Old/New Testament

Освобождаване от египетски плен

1. израилският народ в Египет

1 ^(A)Тези са имената на родоначалниците на израилтяните, които бяха дошли в Египет заедно с Яков – всеки беше дошъл със семейството си: ² Рувим, Симеон, Левий и Юда, ³ Исахар, Завулон и Вениамин, ⁴ Дан и Нефталим, Гад и Асир. ^5 (B)А всички потомци на Яков бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет. ^6 (C)Тогава умряха Йосиф и всичките му братя, и цялото онова поколение; ^7 (D)а израилтяните бяха плодовити и се намножиха, увеличиха се и се усилиха толкова много, че египетската земя загъмжа от тях.

^8 (E)В Египет се възцари нов цар, който не знаеше нищо за Йосиф. ⁹ Той каза на своя народ: „Ето народът на израилтяните е по-многоброен и по-силен от нас; ^10 (F)нека измислим нещо предвидливо против тях, за да не се размножават повече; защото в случай на война те ще се съединят с нашите врагове, ще воюват против нас и ще побягнат от земята ни.“ ^11 (G)Тогава поставиха над тях разпоредници на принудителен труд, които да ги измъчват с изнурителна работа. Така те съградиха за фараона градовете Питом и Раамсес^[a] като складове за жито. ¹² Но колкото повече ги потискаха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече се разпространяваха, така че египтяните бяха в ужас от израилтяните. ¹³ Затова египтяните се отнасяха жестоко към израилтяните като към роби ^14 (H)и огорчаваха живота им с тежка работа над глина и тухли, както и с всяка полска работа, с всяка работа, на която с жестокост ги принуждаваха.

¹⁵ Египетският цар отправи заповед към бабите акушерки, които оказваха родилна помощ на еврейките и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа: ¹⁶ „Когато оказвате родилна помощ на еврейките, внимавайте при раждането: ако е син, умъртвявайте го, ако е дъщеря, нека остане жива.“ ¹⁷ Но бабите акушерки се бояха от Бога и не постъпваха така, както им заповяда египетският цар, а оставяха живи момчетата. ¹⁸ Тогава египетският цар повика бабите акушерки и им каза: „Защо постъпвате така, че оставяте живи момчетата?“ ¹⁹ Бабите отговориха на фараона: „Понеже еврейките не приличат на египетските жени. Те са жизнени и раждат, преди още бабата акушерка да отиде при тях.“ ²⁰ Бог беше благосклонен към бабите акушерки, а народът се умножаваше и усилваше много. ²¹ Тъй като бабите се бояха от Бога, Той ги дари с наследство. ^22 (I)Тогава фараонът отправи заповед към целия си народ: „Всички синове, които се родят на евреите, хвърляйте в Нил, а всички момичета оставяйте живи.“

Раждане на Мойсей

2 Един човек от Левиевия род отиде и се ожени за левитянка. ^2 (J)Тази жена зачена и роди син. Понеже тя видя, че детето е красиво, кри го три месеца. ³ Но тъй като не можеше повече да го крие, взе кошче, изплетено от папирусна тръстика, намаза го с асфалт и смола, постави в него детето и го сложи сред тръстиката при брега на Нил. ⁴ А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще стане с него.

⁵ Тогава фараоновата дъщеря дойде на Нил да се къпе, а придружаващите я слугини се движеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръстиката и прати робинята си да го донесе. ⁶ Когато го отвори, тя видя – ето плачещо дете. Тя се смили над него с думите: „Това е от еврейските деца.“ ⁷ Тогава сестрата на детето каза на фараоновата дъщеря: „Да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?“ ⁸ Фараоновата дъщеря ѝ отговори: „Да, иди.“ Момичето отиде и повика майката на детето. ⁹ Фараоновата дъщеря ѝ поръча: „Вземи това дете и ми го откърми; ще ти давам заплата за това.“ Жената взе детето и го кърми. ^10 (K)А когато детето порасна, тя го заведе при фараоновата дъщеря. Тя го осинови и го нарече Мойсей, „защото, каза тя, от водата го извадих“.

