Old/New Testament

41 Две години по-късно фараонът сънува, че стои край Нил ² и ето от реката излязоха седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръстиката; ³ след тях от реката излязоха други седем крави, грозни и мършави, и се смесиха с другите крави на речния бряг; ⁴ грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. В този момент фараонът се събуди, ⁵ но пак заспа. И сънува този път как седем пълни и хубави класове израснаха на едно стъбло; ⁶ но ето след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове; ⁷ и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че отново беше сънувал. ⁸ На сутринта фараонът беше смутен и изпрати да повикат всички египетски пророци и мъдреци. Разказа им съня си, но никой не го изтълкува. ⁹ Тогава главният виночерпец каза на фараона: „Сега си спомням задължението си; ¹⁰ когато фараонът се беше разгневил на мене и главния хлебар и ни хвърли в тъмницата в дома на началника на затвора, ¹¹ там аз и хлебарят сънувахме в една нощ различни сънища; ¹² с нас беше и един млад евреин, роб на началника на охраната. Ние му разказахме какво сме сънували и той изтълкува съня на всеки от нас; ¹³ каквото ни каза, се сбъдна: аз бях възстановен на своето място, а другият беше обесен.“ ¹⁴ Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф. Изведоха го бързо от тъмницата, той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. ¹⁵ Фараонът каза на Йосиф: „Сънувах и няма кой да изтълкува съня ми, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.“ ^16 (A)Йосиф отговори на фараона: „Не аз, а Бог за доброто на фараона ще даде отговор.“ ¹⁷ И фараонът каза на Йосиф: „Сънувах, че стоя на брега на реката ¹⁸ и ето от реката излязоха седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката; ¹⁹ а след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави – никъде в цял Египет не бях виждал толкова грозни крави. ²⁰ Занемарените и мършави крави изядоха първите седем угоени крави. ²¹ Тлъстите бяха погълнати, но по нищо не личеше, че бяха в стомасите на слабите. Те бяха все тъй мършави, както и преди това. И аз се събудих. ²² После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове; ²³ но ето след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове, ²⁴ които погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на мъдреците, но никой не ми го изтълкува.“ ²⁵ Тогава Йосиф рече на фараона: „Сънят е един и с него Бог иска да съобщи на фараона какво ще стори. ²⁶ Седемте хубави крави са седем години и седемте хубави класа – също. Сънят е един. ²⁷ Седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години. ²⁸ Ето защо казах на фараона, че Бог иска да му покаже какво ще стори. ²⁹ Следват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя; ³⁰ след тях ще дойдат седем гладни години и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египет, и глад ще изтощи земята. ³¹ Предишното изобилие ще бъде бързо забравено, защото гладът, който ще настане, ще бъде непоносим. ³² А щом се е присънило на фараона два пъти, това е потвърждение за истинността на Божието слово и Бог скоро ще го изпълни. ³³ Нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави да управлява цялата египетска земя. ³⁴ По заповед на фараона да бъдат поставени по земята надзиратели и през седемте изобилни години да се събира петата част от излишъка в Египет. ³⁵ Надзирателите да събират всякаква храна през следващите плодородни години и според разпоредбата на фараона да складират житото в градовете и да го пазят; ³⁶ и тази храна да бъде запазена за седемте гладни години, които ще настанат в Египет, за да не загинат жителите на тази земя от глад.“

Йосиф – господар над египетската земя

³⁷ Това се понрави на фараона и на всичките му служители. ³⁸ Тогава фараонът попита служителите си: „Ще намерим ли човек като него, у когото да има Божий Дух?“ ³⁹ И фараонът каза на Йосиф: „След като тъкмо на тебе Бог откри всичко това, то няма друг по-подходящ, така разумен и мъдър като тебе. ^40 (B)Ти ще бъдеш първи в двореца и ще определяш прехраната на народа ми. Само с трона си ще стоя по-високо от тебе.“ ⁴¹ И добави още: „Поставям те да управляваш цялата египетска земя.“ ⁴² Тогава фараонът свали пръстена от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф; облече го в скъпи дрехи и окачи на врата му златна огърлица; ⁴³ заповяда да го возят на втората от своите колесници и глашатаи да възгласят пред него: „Поклонете се!“ И го постави за управител на цялата египетска земя. ⁴⁴ И рече фараонът на Йосиф: „Тук аз съм фараон, но без твоята дума никой няма да извърши нещо, нито ще отиде някъде в цялата египетска земя.“ ⁴⁵ Фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-Фера, жрец в Илиопол. И Йосиф тръгна да обиколи египетската земя.

