Old/New Testament

Смърт и погребение на Сарра

23 Сарра живя сто двадесет и седем години – толкова бяха годините на живота ѝ. ² Сарра умря в Кириат-Арба, сега Хеврон – в ханаанската земя. Авраам дойде да плаче и ридае за Сарра. ³ Като остави покойницата си, Авраам говори с хетите: ^4 (A)„Аз съм чужденец и пришълец сред вас. Продайте ми място за гробница между вас, което да си е мое, за да погреба моята покойница.“ ⁵ Хетите отговориха на Авраам: ⁶ „Чуй ни, господарю наш. За нас ти си човек, любим на Бога. Погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места. Никой от нас няма да ти откаже погребално място да погребеш покойницата си.“

⁷ Тогава Авраам стана и се поклони на хетите, жители на тази страна, ⁸ и каза: „Ако сте съгласни да погреба моята покойница, чуйте ме: помолете заради мене Цохаровия син Ефрон ⁹ да ми даде пещерата Махпела, която е в края на нивата му. Аз ще я купя с пълна цена, за да си е моя – за гробница между вас.“ ¹⁰ А Ефрон седеше между хетите. Хетът Ефрон отговори на Авраам открито пред хетите – пред всички, събрани при градските порти: ¹¹ „Не, господарю, чуй ме: ‘Давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея. Подарявам ти я пред Своите съплеменници – погреби тук покойницата си.’“ ¹² Авраам се поклони пред жителите на тази земя. ¹³ Той каза на Ефрон открито пред жителите на тази земя: „Моля те, послушай ме, плащам ти цената на нивата. Вземи я от мене и аз ще погреба там покойницата си.“ ¹⁴ Ефрон отговори на Авраам: ¹⁵ „Господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.“ ¹⁶ Авраам се съгласи с Ефрон. Той претегли на Ефрон сребро, колкото беше обявил открито пред хетите – четиристотин сикли сребро, каквито вървяха между търговците.

¹⁷ Тогава Ефроновата нива, която е при Махпела, срещу Мамрѐ – нивата и пещерата, която беше в нея, както и всички дървета в нивата посред границите наоколо, станаха ¹⁸ владение на Авраам пред потомците на Хет – пред всички, събрани при градските порти. ¹⁹ След това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела срещу Мамрѐ, сега Хеврон, в ханаанската страна. ^20 (B)Така Авраам придоби от хетите за собствено гробище нивата и пещерата, която е в нея.

Женитбата на Исаак за Ревека

24 ^(C)Авраам остаря много и стана на преклонна възраст. Благословението Господне съпътстваше Авраам във всичко. ^2 (D)Тогава Авраам нареди на най-стария роб в дома си, който управляваше цялото му стопанство: „Докосни се до бедрото ми ^3 (E)и аз ще те закълна в Господ, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми^[a] жена от дъщерите на ханаанците, между които живея. ⁴ Но ти ще отидеш в моето отечество, в родното ми място и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.“ ⁵ Този роб попита: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук – трябва ли да върна твоя син в страната, от която ти си излязъл?“

⁶ Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там. ⁷ Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, Който ми говори и се кле пред мене, че ще даде на потомството ми тази земя – нека Той изпрати Своя ангел пред тебе, за да вземеш оттам жена за сина ми. ⁸ Ако жената не пожелае да тръгне с тебе, тогава ти си свободен от тази моя клетва. Само не връщай сина ми там.“ ⁹ Тогава този роб докосна с ръка бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него за това нещо. ¹⁰ Той взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна, като носеше от всички богатства на господаря си. Отправи се на път и отиде в Месопотамия, в града, където живееше Нахор. ^11 (F)Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода. ¹² Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам. ¹³ Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода. ¹⁴ Нека девойката, на която аз кажа: ‘Наведи стомната си да пия’, и която ми отговори: ‘Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият’ – нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“

¹⁵ Още не беше успял да изрече това и ето – със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор. ¹⁶ Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи. ¹⁷ А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“ ¹⁸ Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие. ¹⁹ А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“ ²⁰ Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили. ²¹ Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не. ²² След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли. ²³ Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“ ²⁴ А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“ ²⁵ След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“ ²⁶ Тогава той се наведе, поклони се пред Господ ²⁷ с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“