Бягство на Мойсей в мадиамската земя

¹¹ В онова време, когато Мойсей порасна, отиде при братята си^[b] и видя робския им труд. Видя още, че един египтянин бие евреин, принадлежащ към братята му. ¹² Тогава той се обърна на всички страни и след като се убеди, че няма никого, уби египтянина и го скри в пясъка. ¹³ Когато на другия ден отново излезе, двама евреи се караха помежду си и той каза на този, който не беше прав: „Защо биеш сънародника си?“ ^14 (L)А този отговори: „Кой те постави за надзорник и съдия над нас? Да не възнамеряваш също и мене да убиеш, както уби египтянина?“ Мойсей се уплаши и си каза: „Явно нещо се е разбрало.“ ^15 (M)Когато фараонът чу за това нещо, замисли смъртно наказание за Мойсей.

Тогава Мойсей побягна от фараона, отправи се към мадиамската земя и там се установи до един кладенец. ^16 (N)Мадиамският свещеник имаше седем дъщери. Те дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на своя баща. ¹⁷ Но овчарите дойдоха и ги изгониха. Тогава Мойсей стана, помогна им и напои овцете им. ¹⁸ Когато те се върнаха при баща си Рагуил, той попита: „Как така рано си дойдохте днес?“ ¹⁹ Тогава те разказаха: „Един египтянин ни помогна пред овчарите, даже ни наля вода и напои овците.“ ²⁰ Той попита дъщерите си: „Къде е той? Защо го оставихте? Поканете го да се нахрани.“ ²¹ На Мойсей допадна да остане да живее при този човек. Той даде на Мойсей за жена дъщеря си Сепфора. ^22 (O)Когато тя роди син, той го нарече Гирсам, защото казваше: „Чужденец станах в чужда земя^[c].“

²³ След дълго време египетският цар умря. Израилтяните стенеха от робското тегло и викаха, и викът им за помощ от робското тегло стигна до Бога. ^24 (P)Бог чу стенанията им и Бог си спомни за Своя завет с Авраам, Исаак и Яков. ²⁵ Бог погледна благосклонно към израилтяните и се смили над тях.

Призоваване на Мойсей

3 ^(Q)Мойсей се грижеше за дребния добитък на тъста си Йотор, мадиамския свещеник. Веднъж той отведе стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. ^2 (R)Тогава му се яви Господен ангел в огнен пламък изсред трънен храст. И той видя – ето тръненият храст гори в огън, но не изгаря. ³ Мойсей каза: „Ще отида и ще погледна това велико явление. Защо ли тръненият храст не изгаря?“ ⁴ Когато Господ видя, че той отива да гледа, Бог извика към него изсред трънения храст: „Мойсее, Мойсее!“ Той отговори: „Ето аз съм тук.“ ^5 (S)Тогава Бог заповяда: „Не се приближавай насам; събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.“ ^6 (T)И каза още: „Аз съм Бог на баща ти, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Тогава Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.

⁷ И Господ каза: „Видях страданието на Своя народ, който е в Египет, и чух стенанията му поради разпоредниците му; Аз зная неволите му ⁸ и слизам да го избавя от ръцете на египтяните и да го заведа от тази земя в добра и обширна земя, дето текат мляко и мед, в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци. ⁹ Ето стенанията на израилтяните стигнаха вече до Мене и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяните. ^10 (U)И така, отиди! Аз ще те пратя при фараона. Изведи от Египет Моя народ, израилтяните.“ ¹¹ Тогава Мойсей отговори на Бога: „Кой съм аз, та да ида при фараона и да изведа от Египет израилтяните?“ ^12 (V)Бог каза: „Аз ще бъда с тебе. Това трябва да ти бъде като знак, че Аз съм те изпратил – когато изведеш народа от Египет, на тази планина вие ще извършите служба на Бога.“

