Old/New Testament

Яков в дома на Лаван

29 След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи. ^2 (A)Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше. ³ Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца. ⁴ Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“ ⁵ Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“ ⁶ Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“ ⁷ Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“ ⁸ Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“

⁹ Докато той говореше с тях, дойде Рахил^[a] с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото. ¹⁰ Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете. ¹¹ Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. ¹² Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си. ¹³ Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си. ¹⁴ Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.

Женитбата на Яков в Харан за Лия и Рахил

¹⁵ След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“ ¹⁶ А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил. ¹⁷ Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага. ¹⁸ Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“ ¹⁹ Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“ ²⁰ За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал. ²¹ След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“ ²² Лаван повика всички съседи и даде гощавка. ²³ А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея. ²⁴ Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия. ²⁵ Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“ ²⁶ Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата. ²⁷ Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“

²⁸ Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил. ²⁹ Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил. ³⁰ Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.

Потомството на Яков

³¹ Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна. ³² Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим^[b], като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“ ³³ Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон^[c]. ³⁴ Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий. ³⁵ Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда^[d]. След това тя престана да ражда.

30 А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не – ще умра.“ ² Яков се разсърди на Рахил. Той ѝ каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“ ³ Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“ ⁴ Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала. ⁵ Тя зачена и роди син на Яков. ⁶ Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан. ⁷ Вала отново зачена и роди на Яков още един син. ⁸ Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим. ⁹ Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. ¹⁰ Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков. ¹¹ Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад. ¹² Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков. ¹³ Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир. ¹⁴ По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“ ¹⁵ Но тя ѝ възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“ ¹⁶ И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея. ¹⁷ Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син. ¹⁸ „Бог – каза Лия – ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар. ¹⁹ Лия отново зачена и роди на Яков шести син. ²⁰ Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон. ²¹ После роди дъщеря и я нарече Дина. ²² Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата ѝ и направи утробата ѝ плодоносна. ²³ Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“ ²⁴ Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“

Забогатяването на Яков

²⁵ След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си. ²⁶ При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“ ²⁷ Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе. ²⁸ Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“ ²⁹ Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене. ³⁰ Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“

³¹ Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз: ³² да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата. ³³ Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна – това да се смята за крадено.“ ³⁴ Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“ ³⁵ Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце – тях той предаде на синовете си. ³⁶ Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван.

³⁷ Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките. ³⁸ Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките. ³⁹ Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен – капчест и пъстър добитък. ⁴⁰ Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван. ⁴¹ Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях. ⁴² А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките – за Яков. ⁴³ Яков забогатя твърде много – той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.

Излекуване и опрощаване на парализиран

9 ^(A)След това Той се качи в една лодка, отплава на другия бряг и пристигна в Своя Си град. ² И ето донесоха при Него един парализиран човек, който лежеше на носилка. Когато Иисус видя вярата им, каза на парализирания: „Смелост, синко, прощават ти се греховете!“ ³ Тогава някои от книжниците си помислиха: „Той богохулства.“ ⁴ А Иисус, като разбра мислите им, каза: „Защо мислите лоши неща в сърцата си? ⁵ Защото кое е по-лесно? Да кажа ‘Прощават ти се греховете’ ли или да кажа ‘Стани и ходи’? ^6 (B)Но ще разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята.“ Затова каза на парализирания: „Стани, вземи носилката си и се прибери у дома си!“ ⁷ Тогава той стана и отиде у дома си. ⁸ Като видя това, множеството народ се смая и прослави Бога, Който е дал такава власт на хората.

Призоваване на Матей. Иисус Христос сред митари и грешници

^9 (C)Когато Иисус вървеше по-нататък, видя да седи на митницата човек на име Матей и му каза: „Последвай Ме!“ Той стана и Го последва.

¹⁰ Докато Иисус седеше на трапеза в неговата къща, ето много митари и грешници дойдоха и насядаха на трапезата заедно с Него и учениците Му. ^11 (D)А фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: „Защо вашият Учител яде заедно с митари и грешници?“ ¹² Но Той чу това и каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. ^13 (E)Постарайте се да разберете какво значи: ‘Милост искам, а не жертва.’ Защото не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“

Относно поста

^14 (F)Тогава дойдоха при Него учениците на Йоан и попитаха: „Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?“ ¹⁵ Иисус им отговори: „Нима могат сватбарите да тъгуват, докато при тях е младоженецът? Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът – тогава те ще постят. ¹⁶ Никой не кърпи стара дреха с нов плат. Защото пришитата кръпка ще разкъса старата дреха и дупката ще стане още по-грозна. ¹⁷ Също тъй не наливат ново вино в стари мехове. Инак меховете ще се спукат и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино наливат в нови мехове – тъй ще се запази и едното, и другото.“