Old/New Testament

Допълнителни наредби за Пасха

9 ^(A)В първия месец от втората година, откакто бяха излезли от египетската страна, Господ говори на Мойсей в Синайската пустиня и му каза: ² „Нека израилтяните направят Пасха в определеното за нея време. ³ На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите, в определеното за нея време; според всички наредби и според всички обреди за нея да я направите.“ ⁴ И така, Мойсей каза на израилтяните да направят Пасха. ⁵ И направиха Пасха на четиринадесетия ден от първия месец, привечер, в Синайската пустиня; точно както Господ заповяда, така направиха израилтяните.

^6 (B)Но имаше някои, които бяха нечисти от допир до мъртво човешко тяло и не можеха да направят Пасха в онзи ден; и тези хора дойдоха в същия ден при Мойсей и Аарон ⁷ и казаха: „Ние сме нечисти от допир до мъртво човешко тяло; защо трябва да ни спират да принесем и ние принос на Господа с израилтяните в отреденото време?“ ⁸ А Мойсей им отговори: „Почакайте да чуя какво ще заповяда Господ за вас.“

⁹ И Господ каза на Мойсей: ¹⁰ „Кажи на израилтяните: ‘Ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист поради допир до мъртво тяло или бъде на дълъг път, и той да направи Пасха на Господа; ¹¹ нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер и нека я ядат с безквасни хлябове и с горчиви треви; ^12 (C)и да не оставят от нея за утрешния ден, нито да трошат кост от нея; нека я направят според всички наредби за Пасха. ¹³ А който е чист и не е на път, и не направи Пасха – този човек да бъде изтребен сред своя народ, защото той не е принесъл на Господа принос в определеното време; нека този човек носи греха си. ¹⁴ Ако сред вас живее пришълец и той желае да направи Пасха на Господа, нека я направи според наредбите за Пасха и според обреда за нея; една наредба ще имате – и за пришълеца, и за местния.’“

Облакът над скинията

^15 (D)(E)В деня, когато беше поставена скинията, облак покри скинията на откровението; и от вечерта до сутринта над скинията се виждаше огнено сияние. ¹⁶ Така ставаше винаги: облак я покриваше денем и огнено сияние – нощем. ¹⁷ И всеки път когато облакът се вдигаше от скинията, израилтяните тръгваха на път; и където облакът заставаше, там израилтяните се разполагаха на стан. ¹⁸ По заповед на Господа израилтяните тръгваха на път и по заповед на Господа се спираха; през цялото време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха на стан. ¹⁹ И ако облакът дълго време оставаше над скинията, израилтяните спазваха този знак на Господа и не тръгваха. ²⁰ Понякога пък облакът оставаше малко време над скинията; но те отново по заповед на Господа се спираха и по заповед на Господа тръгваха на път. ²¹ Понякога облакът стоеше само от вечерта до зазоряване. И когато сутрин облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; било денем или нощем, щом облакът се вдигнеше, тогава и те тръгваха. ²² Или ако облакът оставаше над скинията за два дена, месец или за дълго време, тогава и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха на път; а когато той се вдигнеше, едва тогава тръгваха. ²³ По заповед на Господа се спираха и по заповед на Господа тръгваха на път; те спазваха знака на Господа, както Господ беше заповядал чрез Мойсей.

10 И Господ каза на Мойсей: ² „Направи си две тръби, направи ги от ковано сребро; те ще ти служат при свикването на народа и при вдигането на становете. ³ Когато затръбят с тях, нека цялото общество се събере при тебе до входа на скинията на събранието. ⁴ Когато затръбят с едната тръба, да дойдат при тебе предводителите и хилядниците на Израил. ⁵ Когато затръбите за тревога, да се вдигнат становете, които са разположени на източната страна. ⁶ Когато затръбите втори път за тревога, да се вдигнат становете, които са разположени на южната страна; да се тръби за тревога, когато тръгват на път. ⁷ Когато пък се свиква събрание, тръбете, но не за тревога. ⁸ С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците; това да ви бъде вечен закон за поколенията ви. ⁹ И когато се вдигнете на война в страната си против врага, който ви напада, тръбете за тревога с тръбите; тогава Господ, вашият Бог, ще си спомни за вас и вие ще се избавите от враговете си. ¹⁰ И в дни на веселие, на празници, на новолунията ви тръбете с тръби при всеизгарянията си и при мирните си жертви; и това ще бъде напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Господ, вашият Бог.“

Начало на прехода от Синай до Моав

¹¹ Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се вдигна от скинията на откровението. ¹² Тогава израилтяните потеглиха от Синайската пустиня стан по стан; и облакът се спря във Фаранската пустиня. ¹³ Така те за пръв път се вдигнаха по заповед на Господа, дадена чрез Мойсей. ¹⁴ Първо бе вдигнато знамето в стана на потомците на Юда според опълченията им. Предводител на опълчението на Юда беше Наасон, Аминадавовият син, ¹⁵ предводител на опълчението от племето на Исахаровите потомци беше Натанаил, Цуаровият син, ¹⁶ а предводител на опълчението от племето на Завулоновите потомци беше Елиав, Хелоновият син. ¹⁷ И когато скинията бе вдигната, тръгнаха Гирсоновите и Мерариевите потомци, които носеха скинията.

