Old/New Testament
Авраам в Герар
20 (A)Оттам Авраам се отправи към Негев и се засели между Кадес и Сур. След това се засели в Герар. 2 Авраам каза за жена си Сарра: „Тя ми е сестра.“[a] Затова герарският цар Авимелех изпрати, та взе Сарра. 3 Но Бог се яви на Авимелех през нощта насън и му каза: „Ти ще умреш заради жената, която си взел, защото тя си има мъж.“ 4 А Авимелех не се беше докоснал до нея. „Господи, нима ще погубиш[b] невинния народ? 5 Нали той сам ми каза: ‘Тя ми е сестра’? А и тя самата каза: ‘Той ми е брат.’ С чисто сърце и невинни ръце направих това.“
6 Бог му отговори насън: „Да, Аз зная, че сърцето ти е чисто. Затова те и удържах, за да не съгрешиш пред Мене и не те оставих да се докоснеш до нея. 7 А сега върни жената на мъжа ѝ, защото той е пророк. Той ще се помоли за тебе и ти ще запазиш живота си. Ако не я върнеш, знай, че непременно ще загинете ти и целият твой род.“ 8 Рано сутринта Авимелех събра всички свои приближени и им предаде всички тези думи. Те много се уплашиха. 9 Авимелех повика Авраам и му каза: „Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та щеше да навлечеш страшен грях върху мене и царството ми? Ти постъпи с мене така, както не бива да се постъпва.“ 10 Авимелех продължи към Авраам: „Какво си възнамерявал ти, когато постъпи така?“
11 Авраам отговори: „Помислих, че по тези места няма Божий страх и че могат да ме убият заради жена ми. 12 Но тя наистина ми е сестра, тъй като е дъщеря на моя баща, само че не е дъщеря на майка ми. Именно тя стана моя жена. 13 Когато Бог ми заповяда да напусна бащиния си дом и да се отправя на път, аз ѝ наредих: ‘Направи ми това добро – където и да отидем, казвай за мене: Той ми е брат.’“
14 Тогава Авимелех взе[c] дребен и едър добитък, роби и робини и ги даде на Авраам. Върна му и неговата жена Сарра 15 с думите: „Ето земята ми е пред тебе – където искаш, там се засели.“ 16 А на Сарра каза: „Аз дадох на брат ти хиляда сикли сребро. Това ще покрие твоята обида в очите на твоите близки и твоята чест ще бъде възстановена.“ 17 Авраам се помоли на Бога и Бог изцери Авимелех, жена му и робините му и те започнаха да раждат. 18 Защото заради Сарра, жената на Авраам, Господ беше направил безплодни всички жени в дома на Авимелех.
Раждането на Исаак
21 А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея. 2 (B)Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време. 3 Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра. 4 (C)На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. 5 Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.
6 А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“ 7 И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: ‘Сарра ще кърми деца’? Защото родих син в старините му.“ 8 (D)Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак.
Агар и нейният син Измаил
9 Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива[d]. 10 (E)Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“
11 Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил. 12 (F)Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак. 13 Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“
14 Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ. След това ѝ даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия. 15 Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст. 16 След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас. 17 Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то. 18 Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“
19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие. 20 Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. 21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.
Авраам в спор с Авимелех
22 (G)В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш. 23 А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“
24 Авраам отговори: „Заклевам се.“ 25 Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби. 26 Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“ 27 Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз. 28 Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък. 29 Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“ 30 Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“ 31 Затова Авраам нарече това място Вирсавия[e], понеже там се заклеха и двамата. 32 След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя. 33 Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог. 34 И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.
