Old/New Testament

7 ^(A)И Господ каза на Ной: „Влезте ти и твоите домашни в ковчега, защото тебе единствен видях за истински праведен в този род. ² И от всеки култово чист добитък вземи по седем, мъжко и женско, а от нечистия добитък – по две, мъжко и женско. ³ Така също по седем от птиците в небето, мъжко и женско, и да запазиш потомство по цялата земя, ⁴ защото още седем дни и Аз ще изливам дъжд по земята четиридесет дена и четиридесет нощи; и ще изтребя от повърхността на земята всички живи същества, които съм създал.“

⁵ Ной направи всичко, което му заповяда Господ. ⁶ А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп по земята.

^7 (B)Тогава поради водите на потопа в ковчега влязоха Ной със синовете му, жена му и снахите му. ⁸ И от култово чистия добитък, и от нечистите животни, и от всички влечуги по земята ⁹ влязоха при Ной в ковчега по две, мъжко и женско, както Господ беше заповядал на Ной. ¹⁰ След седемте дена водите на потопа започнаха да заливат земята.

^11 (C)И в шестстотната година на Ноевия живот, в седемнадесетия ден от втория месец – в този ден всички извори на огромната бездна избликнаха и небесните отвори се отприщиха. ¹² Тогава валя дъжд на земята четиридесет дена и четиридесет нощи. ¹³ В същия ден влязоха в ковчега Ной и неговите синове Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и трите му снахи – ¹⁴ те и всичкият добитък според вида му, и всички влечуги, които пълзят по земята според вида им, и всичките крилати птици. ¹⁵ Те влязоха при Ной в ковчега по двойка от всяко живо същество, в което има жизнено дихание; ¹⁶ и влязоха – мъжко и женско влязоха от всяко живо същество, както Бог беше заповядал на Ной. И Господ затвори ковчега зад него.

¹⁷ А потопът на земята продължи четиридесет дена и водите се умножиха, подеха ковчега и той се издигна над земята. ¹⁸ И водите се усилваха и прииждаха по земята, и ковчегът плаваше върху водите. ¹⁹ А водите се усилваха твърде много върху земята, така че всички високи планини под цялото небе бяха покрити. ²⁰ Водите се издигнаха петнадесет лакътя над тях и планините се покриха. ²¹ И всяко живо същество по земята се лиши от живот: птици, добитък, зверове и всички влечуги, които пълзят по земята, и всички човеци; ²² всичко, което имаше в ноздрите си дихание на живот, всичко по сушата умря. ²³ Всяко живо същество по земята беше изтребено: от човек до добитък, влечуги и птици в небето – всички от земята бяха изтребени. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.

²⁴ А водите се усилваха над земята сто и петдесет дена.

8 Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват. ² И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана. ³ А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат. ⁴ И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини. ⁵ Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.

⁶ След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил, ⁷ и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята. ⁸ Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята. ⁹ Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега. ¹⁰ След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега. ¹¹ Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята. ¹² Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече.

¹³ В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала. ¹⁴ И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала. ¹⁵ И Бог каза на Ной: ¹⁶ „Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти. ^17 (D)Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид – птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“ ¹⁸ След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си. ¹⁹ Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици – всичко, което се движи по земята според вида си.

²⁰ Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника. ²¹ А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих. ²² Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“

9 ^(E)Тогава Бог благослови Ной и синовете му и им каза: „Плодете се, размножавайте се и пълнете земята. ² Ще се боят от вас всички животни по земята и всички птици в небето; всичко, което се движи по земята, и всички риби в морето са дадени във вашите ръце. ^3 (F)Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко като зелената трева. ^4 (G)Само месо с живеца му, тоест с кръвта му, не яжте. ⁵ Затова ще потърся сметка за вашата кръв – от всяко животно и от всеки човек; за кръвта на всеки човек ще потърся сметка от братята му. ^6 (H)Който пролее кръвта на човек, от човек ще бъде пролята неговата кръв; защото по Божий образ човекът беше създаден. ^7 (I)Плодете се и се размножавайте, населявайте земята и се умножавайте.“