⁴⁶ Йосиф беше на тридесет години, когато се срещна с фараона, египетския цар. И сбогува се Йосиф с фараона, и тръгна да обикаля цялата египетска земя. ⁴⁷ А през седемте плодородни години земята даваше преизобилно. ⁴⁸ И Йосиф събра през седемте години на изобилие в Египет различни храни и ги складира по градовете. Във всеки град прибра храната от околните земи. ⁴⁹ Йосиф събра и твърде много жито, колкото е морският пясък, и престана да смята количествата, защото те нямаха брой. ⁵⁰ Преди да настанат гладните години, Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф двама синове. ⁵¹ Йосиф нарече първородния Манасия, защото, както каза той: „Бог ми даде да забравя всички свои неволи и бащиния ми род“, ⁵² а на втория даде име Ефрем, защото, както каза той: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“ ⁵³ Като изминаха седемте години на изобилие в египетската земя, ^54 (C)настъпиха седемте гладни години, както беше предсказал Йосиф. И настана глад по света, и само в египетската земя имаше хляб. ⁵⁵ Всички в цялата египетска земя усетиха глада и поискаха от фараона хляб. И фараонът каза на всички египтяни: „Идете при Йосиф и правете, каквото той ви каже.“ ⁵⁶ Гладът се разпростря по цялата земя. Тогава Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше в египетската земя. ⁵⁷ И от всички страни идваха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото гладът беше навсякъде.

Братята на Йосиф идват в Египет за храна

42 Когато Яков научи, че в Египет има жито, рече на синовете си: „Какво чакате? ^2 (D)Чух, че в Египет има жито. Идете и купете, за да преживеем.“ ³ Десет от Йосифовите братя отидоха в Египет да купят жито; ⁴ Яков не пусна Йосифовия брат Вениамин с братята му, защото си помисли да не би да се случи нещо лошо с него. ⁵ И така, Израилевите синове, както и много други, дойдоха да купят жито, защото в цялата ханаанска земя цареше глад. ⁶ А тук управляваше Йосиф и той продаваше житото на хората. Братята на Йосиф дойдоха при него и дълбоко му се поклониха. ⁷ Като видя братята си, Йосиф ги позна, но се престори, че са му непознати, и се обърна троснато към тях: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“ ⁸ Йосиф разпозна братята си, но те него – не. ^9 (E)Йосиф си спомни сънищата, които беше сънувал. Каза им: „Вие сте съгледвачи, дошли да огледат слабите места на тази земя.“ ¹⁰ А те му отговориха: „Не, господарю, робите ти дойдоха само да купят жито за храна; ¹¹ ние всички сме деца на един човек и сме честни хора. Робите ти не са съгледвачи.“ ¹² Той повтори: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя.“ ¹³ А те отново му казаха: „Ние, твоите роби, сме дванадесет братя и сме синове на един човек, който живее в ханаанската земя. Най-малкият остана при баща ни, а един от нас вече го няма.“ ¹⁴ Йосиф настояваше: „Нали ви казах, че сте съгледвачи. ¹⁵ Затова вие ще бъдете проверени. Кълна се във фараона, че вие няма да си тръгнете оттук, докато не дойде тук и най-малкият ви брат. ¹⁶ Пратете един от вас, който да доведе брат ви. А вие дотогава ще бъдете задържани. Така ще стане ясно дали казвате истината. Ако лъжете, кълна се във фараона, вие наистина сте съгледвачи.“ ¹⁷ И ги затвори за три дена. ¹⁸ На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога. ¹⁹ Ако сте честни хора, нека един от вас остане в къщата, дето сте затворени, а другите идете, занесете жито на изгладнелите си домашни. ²⁰ Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха. ²¹ И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“ ^22 (F)Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“ ²³ Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач. ^24 (G)А Йосиф излезе оттам и заплака. По-късно се върна и говори отново с тях. Избра от всички Симеон и заповяда да го вържат пред очите им. ²⁵ И Йосиф нареди да напълнят чувалите им с жито, парите им да поставят обратно в чувала на всеки и да им дадат храна за път. Така и постъпиха с тях. ²⁶ Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам. ²⁷ Привечер един от тях отвори своя чувал, за да нахрани осела си, и там най-отгоре видя парите си. ²⁸ Той каза на братята си: „Парите са ми върнати и са в чувала ми.“ Притесниха се много и уплашени се питаха един друг: „Какво прави Бог с нас?“ ²⁹ Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи: ³⁰ „Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи. ³¹ Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че ³² сме дванадесет братя, синове на нашия баща, и единия от нас вече го няма. А най-малкият остана при баща ни в ханаанската земя. ³³ А управителят на онази земя ни каза: ‘Ето как ще позная дали сте честни хора. Оставете при мене един от братята си, а вие вземете жито за гладното си домочадие и си вървете. ³⁴ После се върнете и доведете при мене най-малкия си брат. Тогава ще се убедя, че не сте съгледвачи, а честни човеци. И ще пусна брат ви, а вие ще можете да търгувате в тази земя.’“ ³⁵ Когато изпразваха чувалите си, намериха вътре парите. Като видяха кесиите си, те и баща им се изплашиха. ³⁶ И баща им Яков каза: „Отнехте ми децата. Йосиф го няма и Симеон вече го няма, а сега искате и Вениамин да вземете. Защо ми се случва всичко това?“ ³⁷ Рувим отговори на баща си: „Убий двамата ми синове, ако най-малкия не ти го върна. Дай ми го и аз ще ти го доведа обратно.“ ^38 (H)А Яков каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако с него се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще ме вкарате мене, стария човек, с тъга в гроба.“