¹⁸ След това бе вдигнато знамето в стана на Рувимовите потомци според опълченията им. Предводител на Рувимовото опълчение беше Елицур, Шедеуровият син. ¹⁹ Предводител на опълчението от племето на Симеоновите потомци беше Шелумиил, Цуришадаевият син, ²⁰ а предводител на опълчението от племето на Гадовите потомци беше Елиасаф, Регуиловият син. ²¹ Тогава тръгнаха Каатовите потомци, които носеха светилището; докато те пристигнат в новия стан, скинията трябваше да бъде издигната.

²² После беше вдигнато знамето в стана на Ефремовите потомци според опълченията им; предводител на Ефремовото опълчение беше Елишама, Амиудовият син, ²³ предводител на опълчението от племето на Манасиевите потомци беше Гамалиил, Педацуровият син, ²⁴ а предводител на опълчението от племето на Вениаминовите потомци беше Авидан, Гидеониевият син.

²⁵ Последно сред всички станове бе вдигнато знамето в стана на Дановите потомци според опълченията им. Предводител на Дановото опълчение беше Ахиезер, Амишадаевият син; ²⁶ предводител на опълчението от племето на Асировите потомци беше Пагиил, Охрановият син, ²⁷ а предводител на опълчението от племето на Нефталимовите потомци – беше Ахира, Енановият син. ²⁸ Такъв беше редът, по който потеглиха израилтяните според опълченията им; и те тръгнаха.

^29 (F)Тогава Мойсей каза на Ховав, Рагуиловия син, мадиамтец, Мойсеев сродник: „Ние отиваме на онова място, за което Господ беше казал: ‘Ще го дам на вас’. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал добро за Израил.“ ³⁰ Но той му отвърна: „Няма да дойда, а ще отида в своята страна и при своя род.“ ³¹ А Мойсей рече: „Не ни оставяй, защото ти знаеш къде да разполагаме стан в пустинята и ще ни сочиш пътя. ³² Ако дойдеш с нас, доброто, което Господ ще стори на нас, и ние ще сторим на тебе.“

^33 (G)Така изминаха три дена път от планината на Господа и ковчегът на Господния завет вървеше на три дена път пред тях, за да им избере място, където да се спрат. ^34 (H)И Господният облак се явяваше денем над тях, когато тръгваха от стана.

^35 (I)Когато ковчегът се вдигаше за път, Мойсей казваше: „Стани, Господи, нека се разпръснат враговете Ти и да побягнат пред Тебе онези, които Те мразят!“ ³⁶ А когато ковчегът се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при безбройните хиляди на Израил!“

Недоволство на Израил в пустинята

11 ^(J)След време народът взе да роптае силно пред Господа. Господ чу и гневът Му пламна; сред тях се разпали огън Господен и изтреби покрайнините на стана. ² Тогава народът извика за помощ към Мойсей. Мойсей се помоли на Господа и огънят утихна. ³ И нарекоха това място Тавера, защото сред тях беше пламнал Господният огън.

⁴ Сред тях имаше пришълци, които проявяваха алчност, а заедно с тях и израилтяните пак се оплакваха и казваха: „Кой ще ни нахрани с месо? ⁵ Помним рибата, която ядяхме безплатно в Египет, краставиците, дините, праза и лука, и чесъна. ⁶ А сега са ни пресъхнали гърлата; освен манна нищо няма пред очите ни.“

^7 (K)А манната приличаше на кориандрово семе, на цвят като смола. ⁸ Народът ходеше да я събира, мелеше я с хромели или я разбиваше в чутури; след това я варяха в котли, за да правят от нея питки; по вкус приличаше на питки, приготвени с елей. ^9 (L)Когато нощем падаше роса в стана, с нея падаше и манна в него.

¹⁰ Мойсей чуваше как народът плаче, всеки със семейството си, при входа на своята шатра. И понеже Господният гняв се разпали, на Мойсей му стана мъчно. ¹¹ Тогава Мойсей запита Господа: „Защо измъчваш така Своя раб? Заради какво не намерих Твоето благоволение, а си оставил върху мене бремето на целия този народ? ¹² Нима аз съм носил в утробата си целия този народ и нима аз съм го родил, че ми казваш: ‘Носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти с клетва бе обещал на предците му?’ ¹³ Откъде да взема месо, за да им дам на целия този народ? Защото те плачат пред мене и казват: ‘Дай ни месо да ядем.’ ^14 (M)Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е тежък за мене. ¹⁵ Щом така постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не гледам злочестината си.“

