Old/New Testament

Яков пристига в Египет

46 И тръгна Израил с всичко, което имаше. Когато пристигна във Вирсавия, принесе жертва на Бога на баща си Исаак. ² А Бог се яви на Израил в нощно видение и му каза: „Якове, Якове!“ А той Му отговори: „Ето ме.“ ³ Бог му каза: „Аз съм Бог, Бог на предците ти. Не се страхувай да отидеш в Египет, защото ще направя така, че там от тебе да произлезе голям народ; ⁴ Аз ще дойда с тебе в Египет и Аз ще те изведа назад. А Йосиф ще склопи с ръката си твоите очи.“ ⁵ След това Яков тръгна от Вирсавия. Синовете Израилеви качиха баща си Яков, децата и жените си на колесниците, които фараонът беше пратил, за да ги доведат. ^6 (A)И взеха добитъка и имуществото си, които бяха придобили в ханаанската земя, и дойдоха в Египет – Яков и роднините му. ⁷ Той доведе със себе си в Египет синовете и внуците си, дъщерите и внучките си, целия си род.

^8 (B)Ето имената на Израилевите синове, които дойдоха в Египет – Яков и синовете му. Рувим, първородният на Яков. ⁹ Синове на Рувим: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми. ¹⁰ Синове на Симеон: Йемуил и Ямин, Охад и Яхин, Цохар и Саул, син от ханаанка. ¹¹ Синове на Левий: Гирсон, Каат и Мерари. ^12 (C)Синове на Юда: Ир и Онан, Шела, Фарес и Зара. Ир и Онан умряха още в ханаанската земя. Синове на Фарес бяха: Есром и Хамул. ¹³ Синове на Исахар: Тола и Фува, Йов и Шимрон. ¹⁴ Синове на Завулон: Серед, Елон и Яхлеил. ¹⁵ Това са синове на Лия, които тя роди на Яков в Месопотамия. Освен тях роди и дъщеря му Дина. Всички те, синове и дъщери, бяха тридесет и трима. ¹⁶ Синове на Гад: Цифион и Хаги, Шуни и Ецбон, Ери, Арод и Арели. ¹⁷ Синове на Асир: Имна и Ишва, Ишви и Бриа, и сестра им Серах. Синове на Бриа: Хевер и Малхиил. ¹⁸ Това са синовете от Зелфа, която Лаван беше дал на дъщеря си Лия. Тя роди на Яков шестнадесет деца. ¹⁹ Синове на Яков от жена му Рахил са Йосиф и Вениамин. ^20 (D)В египетската земя Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф Манасия и Ефрем. ²¹ Синове на Вениамин: Бела, Бехер и Ашбел, Гера и Нааман, Ехи и Рош, Мупим, Хупим и Ард. ²² Това са синове, които Рахил роди на Яков, всичко четиринадесет души. ²³ Син на Дан: Хушим. ²⁴ Синове на Нефталим: Яхцеил и Гуни, Йецер и Шилем. ²⁵ Това са синовете на Вала, която Лаван беше дал на дъщеря си Рахил. Тя роди на Яков седем деца. ²⁶ Всички, които дойдоха с Яков в Египет, негови потомци, без снахите му, бяха всичко шестдесет и шест души. ^27 (E)На Йосиф в Египет се родиха две деца. Всички, дошли в Египет с Яков, бяха седемдесет.

²⁸ Яков изпрати Юда при Йосиф, за да научи пътя за Гесем. И стигнаха в областта Гесем. ^29 (F)И Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесем, за да посрещне баща си Израил. Като го видя, прегърна го и дълго плака на рамото му. ³⁰ Израил каза на Йосиф: „След като те видях и знам, че си жив, мога вече да умра.“ ^31 (G)Йосиф каза на братята си и на роднините си: „Ще отида да съобщя на фараона, че братята ми и бащиното потомство, които бяха в ханаанската земя, дойдоха при мене. ³² Тези хора са овчари, занимават се със скотовъдство. Те водят със себе си всичкия си добитък и целия си имот. ³³ А фараонът ще ви повика и ще попита с какво се занимавате, ³⁴ а вие ще отговорите, че сте потомствени скотовъдци. Тогава ще ви заселят в областта Гесем, защото египтяните се отвращават от овчарите.“

