Old/New Testament

Пето бедствие: епидемия по добитъка

9 Тогава Господ нареди на Мойсей: „Иди при фараона и му кажи: ‘Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба. ² Ако ти откажеш да го пуснеш и още го задържаш, ^3 (A)ето ръката на Господа ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху едър и дребен добитък. И ще започне тежък мор. ⁴ Но Господ ще постави преграда между израилския добитък и египетския добитък; нищо от това, което принадлежи на израилтяните няма да умре’.“ ⁵ Господ определи времето с думите: „Утре Господ ще извърши това в тази страна.“ ⁶ На другия ден Господ извърши това: измря целият египетски добитък; а от добитъка на израилтяните нищо не умря. ⁷ Фараонът изпрати пратеници да видят това и ето от добитъка на израилтяните не бе умряло нищо. Но сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна народа.

Шесто бедствие: гнойни циреи

⁸ След това Господ заповяда на Мойсей и Аарон: „Вземете по една пълна шепа пепел от пещ и нека Мойсей я хвърли към небето пред очите на фараона. ⁹ Ще се вдигне прах по цялата египетска земя и тя ще причини възпаление с гнойни циреи по хората и по добитъка в цял Египет.“ ^10 (B)Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Мойсей я хвърли към небето и гнойни струпеи излязоха по хората и по добитъка. ¹¹ Влъхвите не можеха да противостоят срещу Мойсей поради струпеите, защото те бяха нападнали влъхвите и всички египтяни. ¹² Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не ги послуша, както Господ беше предсказал на Мойсей.

Седмо бедствие: град

¹³ Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано, застани пред фараона и му кажи: ‘Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; ¹⁴ защото този път Аз ще отправя всички Свои наказания над тебе, над твоите служители и над твоя народ, за да разбереш, че няма подобен на Мене в цялата земя; ¹⁵ понеже простра ли сега ръка, ще накажа тебе и твоя народ с мор и ти ще бъдеш унищожен на земята. ^16 (C)Но Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цялата земя. ¹⁷ Но ако ти продължаваш да възпираш Моя народ и да не го пускаш, ¹⁸ ето Аз ще изпратя утре по това време твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основаването му досега. ¹⁹ Затова прати да приберат на сигурно място стадата си и всичко, което имаш по полето: защото град ще падне върху всички жители и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани по къщите, и те ще измрат’.“ ²⁰ Онези служители на фараона, които се уплашиха от словото на Господа, прибраха слугите си и стадата си на сигурно място в къщите. ²¹ А който от тях не взе присърце словото на Господа, той остави слугите си и стадата си на полето.

²² След това Господ заповяда на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да падне град по цялата египетска земя, върху жители, върху добитък и върху цялата полска трева в Египет.“ ^23 (D)Мойсей простря тоягата си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху Египет. ²⁴ Това бяха град и огън, смесен с много силен град, какъвто не е имало по цялата египетска земя, откак е заселена. ²⁵ И градът порази по цял Египет всичко, което беше на полето, от човек до добитък; градът унищожи и цялата полска трева, и всички дървета в полето. ²⁶ Само в земята Гесем, където живееха израилтяните, нямаше град.

²⁷ Тогава фараонът изпрати и повика Мойсей и Аарон, и им каза: „Този път сгреших. Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни. ²⁸ Помолете се на Господа: нека престанат Божиите гръмове и градът, ще ви пусна и няма вече да ви задържам.“ ²⁹ Мойсей му каза: „Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и град няма да има вече, за да разбереш, че земята е Господня; ³⁰ Но аз зная, че ти и твоите служители пак няма да имате страх пред Господа Бога.“ ³¹ Ленът и ечемикът бяха поразени, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше цъфнал; ³² пшеницата пък и бялото жито не бяха поразени, защото бяха късни. ³³ Мойсей излезе от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престанаха гърмът и градът и спря да вали вече дъжд на земята. ³⁴ Като видя фараонът, че дъждът, градът и гърмът престанаха, продължаваше да греши и се оказаха упорити неговото сърце и сърцата на служителите му. ³⁵ Сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна израилтяните, както Господ бе предсказал чрез Мойсей.

Осмо бедствие: скакалци

10 След това Господ каза на Мойсей: „Отиди при фараона, защото Аз направих упорито неговото сърце, както и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тези Свои личби, ^2 (E)за да разказваш на синовете и внуците си за това, което извърших между египтяните, и за Моите личби, които показах между тях, та да разберете, че Аз съм Господ.“

³ Тогава Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и му казаха: „Така говори Господ, Бог на евреите: ‘Докога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба. ⁴ Ако откажеш да пуснеш народа Ми, ето утре Аз ще докарам скакалци в твоята страна. ⁵ Те ще покрият повърхността на земята така, че земята няма да може вече да се види, и те ще изпоядат останалото при вас, оцеляло от градушката. Ще изпоядат и всички дървета, които растат по полето, ⁶ и ще напълнят твоите къщи, къщите на всичките ти служители и къщите на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откакто съществуват на земята дори до днес’.“ След това Мойсей се обърна и си отиде от двореца на фараона.

