Old/New Testament
Изисквания към свещениците при принасяне на жертви
6 Господ каза още на Мойсей: 2 „Заповядай на Аарон и синовете му: ‘Ето закона за всеизгаряне: всеизгарянето да бъде върху огнището на жертвеника цяла нощ до сутринта и огънят върху жертвеника да гори непрекъснато. 3 Свещеникът да облече ленената си одежда върху ленените дрехи, които носи на тялото си; и да снеме пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да я остави до жертвеника. 4 След това да съблече одеждите си, за да облече други дрехи, и да изнесе пепелта извън стана на чисто място. 5 А огънят на жертвеника нека гори и да не изгасва; всяка сутрин свещеникът да слага на него дърва, върху тях да поставя всеизгарянето и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви. 6 Нека огънят гори винаги на жертвеника и да не изгасва.
7 Ето и закона за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа при жертвеника. 8 Свещеникът да вземе една пълна шепа пшенично брашно от хлебния принос, от елея и целия тамян, който е върху жертвата, и да ги изгори на жертвеника: това е благоухание за спомен на Господа. 9 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; то трябва да се яде безквасно на свято място; да го ядат в двора на скинията на събранието. 10 (A)То не бива да се пече с квас. От Моите приноси това им давам за дял – велика светиня, така както приносът за грях и приносът за вина. 11 Всички Ааронови потомци от мъжки пол могат да ядат от нея като вечно право от Господните жертви за поколенията ви. Всичко, което се допре до тях, ще бъде свято’.“
12 Господ каза още на Мойсей: 13 „Ето приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа пшенично брашно за постоянна хлебна жертва – половината сутрин и половината вечер. 14 Жертвата трябва да бъде приготвена в тава с елей; трябва да я принесеш на късове с елей, както се принася хлебен принос за благоухание на Господа. 15 Това трябва да извършва онзи от синовете му, който бъде помазан за свещеник вместо него. Вечен закон е жертвата да се изгаря цяла за Господа. 16 Всеки хлебен принос от свещеника да се изгаря изцяло, да не се яде.“
17 Господ каза още на Мойсей: 18 „Заповядай на Аарон и синовете му: ‘Ето закона за приноса за грях: жертвата за грях да се коли пред Господа на мястото, където се коли всеизгарянето. Това е велика светиня. 19 Свещеникът, който принася жертва за грях, може да яде от нея; тя трябва да се яде на свято място – в двора на скинията на събранието. 20 Всичко, което се допре до месото на приноса, ще е свято; и ако дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място. 21 Глиненият съд, в който то се е варило, да бъде строшен; но ако се е варило в меден съд, той трябва да се изчисти и да се измие с вода. 22 Всеки мъж от свещенически род може да яде от него. Това е велика светиня. 23 А всяка жертва за грях, кръв от която се внася в скинията на събранието за очистване, не бива да се яде; тя трябва да се изгаря на огъня’.“
7 „Ето и закона за жертвата за вина; това е велика светиня. 2 Жертвата за вина трябва да се коли на мястото, където се коли всеизгарянето, и свещеникът да поръси с кръвта ѝ около жертвеника. 3 Той трябва да принася всичко, което е тлъсто: опашката, тлъстината, която обвива вътрешностите, 4 двата бъбрека и тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците. 5 После свещеникът да изгори това на жертвеника за жертва на Господа; това е жертва за вина. 6 Всеки мъж от свещенически род може да яде от нея. Тя трябва да се яде на свято място; това е велика светиня.
7 (B)Да има един закон както за жертвата за грях, така и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който извършва чрез нея очистването. 8 Който свещеник принася жертва за всеизгаряне на някого, кожата от всеизгарянето, което е принесъл, принадлежи на свещеника. 9 (C)И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, приготвен в тиган или тава, принадлежи на свещеника, който го е принесъл. 10 (D)И всеки хлебен принос, смесен с елей или сух, принадлежи по равен дял на Аароновите синове.
11 Ето и закона за мирната жертва, която се принася на Господа: 12 ако някой я принася от благодарност, тогава с благодарствената жертва да принесе безквасни хлябове, омесени с елей, безквасни питки, намазани с елей, пшенично брашно и кори, омесени с елей. 13 При благодарствена мирна жертва нека принесе като свой принос и квасен хляб. 14 От целия си принос да принесе едно от тези неща като принос за въздигане пред Господа; това да принадлежи на свещеника, който поръсва с кръвта на мирната жертва. 15 (E)Месото от неговата благодарствена мирна жертва да изяде в деня, когато се принася, да не оставя нищо от него до сутринта.
16 Ако някой принесе жертва чрез оброк или доброволен принос, да се яде в деня, в който се принася; а каквото остане от нея, може да се яде и на другия ден; 17 а каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори на огъня. 18 (F)Но ако се изяде нещо от месото на мирната жертва на третия ден, тя няма да бъде благоприятна и няма да се зачете на онзи, който я принася; това е осквернение и онзи, който яде от нея, ще приеме грях върху себе си.