Съботата е за човека

12 ^(A)(B)По онова време една събота Иисус минаваше през посевите. А учениците Му бяха огладнели и започнаха да късат класове и да ядат. ² Като видяха това, фарисеите Му казаха: „Погледни, Твоите ученици вършат нещо, което не е позволено да се върши в събота.“ ^3 (C)А Той им каза: „Не сте ли чели какво извърши Давид, когато огладняха той и онези, които бяха с него? ^4 (D)Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, които не биваше да яде нито той, нито онези, които бяха с него, но само свещениците? ⁵ И не сте ли чели в Закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата и все пак не са виновни? ⁶ Но казвам ви, че тук стои Този, Който е по-голям от храма! ^7 (E)Ако знаехте какво означава: ‘Милост искам, а не жертва’, не бихте осъдили невинните. ⁸ Защото Синът човешки е господар и на съботата.“

Излекуване в събота на човек с изсъхнала ръка

^9 (F)И като тръгна оттам, Той влезе в синагогата им. ^10 (G)Там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да намерят повод да обвинят Иисус, попитаха Го: „Позволено ли е да се изцелява в събота?“ ¹¹ А Той им отговори: „Кой от вас, ако има овца и тя падне в съботен ден в яма, няма да я хване и извади? ^12 (H)А колко по-ценен от овца е човек! Затова в събота е позволено да се прави добро.“ ¹³ Тогава каза на човека: „Протегни си ръката!“ И той я протегна и тя стана здрава като другата. ^14 (I)А фарисеите излязоха навън и се съвещаваха против Него как да Го погубят.

Пророчество за Христос

¹⁵ Като разбра това, Иисус се отдалечи оттам. И тръгна след Него много народ и Той изцели всички тях. ¹⁶ Той обаче им забрани да разгласяват за Него, ¹⁷ за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

^18 (J)(K)„Ето Моя Служител^[a], Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него и Той ще възвести съд над народите. ¹⁹ Той няма да спори, няма да вика, нито гласът Му ще се разнася по улиците. ²⁰ Той няма да строши пречупена тръстика и няма да угаси тлеещ фитил; ще раздава правосъдие до победа. ²¹ На Него ще възложат надеждата си народите.“

Божествената власт на Иисус Христос

^22 (L)Тогава доведоха при Него сляп и ням човек, обхванат от бяс. Той го изцели, тъй че немият започна да говори и да вижда. ²³ И целият народ се смая и казваше: „Дали Този не е Давидовият Син^[b]?“