^16 (N)Тогава Господ каза на Мойсей: „Събери ми седемдесет мъже измежду старейшините на Израил, за които наистина знаеш, че са неговите старейшини и предводители, и ги доведи при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе. ^17 (O)Аз ще сляза и ще говоря там с тебе; и ще взема от Духа, Който е върху тебе, и ще възложа върху тях, за да носят заедно с тебе бремето на народа, а не ти сам да го носиш. ^18 (P)А на народа кажи: ‘Очистете се за утрешния ден и ще ядете месо. Вие плакахте пред Господа и викахте: «Кой ще ни нахрани с месо? Добре ни беше в Египет.» Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете; ¹⁹ ще ядете не ден, не два, не пет дена, не десет и не двадесет дена, ²⁰ а цял месец, докато не ви излезе през носа и не ви омръзне. Защото вие презряхте Господа, Който е между вас, плакахте пред Него и казвахте: «Защо ни трябваше да излизаме от Египет?».’“

²¹ Мойсей отговори: „Шестстотин хиляди души народ върви заедно с мене, а Ти казваш: ‘Ще им дам месо, че да имат да ядат цял месец!’ ²² Нима ще се изколят всички овци и волове, за да им стигне? Или ще бъде събрана всичката риба в морето, за да им е достатъчно?“ ^23 (Q)А Господ рече на Мойсей: „Нима е къса ръката на Господа? Сега ще видиш дали ще се сбъднат думите Ми към тебе или не.“

²⁴ И така, Мойсей излезе и каза пред народа думите на Господа; и събра седемдесет мъже измежду народните старейшини и ги постави около скинията. ^25 (R)Тогава Господ слезе в облака и говори с него. И като взе от Духа, Който беше върху него, възложи го върху седемдесетте старейшини. И докато беше върху тях Духът, те пророкуваха, но след това престанаха.

²⁶ Двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия – Модад. Духът слезе върху тях, защото бяха сред записаните. Те бяха останали в стана, но не излязоха до скинията. И те пророкуваха в стана. ²⁷ Един младеж се затича и извести на Мойсей: „Елдад и Модад пророкуват в стана.“ ²⁸ Тогава Иисус, Навиновият син, служител на Мойсей, един от неговите избрани, рече: „Господарю мой, Мойсей, възпри ги!“ ²⁹ А Мойсей му отвърна: „Нима завиждаш толкова заради мене? Дано всички от Господния народ бъдат пророци, за да им прати Господ Своя Дух!“ ³⁰ И Мойсей се върна в стана заедно със старейшините на Израил.

^31 (S)Тогава излезе вятър, пратен от Господа, и докара откъм морето пъдпъдъци; натрупа ги около стана на един ден път в едната посока и на един ден път в другата посока – около два лакътя над земята. ³² И наизлезе народът да събира пъдпъдъци, цял ден и цяла нощ, и целия следващ ден. Онзи, който беше събрал най-малко, и той събра десет хомери. След това ги разпростряха да се сушат около стана. ³³ Но докато месото беше още несдъвкано по зъбите им, пламна Господният гняв против народа и Господ порази народа със страшна напаст. ^34 (T)И нарекоха това място Киброт-Хатава, защото там погребаха обзетите от алчност. ³⁵ От Киброт-Хатава се отправиха към Асирот и в Асирот се разположиха на стан.

Обхванатият от нечист дух в Гадара

5 ^(A)И преминаха отвъд езерото, в Гадаринската^[a] област. ² А когато Той излезе от лодката, веднага Го срещна един човек, излязъл от гробището. Той беше обзет от нечист дух, ³ живееше по гробниците и никой не можеше да го върже дори с вериги. ⁴ Той често беше връзван с вериги и окови, но разкъсваше веригите и счупваше оковите и никой не можеше да го обуздае. ⁵ И нощем, и денем по гробници и хълмове той постоянно викаше и се удряше с камъни. ⁶ А като видя Иисус отдалече, завтече се и Му се поклони, ^7 (B)и извика с висок глас: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, не ме измъчвай!“ ⁸ 8 Защото Иисус беше му казал: „Излез от човека ти, нечисти дух!“ ⁹ Тогава го попита: „Как ти е името?“ А той отговори: „Легион ми е името, понеже сме много.“ ¹⁰ И много Го молеше да не ги изпъжда вън от областта. ¹¹ А там, край хълма, пасеше голямо стадо свине. ¹² И всички бесове Го молеха и казваха: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях.“ ¹³ Иисус веднага им позволи. И след като излязоха, нечистите духове влязоха в свинете и стадото, което беше около две хиляди, се втурна надолу по стръмнината към езерото и се удави в него. ¹⁴ А свинарите избягаха и известиха в града и околностите. И народът излезе да види какво се е случило. ¹⁵ Те дойдоха при Иисус и видяха, че онзи, който беше обладан от легион бесове, седи облечен и със здрав ум. И се уплашиха. ¹⁶ А виделите станалото им разказваха какво се беше случило с обхванатия от бяс и за свинете. ¹⁷ Тогава започнаха да Го молят да си отиде от пределите им. ¹⁸ И когато Той влезе в лодката, онзи, който преди беше обхванат от бяс, Го помоли да бъде с Него. ¹⁹ Но Иисус не му позволи, а му каза: „Иди в дома си при своите и им извести колко много Господ направи за тебе и как те помилва.“ ²⁰ Той отиде и разказваше по Десетоградието какво стори за него Иисус. И всички се чудеха.