47 Йосиф дойде и съобщи на фараона, че баща му и братята му с всичкия си добитък и с целия си имот са пристигнали от ханаанската земя в областта Гесем. ² И взе от братята си петима и ги представи на фараона. ³ Фараонът ги попита с какво се занимават, а те му отговориха: „Ние, твоите роби, и предците ни сме овчари.“ ⁴ И му казаха още: „Дойдохме да живеем тук, защото в ханаанската земя цари голям глад и няма паша за добитъка ни. Позволи на твоите роби да се заселят в земята Гесем!“ ⁵ А фараонът рече на Йосиф: „Баща ти и братята ти дойдоха при тебе. ⁶ египетската земя е пред тебе. Засели баща си и братята си на най-доброто място в страната. Нека живеят в земята Гесем! И ако знаеш, че между тях има способни скотовъдци, нека те се грижат за моя добитък.“ ⁷ Тогава Йосиф доведе баща си Яков и го представи на фараона. Яков благослови фараона, ⁸ а той попита Яков на каква възраст е. ^9 (H)Яков му отговори: „Сто и тридесет са годините на странстването ми по този свят. Кратък и тежък е животът ми и не успях да достигна възрастта на моите предци.“ ¹⁰ Яков благослови отново фараона и си излезе. ^11 (I)Йосиф засели баща си и братята си и им даде земя в Египет, в най-добрата част, в областта Раамсес, както беше заповядал фараонът. ¹² Йосиф доставяше храна на баща си и братята си, и на целия род според нуждите им.

Гладът в египетската земя

¹³ А хляб нямаше никъде по цялата земя, защото гладът беше станал непоносим. Жителите на египетската земя, както и в Ханаан, изнемощяха от глад. ¹⁴ Йосиф събра всички скъпоценности, дадени от жителите на Египет и Ханаан за закупуване на жито, и ги донесе в двореца. ¹⁵ Нямаше вече пари в египетската и в ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Йосиф и казваха: „Дай ни хляб! Парите свършиха. Нима искаш да умрем пред тебе?“ ¹⁶ Йосиф им каза: „Щом сте свършили парите си, докарайте тук добитъка си. Ще раздавам жито срещу добитък.“ ¹⁷ И караха добитъка си при Йосиф, а той им даваше жито срещу коне и осли, срещу дребен и едър добитък. Това продължи цяла година. ¹⁸ И премина тази година, а на следващата дойдоха при него отново и му казаха: „Няма да крием от нашия господар, че парите свършиха, а добитъкът вече му принадлежи. Нищо вече нямаме за даване освен земята и телата си. ¹⁹ Защо да мрем, а земята ни да запустява? Купи нас и земите ни срещу жито, а ние и земята ни ще станем собственост на фараона. Дай ни жито, за да не умрем и земята ни да не запустее.“ ²⁰ Йосиф откупи цялата египетска земя, защото всички египтяни, притиснати от глада, продадоха нивите си. Така земята стана собственост на фараона. ²¹ И принуди народа да се засели в градовете от единия до другия край на Египет. ²² Не изкупи само земята на жреците, защото те имаха определен от фараона дял и се хранеха от него. Затова те не продадоха земята си. ²³ И Йосиф каза на народа: „Ето купих сега вас и земята ви за фараона. И ето ви семе да засявате земята. ²⁴ Давайте на фараона една пета част от реколтата, а четири части оставяйте за себе си, за семе и за прехрана на вас и на семействата ви.“ ²⁵ Те викнаха: „Ти ни спаси живота. Ако си милостив към нас, господарю, ние ще сме покорни роби на фараона.“ ^26 (J)И до днес тази наредба на Йосиф е в сила в египетската земя: една пета част от реколтата да се дава на фараона. Това не важи за земята на жреците, защото тя не принадлежи на фараона. ²⁷ А Израил живееше в областта Гесем на египетската земя. Там неговите потомци се населиха, наплодиха и преумножиха.

Благословията на Яков

²⁸ Яков живя сто четиридесет и седем години, от които седемнадесет години в египетската земя. ^29 (K)Когато наближи часът Израил да умре, той повика Йосиф и му каза: „Ако ме обичаш, закълни се да постъпиш с мене милостиво и да изпълниш желанието ми. Не ме погребвай в Египет! ³⁰ Искам да бъда при предците си. Изнеси ме от Египет и ме погреби в тяхната гробница!“ Йосиф му обеща, че ще направи, както иска баща му. ³¹ Израил го накара да се закълне и Йосиф се закле. А Израил се надигна от постелята и се поклони.