Принасяне на Исаак в жертва
22 (H)(I)А след тези събития Бог постави Авраам на изпитание. „Аврааме!“ – призова го Бог. Той отговори: „Ето ме!“ 2 Бог продължи: „Вземи единствения си любим син Исаак, иди в земята Мория. Там, на една от планините, която Аз ще ти покажа, го принеси в жертва всеизгаряне.“
3 Авраам стана рано сутринта, оседла осела си, взе със себе си двама от своите роби, както и сина си Исаак. Нацепи дърва за всеизгаряне, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше говорил. 4 На третия ден Авраам вдигна очи и видя отдалеч това място. 5 Тогава Авраам нареди на робите си: „Останете вие тука с осела, а аз и синът ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.“
6 Авраам взе дърва за всеизгаряне и ги натовари на сина си Исаак. Взе в ръце също огниво и нож и двамата тръгнаха заедно. 7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко.“ Исаак попита: „Имаме огниво и дърва, но къде е агнето за всеизгаряне?“ 8 Авраам отговори: „Бог ще си предвиди, синко, агне за всеизгаряне.“ Така те двамата заедно вървяха нататък. 9 Най-после стигнаха до мястото, за което Бог му беше говорил. След това Авраам изгради там жертвеник и нареди дървата. Той свърза сина си Исаак, постави го върху дървата на жертвеника. 10 Тогава Авраам простря ръка и взе ножа, за да заколи сина си. 11 Но Господен ангел му викна от небето: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“ 12 „Не вдигай ръка върху момчето – заповяда ангелът – и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“ 13 Авраам повдигна очи и видя: ето зад него стои овен, заплел рога в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе в жертва всеизгаряне вместо сина си. 14 Авраам нарече онова място Яхве-Ире[f]. Оттук и поговорката „На планината Господ ще предвиди“.
15 Господният ангел повторно възвести от небето към Авраам: 16 „Кълна се в Самия Себе Си – казва Господ – затова, че ти постъпи така и не пожали да отдадеш в жертва единствения си син, 17 (J)Аз ще те благословя изобилно, ще те даря с богато потомство – многобройно като небесните звезди и пясъка по морския бряг. То ще завладее градовете на враговете си. 18 (K)Чрез него ще бъдат благословени всички народи по земята затова, че ти послуша гласа Ми.“ 19 След това Авраам се върна при робите си. Всички те отидоха заедно във Вирсавия и Авраам остана във Вирсавия.
20 След тези събития известиха на Авраам: „Ето и Милка роди синове на брат ти Нахор: 21 първородния му Уц, неговия брат Вуз, бащата на Арам Кемуил, 22 Кесед, Хазо, Пилдаш, Идлаф и Ватуил.“ 23 (L)От Ватуил се роди Ревека. Тези осем синове роди Милка на Авраамовия брат Нахор. 24 Също и наложницата му, на име Реума, роди синове: Тевах, Гахам, Тахаш и Мааха.
Съкровища на небето
19 (A)(B)„Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат; 20 (C)но си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци не подкопават и не крадат, 21 защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“
Светлина или тъмнина
22 (D)„Окото е светило за тялото. Затова, ако твоето око бъде чисто, цялото ти тяло ще бъде изпълнено със светлина. 23 (E)Ако пък твоето око не е чисто, цялото ти тяло ще бъде изпълнено с тъмнина. И тъй, ако светлината у тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“
Бог или мамон
24 (F)„Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“
Упование на Бога или грижи за земното
25 (G)(H)„Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете и да пиете, нито за тялото си, какво да облечете. Животът не е ли по-ценен от храната и тялото – от облеклото? 26 (I)Погледнете птиците, че нито сеят, нито жънат, нито в житници събират, а вашият небесен Отец ги храни. Вие не сте ли по-ценни от тях? 27 И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът? 28 Защо се безпокоите и за облекло? Вижте как растат полските кринове: не се трудят, нито предат; 29 (J)и все пак, казвам ви, че дори Соломон във всичката си слава не се е обличал тъй, както всеки един от тях. 30 (K)И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облече вас, маловерци? 31 И тъй, не се грижете и не казвайте: ‘Какво да ядем или какво да пием, или какво да облечем?’ 32 (L)Защото езичниците търсят всичко това, а вашият небесен Отец знае, че се нуждаете от тези неща. 33 (M)Но преди всичко търсете царството на Бога и Неговата правда, а Той ще ви прибави всички тези неща. 34 (N)И тъй, не се безпокойте за утрешния ден, защото той ще си има своите безпокойства. Достатъчна си е злобата[a] на всеки ден.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.