²⁸ Ревека побърза към къщи при майка си и разказа всичко това. ²⁹ Тя имаше брат на име Лаван. Лаван се затече към извора при новодошлия, ³⁰ защото беше видял обецата и гривните на сестрините си ръце и беше чул разказаното от сестра си Ревека, която твърдеше: „Така ми говори този човек!“ Затова Лаван отиде при него, а той стоеше при камилите до извора. ³¹ Каза му: „Добре дошъл, благословен от Господ! Защо стоиш тук? Аз вече приготвих къщата, както и място за камилите!“

³² Тогава Авраамовият роб влезе. Лаван разтовари камилите, даде им слама и храна. Донесе и вода, за да умият краката си той и хората, които бяха с него. ³³ Сложиха пред него да яде. Но той каза: „Няма да ям, докато не разкажа за какво съм дошъл.“ Отговориха му: „Казвай.“ ³⁴ Той започна да разказва: „Аз съм Авраамов роб. ³⁵ Господ щедро благослови моя господар и той стана велик. Даде му овце и волове, сребро и злато, роби и робини, камили и осли. ³⁶ Сарра, жената на моя господар, роди на господаря ми син вече на старини. На него той предаде всичко, което имаше. ³⁷ Моят господар ме закле с думите: ‘Не взимай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято страна живея, ³⁸ а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми – оттам вземи жена за сина ми.’ ³⁹ Аз казах на господаря си: ‘Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук.’ ⁴⁰ Но той ми отговори: ‘Господ, пред Когото премина животът ми, нека Той изпрати с тебе Своя ангел, Той да направи пътуването ти успешно, за да вземеш жена за моя син от сродниците ми, от бащиния ми дом. ⁴¹ Само тогава си свободен от тази моя клетва, когато отидеш при сродниците ми. Ако те не ти я дадат, ти си свободен от клетвата ми.’

⁴² Така аз дойдох днес при извора и се помолих: ‘Господи, Боже на господаря ми Авраам! Ако си благоволил да направиш пътуването ми успешно, ⁴³ то ето аз стоя при извора. Нека девойката, която излезе да налее вода и на която кажа: «Дай ми да пия малко от твоята стомна», ⁴⁴ и която ми отговори: «Пий ти, а също и за камилите ти ще налея» – нека тя бъде тази, която Господ е избрал за жена на сина на моя господар.’ ⁴⁵ Още не бях успял да изрека това – ето зададе се със стомна на рамо Ревека и слезе при извора да налее вода. Аз я помолих: ‘Дай ми да пия.’ ⁴⁶ Тя веднага свали стомната от рамо и предложи: ‘Пий ти, а аз ще напоя и камилите ти.’ Аз пих, а тя напои камилите ми. ⁴⁷ Аз я попитах: ‘Кажи ми чия дъщеря си.’ Тя отговори: ‘Дъщеря съм на Ватуил, син на Нахор, когото Милка му роди.’ Тогава аз ѝ дадох златна обеца и гривни за ръцете ѝ. ⁴⁸ Наведох се, поклоних се пред Господ и благослових Господ, Бога на господаря ми Авраам, Който пряко ме води дотук, за да взема за жена на сина му братовата дъщеря на моя господар. ⁴⁹ Сега ви питам: Ще окажете ли милост и правда на моя господар или не? Кажете ми и аз ще си тръгна надясно или наляво.“

⁵⁰ Лаван и Ватуил казаха: „От Господ дойде това. За доброто ние не можем да кажем, че е лошо. ⁵¹ Ето Ревека е пред тебе – вземи я и върви. Нека тя бъде жена на сина на твоя господар.“ ⁵² Когато Авраамовият роб чу думите им, поклони се пред Господ до земята. ⁵³ Тогава той извади сребърни и златни накити и дрехи, даде ги на Ревека, като даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ. ⁵⁴ След това той и хората, които го придружаваха, ядоха и пиха, и пренощуваха там. А когато станаха сутринта, Аврамовият роб каза: „Позволете ми да се върна при господаря си.“