⁷ Тогава фараоновите служители казаха на фараона: „Докога ще ни води този към погибел? Пусни тези мъже, за да извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не си разбрал, че Египет загива?“ ⁸ Мойсей и Аарон бяха доведени при фараона, който им разпореди: „Идете, извършете служба на Господа, вашия Бог. Но кои са тези, които ще отидат?“ ⁹ Мойсей отговори: „Ние ще потеглим с нашите синове и дъщери, с нашите деца и старци, с нашите овци и волове ще тръгнем, защото имаме празник на Господа.“ ¹⁰ Фараонът им каза: „Нека така да бъде, Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? Виждате ли, замисляте нещо лошо! ¹¹ Не така! Отидете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте.“ И ги прогониха от дома на фараона.

^12 (F)Тогава Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над Египет и нека скакалци нападнат египетската страна и изпоядат цялата трева по земята и всичко, което е оцеляло от градушката.“ ^13 (G)И Мойсей простря тоягата си над Египет, и Господ прати в тази земя източен вятър през целия този ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър докара скакалците. ¹⁴ Огромно число скакалци нахлуха в целия Египет и нападнаха цялата египетска страна. Толкова много скакалци нито преди това е имало, нито след това ще има. ¹⁵ Те покриха повърхността на цялата земя, която поради това беше затъмнена, и изпоядоха цялата полска трева и всички плодове по дърветата, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито по дървета, нито от полска трева по цял Египет.

¹⁶ Фараонът бързо повика Мойсей и Аарон и каза: „Съгреших срещу Господа, вашия Бог, и срещу вас. ¹⁷ Сега простете греха ми и този път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да премахне от мене тази смъртна напаст.“ ¹⁸ Мойсей излезе от фараона и отправи молитва към Господа. ¹⁹ Тогава Господ превърна източния вятър в западен, твърде силен вятър, и той вдигна скакалците, та ги насмете в Червено море. Не остана нито един скакалец в цялата египетска област. ²⁰ Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не пусна израилтяните.

Девето бедствие: тъмнина

²¹ Тогава Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да настъпи такава тъмнина в египетската земя, такъв мрак, че да може да се пипа.“ ^22 (H)Мойсей простря ръката си към небето и настана пълна тъмнина по цял Египет три дни наред: ²³ един друг не се виждаха и никой не ставаше от мястото си три дена; а в жилищата на всички израилтяни беше светло.

²⁴ Фараонът повика Мойсей и нареди: „Отидете, извършете служба на Господа; да остане само вашият дребен и едър добитък, а децата ви нека да дойдат с вас.“ ²⁵ Мойсей обаче каза: „Но ти трябва да ни дадеш също жертви и всеизгаряния, които да принесем на Господа, нашия Бог. ²⁶ Нека дойдат с нас и стадата ни с добитък, не бива да остане нито копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог. Ние обаче не знаем какво ще принесем в жертва на Господа, докато не пристигнем там.“ ²⁷ Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не се съгласи да ги пусне. ²⁸ Даже фараонът му нареди: „Гледай да не се явяваш повече пред очите ми; в който ден дойдеш пред мене, ще умреш.“ ²⁹ Мойсей отговори: „Ти го каза. Повече аз няма да се явявам пред тебе.“

Десето бедствие: поразяване на първородните

11 След това Господ каза на Мойсей: „Още едно наказание ще отредя за фараона и за египтяните. След това той ще ви пусне да тръгнете оттук. А когато ви пусне, той окончателно ще ви прогони оттук. ^2 (I)Нареди на народа всеки да поиска от съседа си и всяка жена от съседката си сребърни и златни изделия.“ ³ И Господ даде, че този народ спечели доверие пред египтяните, още повече, че Мойсей беше на висока почит в Египет, пред служителите на фараона и пред народа.

⁴ Мойсей каза: „Така говори Господ: ‘Около полунощ Аз ще мина през Египет. ⁵ Тогава ще умре всяко първородно в Египет – от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която мели с ръчната мелница, както и всичко първородно от добитъка. ⁶ По цял Египет ще се разнесе силен плач, какъвто не е бивал и какъвто няма вече да бъде. ⁷ А при всички израилтяни никъде куче няма да залае, нито против човек, нито против добитък, за да разберете каква разлика прави Господ между египтяни и израилтяни. ⁸ Тогава всички тези твои служители ще дойдат при Мене, ще Ми се поклонят и ще кажат: Излез ти и целият народ, който те следва. След това Аз ще си изляза’.“ И той излезе от фараона силно разгневен.

⁹ Господ каза на Мойсей: „Фараонът не ви послуша, поради което Моите чудеса в Египет ще се умножат.“ ¹⁰ Мойсей и Аарон извършиха всички тези чудеса пред фараона, но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не позволи израилтяните да напуснат страната.

Вярата на една езичница

^21 (A)И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон. ²² И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“ ²³ Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“ ^24 (B)А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“ ²⁵ Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“ ^26 (C)Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ ²⁷ А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“ ²⁸ Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.

Изцеляване на множество болни

^29 (D)(E)Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там. ³⁰ И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели. ^31 (F)Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев.

Ново чудесно нахранване на четири хиляди души

^32 (G)(H)А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“ ³³ И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“ ³⁴ Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“ ³⁵ Тогава заповяда на народа да насяда на земята. ³⁶ И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа. ³⁷ Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша. ³⁸ А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата.

³⁹ И като разпусна народа, качи се в лодката и пристигна в пределите на Магдала.