Old/New Testament

Братята заедно с Вениамин отново в Египет

43 В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък. ² А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“ ³ А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни. ⁴ Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна, ⁵ а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“ ⁶ Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“ ⁷ А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“ ^8 (A)И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас – нито ние, нито ти, нито децата ни. ⁹ Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си. ¹⁰ Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“ ¹¹ Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми. ¹² Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка! ¹³ Вземете още и брат си и идете при онзи човек! ¹⁴ И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“

¹⁵ И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф. ¹⁶ Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“ ¹⁷ Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си. ¹⁸ Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“ ¹⁹ Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха: ²⁰ „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано, ^21 (B)а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме. ²² За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“ ²³ Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон. ²⁴ Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им. ²⁵ А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат. ²⁶ Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха. ²⁷ След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“ ²⁸ А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха. ²⁹ Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“ ^30 (C)След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака. ³¹ После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“ ³² И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено. ³³ И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се. ³⁴ А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.

Йосиф изпитва братята си

44 Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му. ² Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“ Икономът направи така, както му нареди Йосиф. ³ Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си. ⁴ Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: ‘Защо отговорихте на доброто със зло? ⁵ Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.’“ ⁶ Икономът ги настигна и им предаде тези думи. ⁷ А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така. ⁸ Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря? ⁹ У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“ ¹⁰ Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“ ¹¹ Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха. ¹² Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата. ¹³ В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града. ¹⁴ Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му. ¹⁵ А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“ ¹⁶ Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“ ¹⁷ Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“ ¹⁸ Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си. ¹⁹ Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат. ²⁰ Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича. ²¹ Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш. ²² А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре. ²³ Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе. ²⁴ Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни. ²⁵ След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито. ²⁶ Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат. ²⁷ А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и ^28 (D)единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече. ²⁹ Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба. ³⁰ И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича, ³¹ и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба. ^32 (E)И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот. ³³ И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си. ³⁴ Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“

Йосиф се разкрива на братята си

45 ^(F)Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си. ² И така заплака, че се чуваше навън – чак до двореца. ³ А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят. ⁴ И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. ^5 (G)Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви. ⁶ Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне. ⁷ Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление. ⁸ И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя. ^9 (H)Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене! ^10 (I)Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество. ¹¹ И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад. ¹² И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас. ¹³ Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“ ¹⁴ После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф. ¹⁵ И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него. ¹⁶ Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха. ¹⁷ Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя! ¹⁸ Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя. ¹⁹ Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук. ²⁰ И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“ ²¹ Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път. ²² На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи. ²³ На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им. ²⁴ После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“ ²⁵ И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя. ²⁶ Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше. ²⁷ Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи. ²⁸ И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“

^24 (A)А фарисеите чуха това и казаха: „Този изгонва бесовете само със силата на Веелзевул, бесовския княз.“ ²⁵ Но Иисус, понеже знаеше техните помисли, им каза: „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява. И никой град или дом, разделен на части една против друга, не може да устои. ²⁶ И ако Сатана изгонва Сатана – той се е разделил сам против себе си. Как ще устои царството му? ²⁷ И ако Аз чрез силата на Веелзевул изгонвам бесовете, синовете ви^[a] чрез кого ги изгонват? Затова те ще бъдат ваши съдии. ²⁸ Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, тогава наистина сред вас е дошло Божието царство. ²⁹ Или как може някой да влезе в дома на силен човек и да разграби дома му, ако първо не върже силния? Едва тогава той ще разграби дома му. ^30 (B)Който не е с Мене, той е против Мене. И който не събира с Мене, той разпилява.

³¹ Затова ви казвам: всеки грях и хула^[b] ще се простят на хората, но хулата против Духа няма да им се прости. ^32 (C)И ако някой каже дума против Сина човешки, ще му се прости. Но ако някой говори против Светия Дух, няма да му се прости нито на този свят, ни в бъдещия.

За дървото и неговите плодове

^33 (D)Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош. Защото по плода се познава дървото. ^34 (E)Змийски изчадия! Как можете да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което преизпълва сърцето, говорят устата. ^35 (F)Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо. ³⁶ Казвам ви обаче, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в Съдния ден. ³⁷ Защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден.“

Знамението на пророк Йона

^38 (G)(H)Тогава някои от книжниците и фарисеите отвърнаха и казаха: „Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.“ ³⁹ Но Той в отговор им рече: „Лукав и прелюбодеен род иска знамение, но знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона. ^40 (I)Защото, както Йона остана в корема на рибата три дена и три нощи, така и Синът човешки ще бъде в сърцето на земята три дена и три нощи. ^41 (J)Мъжете на Ниневия ще се явят като свидетели на съд с този род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона. А ето – тук стои Един, Който е повече от Йона. ^42 (K)Южната царица ще се яви в Съда с този род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта на Соломон. А ето – тук стои Един, Който е повече от Соломон.

Завръщане на нечистия дух

^43 (L)Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, търси покой и не го намира. ⁴⁴ Тогава той казва: ‘Ще се върна в моя дом, откъдето излязох.’ И той идва, намира го празен, пометен и нареден. ⁴⁵ Тогава отива и довежда със себе си други седем духа, по-зли от него. Те влизат и заживяват там. И последното състояние на такъв човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с този зъл род.“

Майката и братята на Иисус Христос

^46 (M)Докато Той още говореше на народа, ето Неговата майка и братята Му стояха вън и искаха да говорят с Него. ⁴⁷ Тогава някой Му рече: „Ето майка Ти и Твоите братя стоят вън и искат да говорят с Тебе.“ ⁴⁸ А Той отговори на този, който Му извести това и рече: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“ ⁴⁹ След това простря ръката Си към Своите ученици и рече: „Ето Моята майка и Моите братя. ⁵⁰ Защото, който изпълни волята на Моя небесен Отец, той Ми е брат и сестра, и майка.“