⁵⁵ Но брат ѝ и майка ѝ отговориха: „Нека девойката поостане при нас още десетина дена. Тогава ще се върнеш.“ ⁵⁶ Но той настоя пред тях: „Не ме задържайте, защото Господ направи пътуването ми успешно. Позволете ми да се върна при господаря си.“ ⁵⁷ Те предложиха: „Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.“ ⁵⁸ Повикаха Ревека и я попитаха: „Тръгваш ли с този човек?“ Тя отговори: „Тръгвам.“ ⁵⁹ Тогава те пуснаха сестра си Ревека, бавачката ѝ, Авраамовия роб и придружаващите го, ^60 (G)като благословиха Ревека с тези думи: „Сестро наша, да се народят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее жилищата на враговете си!“

⁶¹ След това Ревека и робините ѝ възседнаха камилите и тръгнаха след Авраамовия роб. Така той взе Ревека и си замина. ^62 (H)А Исаак току-що се беше върнал от Беер-Лахай-Рои, защото живееше в Негев. ⁶³ Привечер Исаак излезе по полето да се разведри. Погледна и видя да се приближава керван от камили. ⁶⁴ Ревека видя Исаак и скочи от камилата. ⁶⁵ Тя попита Авраамовия роб: „Що за човек е този, който идва срещу нас по полето?“ Той отговори: „Това е моят господар.“ Тогава Ревека взе булото и се покри. ⁶⁶ Авраамовият роб разказа на Исаак за всичко, което беше направил. ⁶⁷ Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сарра и я взе. Тя му стана жена и той я обикна. Така стихна скръбта на Исаак по смъртта на майка му Сарра.

Да не осъждаме ближния

7 ^(A)(B)„Не осъждайте, за да не бъдете осъдени, ^2 (C)защото, както вие съдите, така и Бог вас ще съди, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. ³ И защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? ⁴ Или как дръзваш да кажеш на брат си: ‘Нека да извадя сламката от окото ти’, когато в твоето око има греда? ⁵ Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си.

⁶ Не давайте светинята на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат, да ви разкъсат.“

Поощрение за молитва и златно правило за живот

^7 (D)(E)„Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори, ⁸ защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори. ⁹ Има ли между вас човек, който, когато синът му поиска хляб, да му даде камък, ¹⁰ и когато поиска риба, да му даде змия? ^11 (F)И тъй, ако вие, колкото и да сте лоши, знаете да давате добри неща на децата си, то колко повече вашият небесен Отец ще даде добри неща на онези, които искат от Него!

^12 (G)И тъй, правете на другите това, което искате те да ви правят, защото това е, на което Законът и Пророците учат.“

Двата пътя

¹³ „Влезте през тясната врата, защото широка е вратата и просторен е пътят, които водят към погибел, и мнозина минават през тях, ^14 (H)защото тясна е вратата и стеснен е пътят, които водят към живота^[a], и малцина ги намират.“

Предпазване от лъжепророци

^15 (I)„Пазете се от лъжливите пророци; те идват при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители. ^16 (J)По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репей? ^17 (K)Така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. ¹⁸ Добро дърво не може да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. ^19 (L)Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън. ^20 (M)И тъй, по плодовете им ще ги познаете.“

Осъждане на лъжливо изповядване

²¹ „Не всеки, който Ми казва: ‘Господи, Господи!’, ще влезе в небесното царство, а онзи, който изпълнява волята на Моя небесен Отец. ^22 (N)Мнозина ще Ми кажат в съдния ден: ‘Господи, Господи, не пророкувахме ли в Твое име? И не изгонвахме ли бесове в Твое име? И не правехме ли много чудни дела в Твое име?’ ^23 (O)И тогава ще им кажа открито: ‘Никога не съм ви познавал. Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие’!“

Една е правилната основа

^24 (P)(Q)„И тъй, всеки, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, ще го оприлича на благоразумен човек, който си изгради къща на камък; ²⁵ и заваля дъжд, придойдоха реки и духнаха ветрове, и връхлетяха върху къщата, а тя не рухна, защото основата ѝ беше положена върху камък. ²⁶ А всеки, който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на глупав човек, който си изгради къща на пясък; ²⁷ и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и се устремиха върху къщата, и тя рухна и се срути напълно.“

^28 (R)И след като Иисус изрече тези слова, множеството се чудеше на учението Му, ²⁹ защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците и фарисеите.