^13 (W)След това Мойсей каза на Бога: „Когато аз отида при израилтяните, ще им кажа: ‘Бог на вашите бащи ме изпрати при вас.’ А те ще ме попитат: ‘Как Му е името?’ Какво тогава да им кажа?“ ^14 (X)(Y)Бог отговори на Мойсей: „Аз съм Вечният – Този, Който съм.“ И рече: „Така кажи на израилтяните: ‘Вечният – Този, Който съм, ме изпрати при вас.’“ ¹⁵ Бог каза на Мойсей: „Така кажи на израилтяните: ‘Господ, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков ме изпрати при вас. Това е Моето име за вечни времена и това е Моето наименование за следващите родове.’

¹⁶ Иди, призови старейшините на Израил и им извести: ‘Господ, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков, ми се яви и каза: Загрижено обърнах внимание на вас и на извършеното с вас в Египет. ¹⁷ Затова реших: ще ви избавя от потисничеството в Египет и ще ви заведа в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци, в земя, където текат мляко и мед.’ ¹⁸ Когато те се съгласят с тебе, ще отидете ти и старейшините на Израил при египетския цар и ще му кажете: ‘Господ, Бог на евреите, ни срещна. А сега ние искаме да отидем на три дни път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог.’ ¹⁹ Но Аз зная, че египетският цар няма да ви позволи да отидете, ако не бъде принуден насила. ²⁰ Тогава ще простра ръката Си и ще накажа Египет с всички Мои чудеса, които ще извърша сред него; след това той ще ви пусне. ²¹ Пред очите на египтяните Аз ще изразя благоволението Си към този народ. А когато тръгнете, няма да тръгвате с празни ръце: ^22 (Z)всяка жена да измоли от съседката си и от жената, с която живее, сребърни и златни украшения и дрехи, предайте ги на синовете и дъщерите си и така ще оберете египтяните.“

Посичане на Йоан Кръстител

14 ^(A)В онова време до четвъртовластника^[a] Ирод дойде мълвата за Иисус. ^2 (B)Той каза на своите служители: „Това е Йоан Кръстител, той е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“

^3 (C)(D)Защото Ирод беше хванал Йоан, беше го оковал и хвърлил в затвора заради Иродиада, жената на брат си Филип, ^4 (E)понеже Йоан му казваше: „Не ти е позволено да я имаш!“ ^5 (F)Затова Ирод искаше да го убие, но се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.

⁶ А когато настана рожденият ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и му се понрави твърде много. ⁷ Затова той с клетва пред нея обеща да ѝ даде, каквото и да поиска. ⁸ А тя, подучена от майка си, каза: „Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ ⁹ Тогава царят се натъжи. Но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат. ¹⁰ Затова той изпрати служители и обезглавиха Йоан в тъмницата. ¹¹ И главата му беше донесена на блюдо и дадена на момичето, а то я занесе на майка си. ¹² И учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха. Тогава отидоха и известиха това на Иисус.

Чудото с нахранване на пет хиляди души

^13 (G)Като чу това, Иисус се оттегли оттам на лодка в безлюдно място, за да остане насаме. А народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете. ^14 (H)И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях и излекува болните им.

¹⁵ А когато се свечери, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Това място е безлюдно и времето вече напредна. Разпусни народа, за да отиде по селата и да си купи храна.“ ¹⁶ Но Иисус им отговори: „Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.“ ¹⁷ А те Му казаха: „Ние нямаме тук нищо друго освен пет хляба и две риби.“ ¹⁸ Той нареди: „Донесете ги тук при Мене!“ ¹⁹ Тогава заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи хлябовете, даде на учениците, а учениците – на народа. ²⁰ И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша. ²¹ А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди души освен жените и децата.