48 След известно време съобщиха на Йосиф: „Баща ти е болен.“ И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрем. ² Казаха на Яков, че синът му Йосиф идва при него. Израил събра сили и седна на леглото. ³ И каза Яков на Йосиф: „Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя, и ме благослови. ^4 (L)Каза ми: ‘Ето Аз ще те даря с наследници и ще те направя родоначалник на много народи. А тази земя ще дам за вечно владение на потомците ти.’ ⁵ Двамата ти синове, които се родиха в египетската земя, преди аз да дойда тук, са мои. Ефрем и Манасия са мои, както са мои Рувим и Симеон. ⁶ Децата, които ще ти се родят след тях, ще бъдат твои. Те ще получат наследство като синове на Ефрем и Манасия. ^7 (M)Когато идвах от Месопотамия, в ханаанската земя близо до Ефрат умря Рахил и аз я погребах там, край пътя за Ефрат, който сега се нарича Витлеем.“ ⁸ И Израил видя синовете на Йосиф и попита: „Кои са тези?“ ⁹ Йосиф му отговори: „Това са синовете ми, които Бог ми даде в Египет.“ Яков му каза: „Доведи ги при мене да ги благословя.“ ¹⁰ А очите на Израил бяха отслабнали от старостта и не виждаше добре. Йосиф приближи синовете си до него, а той ги целуна и ги прегърна. ¹¹ И каза Израил на Йосиф: „Не се надявах да те видя отново, а ето Бог ми даде възможност да видя дори децата ти.“ ¹² Тогава Йосиф ги отдели от баща си и му се поклони дълбоко. ¹³ После Йосиф хвана двамата – Ефрем в дясната си ръка срещу лявата на Израил, а Манасия в лявата срещу дясната на Израил и ги приближи към него. ¹⁴ Но Израил протегна и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, въпреки че той беше по-малкият, а лявата – върху главата на Манасия. Той нарочно кръстоса ръцете си, макар Манасия да беше първороден. ^15 (N)(O)И благослови Йосиф с думите: „Бог, пред Когото ходиха предците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до днес, ¹⁶ ангелът, който ме избави от беди, да благослови тези деца. Нека носят моето име и това на предците ми Авраам и Исаак и да се умножат по земята.“ ¹⁷ Като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, възнегодува. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем върху главата на Манасия, ¹⁸ като каза на баща си: „Татко, не така. Този е първородният, възложи върху неговата глава десницата си.“ ^19 (P)Но баща му не се съгласи и каза: „Зная, сине мой, зная. От него също ще произлезе велик народ, но по-малкият му брат ще бъде по-велик от него и ще стане родоначалник на многоброен народ.“ ^20 (Q)Тогава ги благослови с думите: „Когато в Израил някой бъде благославян, нека се казва: ‘Бог да постъпи с тебе като с Ефрем и Манасия.’“ Така той постави Ефрем пред Манасия. ²¹ Тогава Израил рече на Йосиф: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на предците ви. ²² На тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти. Него завоювах от ръцете на аморейците с меча и лъка си.“

Притчи за Небесното Царство. Притча за сеяча

13 ^(A)Същия ден Иисус излезе от къщата и седна край Генисаретското езеро. ^2 (B)Около Него се събра много народ, затова Той влезе в лодка и седна, докато всички стояха на брега. ³ И им говореше много неща с притчи. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее. ⁴ Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. ⁵ Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. ^6 (C)А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. ⁷ Други паднаха между тръни – израснаха тръните и ги заглушиха. ⁸ Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно – сто, друго – шестдесет, а трето – тридесет. ^9 (D)Който има уши да слуша, нека слуша!“

^10 (E)Приближиха се до Него учениците Му и попитаха: „Защо им говориш с притчи?“ ¹¹ А в отговор Той им каза: „Защото на вас е дадено да узнаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. ^12 (F)Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има. ¹³ Затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират. ^14 (G)(H)Тъкмо над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което гласи:

‘С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.’

^15 (I)Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася.

^16 (J)Но вашите очи са блажени затова, че виждат, и ушите ви, че чуват. ^17 (K)Защото, истината ви казвам, мнозина пророци и праведници са копнели да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което чувате, и не чуха.

^18 (L)И тъй, чуйте какво означава притчата за сеяча: ¹⁹ при всеки, който чува словото за Царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: ето какво означава посятото край пътя. ²⁰ А посятото на каменисти места – това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, ²¹ но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада. ^22 (M)А посятото между тръни е този, който слуша словото, но светските грижи и измамното богатство заглушават словото и то не дава плод. ²³ А посятото на добра почва е този, който слуша словото и го разбира. Такъв принася плод: един дава сто, друг – шестдесет, а трети – тридесет.“

Притча за житото и плевелите

²⁴ Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си. ²⁵ Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде. ²⁶ А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите. ²⁷ Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: ‘Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?’ ²⁸ А той им отговори: ‘Някой враг е сторил това’. Слугите му го попитаха: ‘Искаш ли да отидем и да ги оскубем?’ ²⁹ Но той каза: ‘Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. ^30 (N)Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми’.“