19 Ако това месо се допре до нещо нечисто, да не се яде, а да се изгори на огън; а от неоскверненото месо може да яде всеки, който е чист. 20 Но онзи, който яде от месото на мирната жертва за Господа и приеме нечистотата върху себе си, да бъде изтребен сред народа си. 21 Също и онзи, след като се е допрял до нещо нечисто – до човешка нечистота, нечисто животно или до каквато и да била нечиста гнусота, яде от месото на мирната жертва за Господа, да бъде изтребен сред народа си.“
22 И Господ каза още на Мойсей: 23 „Заповядай на израилтяните: ‘Да не ядете никаква тлъстина – нито от вол, нито от овца, нито от коза. 24 Тлъстината от умряло или от разкъсано от звяр животно може да се употребява за всичко, но не трябва да я ядете; 25 защото който яде тлъстина от животно, принесено в жертва на Господа, ще бъде изтребен сред народа си. 26 (G)И никъде в жилищата си да не ядете кръв – било от птица или от животно. 27 (H)Всеки, който яде каквато и да е кръв, ще бъде изтребен сред народа си’.“
28 Господ каза още на Мойсей: 29 „Заповядай на израилтяните: ‘Който принася мирна жертва на Господа, да принесе част от мирната жертва като принос на Господа; 30 с ръцете си да я принесе в жертва на Господа. Да донесе тлъстината с гръдната част, като ги представи по обичая пред Господа. 31 Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гръдната част принадлежи на Аарон и на синовете му. 32 Също и дясната плешка от мирните ви жертви давайте на свещеника като принос за възношение. 33 Който от Аароновите синове принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, на него принадлежи като дял дясната плешка. 34 Защото Аз взимам от мирните жертви на израилтяните гръдната част, принесена по обичая пред Господа, и въздигнатата плешка и ги давам на свещеника Аарон и на синовете му като вечен дял от Израилевите потомци. 35 Това е делът от Господните приноси за Аарон и синовете му в деня, когато застанат пред Господа да свещенодействат, понеже са помазани. 36 Този дял Господ заповяда да им се дава в деня, когато ги помаза. Той е тяхно вечно право за поколенията им’.“
37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебен принос, жертва за грях, жертва за вина, жертва за посвещение и за мирна жертва, 38 който Господ даде на Мойсей на планината Синай, когато заповяда на израилтяните да принасят на Господа своите приноси в Синайската пустиня.
Притча за десетте девици
25 (A)Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девойки, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. 2 Пет от тях бяха благоразумни, а пет – неразумни. 3 Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си елей; 4 а благоразумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си. 5 И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. 6 А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“ 7 Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си; 8 а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат. 9 Но благоразумните в отговор им казаха: ‘Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.’ 10 А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. 11 После дойдоха и другите девойки и извикаха: ‘Господарю, господарю, отвори ни!’ 12 (B)А той им отвърна и рече: ‘Истината ви казвам, не ви познавам.’ 13 (C)И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки[a].“
Притча за талантите
14 (D)(E)„Защото Той ще постъпи като един човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им повери имота си; 15 и на един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според умението; и отпътува. 16 Този, който взе петте таланта, веднага отиде, вложи ги в работа и спечели други пет таланта. 17 Също тъй и който взе два таланта, спечели други два. 18 А който взе единия талант, отиде, разкопа земята и скри парите на господаря си. 19 След дълго време господарят на тези слуги се завърна и им поиска сметка. 20 Тогава пристъпи онзи, който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта и каза: ‘Господарю, ти ми повери пет таланта, ето аз спечелих с тях други пет таланта.’ 21 (F)Господарят му каза: ‘Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, ела и сподели радостта на господаря си.’ 22 Приближи се също и онзи, който бе взел двата таланта, и каза: ‘Господарю, ти ми повери два таланта; ето аз спечелих с тях други два таланта.’ 23 Господарят му каза: ‘Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; ела и сподели радостта на господаря си.’ 24 Пристъпи и онзи, който бе взел единия талант, и рече: ‘Господарю, аз те знаех, че си суров човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал, 25 затова се уплаших и отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето.’ 26 А господарят му отвърна: ‘Ти си лукав и ленив слуга! Знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал. 27 Затова трябваше да вложиш парите ми при лихварите; аз пък, когато си дойдех, щях да прибера своето с лихва. 28 Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта; 29 (G)защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма достатъчно, ще се отнеме и това, което има. 30 (H)А негодния слуга хвърлете в тъмнината; там ще бъде плач и скърцане със зъби.’ Като рече това, извика: ‘Който има уши да слуша, нека слуша’!“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.