⁸ След това Бог каза на Ной и на синовете му с него: ⁹ „Ето Аз сключвам Своя завет с вас и с потомството ви след вас, ¹⁰ и с всяко живо същество, което е при вас: с птиците и с добитъка, и с всички диви животни по земята, които са при вас, с всички, които излязат от ковчега – с всички животни по земята. ^11 (J)Аз сключвам Своя завет с вас, че всичките живи същества никога вече няма да бъдат изтребвани от водите на потоп, че никога няма друг потоп да опустоши земята.“

¹² И Бог каза: „Ето знака на завета, който давам между Мене и вас и всяко живо същество, което е при вас, за всички поколения за вечни времена. ¹³ Аз поставям Своята дъга в облака да бъде знак на завета между Мене и земята. ¹⁴ И когато докарам облак над земята, ще се появи дъга в облаците ¹⁵ и ще Си спомня Моя завет, който е между Мене и вас и всяко живо същество, всяка твар; че водите няма вече да изтребят всяко живо същество. ¹⁶ Щом дъгата Ми се появи в облака и я погледна, ще си спомня вечния завет между Бога и между всяко живо същество твар по земята.“ ¹⁷ И Бог каза на Ной: „Това е знакът на завета, който сключих между Мене и всяка твар по земята.“

^18 (K)Излезлите от ковчега синове на Ной бяха Сим, Хам и Яфет. Хам беше баща на Ханаан. ¹⁹ Тези трима бяха Ноевите синове и от тях бе населена цялата земя.

²⁰ Тогава Ной започна да обработва земята и насади лозе. ²¹ Той пи вино, опи се и лежеше гол в шатрата си. ²² И Хам, баща на Ханаан, видя голотата на баща си и разказа на двамата си братя отвън. ²³ А Сим и Яфет взеха дреха и като я поставиха на раменете си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; но лицата им бяха обърнати назад, така че те не видяха голотата на баща си.

²⁴ Когато Ной се събуди от опиянението си и научи какво е направил младият му син, ²⁵ рече: „Проклет да е Ханаан! Последен роб ще бъде на братята си.“

²⁶ Той каза още: „Благословен да е Господ, Симовият Бог. Нека Ханаан бъде техен роб. ²⁷ Нека Бог даде простор за Яфет и той да се засели в шатрите на Сим, и нека Ханаан бъде техен роб.“

²⁸ И Ной живя триста и петдесет години след потопа. ²⁹ А всички дни на Ной бяха девестотин и петдесет години; тогава той умря.

Проповед на Йоан Кръстител

3 ^(A)(B)(C)В онези дни Йоан Кръстител дойде и проповядваше в юдейската пустиня, ^2 (D)и казваше: „Покайте се, понеже наближи небесното царство.“ ^3 (E)Защото Йоан беше този, за когото е казал пророк Исаия: „Гласът на викащия в пустинята призовава: ‘Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за Него’.“

^4 (F)(G)Йоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед. ⁵ Тогава Йерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска околност излизаха при него ⁶ и се кръщаваха от него в река Йордан, след като изповядваха греховете си.

^7 (H)И когато Йоан видя мнозина фарисеи и садукеи, че идват при него да бъдат кръстени, им каза: „Змийски изчадия, кой ви подсети да бягате от идващото Божие наказание? ⁸ Затова сторете плод, достоен за покаяние, ^9 (I)и не се успокоявайте, като си казвате: ‘Авраам е нашият баща’; защото, казвам ви, Бог може и от тези камъни да въздигне потомци на Авраам. ^10 (J)А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и хвърля в огъня.

^11 (K)Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, ще ви кръсти със Светия Дух и с огън, понеже Той е много по-силен от мене. И аз не съм достоен да Му понеса обувките. ^12 (L)Неговата лопата е в ръката Му и Той ще очисти мястото Си за вършеене, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасващ огън.“

Кръщение на Иисус Христос

^13 (M)Тогава Иисус дойде от Галилея край Йордан при Йоан, за да бъде кръстен от него. ¹⁴ А Йоан Го възпираше и казваше: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?“ ¹⁵ Но в отговор Иисус му каза: „Остави това сега, понеже на нас подобава да изпълним цялата Божия правда.“ Тогава Йоан се съгласи. ^16 (N)И след като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата. И, ето отвориха Му се небесата и видя Божия Дух да слиза като гълъб и да се спуска над Него. ^17 (O)И, ето чу се глас от небесата: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“