итма моавец;
47 Елиел, Овед и Иасиел от Мецовая.
12 (AB)Ето и тия, които тъй също дойдоха при Давида в Секелаг, когато той още се криеше от Кисовия син Саула; те бяха от юнаците, които помагаха в битка,
2 (AC)въоръжени с лък, хвърляха с дясна и лява ръка камъни и пущаха стрели с лък, бяха от братята Саулови, от Вениамина;
3 главен беше Ахизер, след него Иоас, синове Шемаеви от Гива; Иезиел и Фелет, синове Азмаветови; Бераха и Иеху от Анатот;
4 Ишмаия гаваонец, юнак от трийсетте и главатар на трийсетте; Иеремия, Иахазиил, Иоханан и Иозават от Гедера;
5 Елузай, Иеримот, Веалия, Шемария, Сафатия харитиец;
6 Елкана, Ишияху, Азариил, Иоезер и Иошавам, Кореевци;
7 и Иоела и Зевадия, синове на Иерохама, от Гедор.
8 (AD)При Давида в крепостта, в пустинята, дойдоха и от Гадовци мъже юнаци, войнствени, въоръжени с щит и копие; лицата им – лица лъвски, и те бързи като сърни в планините.
9 Главен беше Езер, втори – Овадия, трети – Елиав,
10 четвърти – Мишмана, пети – Иеремия,
11 шести – Атай, седми – Елиел,
12 осми – Иоханан, девети – Елзават,
13 десети – Иеремия, единайсети Махбанай.
14 Те, синове Гадови, бяха главатари във войската: най-малкият над сто души, а най-големият над хиляда.
15 (AE)Те именно минаха през Иордан в първия месец, когато той излиза от бреговете си, и прогониха всички ония, които живееха в долините към изток и запад.
16 Също и от синовете Вениаминови и Иудини дойдоха в крепостта при Давида.
17 Давид излезе да ги посрещне и им рече: ако сте дошли с мир при мене, за да ми помагате, то аз и вие да имаме едно сърце; но ако идвате, за да ме предадете с коварство на враговете ми, когато няма в ръцете ми неправда, нека Бог на отците ни види и съди.
18 (AF)И дух обгърна Амасия, главатаря над трийсетте, и той каза: мир на тебе, Давиде, мир и с тебе, сине Иесеев! мир на тебе, мир и на твоите помощници! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие и ги постави начело на войската.
19 (AG)И от Манасиевото коляно преминаха някои към Давида, когато отиваше на война с филистимци против Саула. Ала Давид не помогна на филистимци, защото воеводите филистимски, след като се посъветваха, отпратиха го, казвайки: за наша беда той ще мине към своя господар Саула.
20 Когато се връщаше в Секелаг, преминаха към него манасиевците: Аднах, Иозавад, Иедиаел, Михаил, Иозавад, Елиху и Цилтай, хилядници у манасиевци.
21 (AH)Те помагаха на Давида против пълчищата, защото всички бяха мъже храбри и бяха началници на войската.
22 Тъй всеки ден прииждаха към Давида на помощ дотолкова, че неговото опълчение стана голямо като опълчение Божие.
23 (AI)Ето броят на главните във войската, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да му предадат царството Саулово, според словото Господне:
24 Иудини синове, носещи щит и копие, имаше готови за война шест хиляди и осемстотин;
25 от синовете Симеонови, мъже храбри, имаше във войската седем хиляди и сто;
26 от синовете Левиеви – четири хиляди и шестстотин;
27 дойде и Иодай, княз от Аароновия род, и с него три хиляди и седемстотин;
28 (AJ)и Садок, храбър юнак, и родът му двайсет и двама началници;
29 (AK)от синовете Вениаминови, братя Саулови, дойдоха три хиляди; но още много от тях държаха със Сауловия дом;
30 от синовете Ефремови – двайсет хиляди и осемстотин храбри юнаци, мъже именити в родовете си;
31 от полуколяното Манасиево – осемнайсет хиляди, които бяха повикани поименно, за да идат да възцарят Давида;
32 от синовете Исахарови дойдоха мъже разумни, които знаеха, кога какво трябва да върши Израил; те бяха двеста главни, и всичките им братя вървяха по думите им;
33 от коляното Завулоново имаше готови за битка, въоръжени с всякакви военни оръжия, петдесет хиляди, в строй, единодушни;
34 от коляното Нефталимово – хиляда воеводи и с тях трийсет и седем хиляди с щитове и копия;
35 от коляното Даново – двайсет и осем хиляди и шестстотин, готови за война;
36 от Асира – четирийсет хиляди войници, готови за битка;
37 от отвъд Иордан, от коляното Рувимово и Гадово и от полуколяното Манасиево – сто и двайсет хиляди, с всякакво военно оръжие.
38 Всички тия ратници, наредени в строй, дойдоха с пълно сърце в Хеврон, за да възцарят Давида над цял Израил. Па и всички други израилтяни бяха единодушни да възцарят Давида.
39 И прекараха там при Давида три дни, ядоха и пиха, защото братята им бяха всичко приготвили за тях;
40 па и които бяха по-близо до тях, дори до Исахарово, Завулоново и Нефталимово коляно, донасяха им на осли, камили, мулета и волове всичко за ядене: брашно, смокини, сухо грозде, вино и дървено масло, както и много едър и дребен добитък, понеже радост беше голяма за Израиля.
45 (A)У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.
46 (B)Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.
47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 (C)Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
50 а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
52 Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?
53 (D)А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.
54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.
56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.
58 Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.
59 Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.
60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?
61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?
62 (E)Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди?
63 (F)Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.
64 (G)Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.
65 (H)И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.
66 От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.
67 Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,
69 (I)и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.
70 (J)Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.
71 Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.