Old/New Testament
Мисия и бягство
1 (A)Ето словото Господне към Йона, сина на Аматий: 2 „Стани и иди в големия град Ниневия и възнегодувай против него, защото злото в града стигна чак до Мене.“ 3 (B)Йона стана и тръгна към Тарсис, за да избяга от Господа. Слезе в Яфа, където намери кораб, пътуващ за Тарсис. Плати за превоза, качи се на кораба, за да отплава далеч от лицето на Господа.
4 (C)Но Господ изпрати силен вятър в морето. Настана голяма морска буря и корабът щеше да се разбие. 5 (D)Моряците се изплашиха и всеки завика за помощ към своя бог. За да олекне корабът започнаха да хвърлят товара му в морето. А Йона бе слязъл в дъното на кораба, легнал и заспал. 6 Капитанът дойде при него и му каза: „Защо спиш? Стани и призови своя Бог! Може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем.“
7 Казаха помежду си: „Нека хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни сполетя тази беда.“ Хвърлиха жребий и той се падна на Йона. 8 Тогава го попитаха: „Кажи ни ти, заради когото ни сполетя тази беда, с какво се занимаваш и откъде идваш? От коя страна си и какъв си по народност?“ 9 Той им отговори: „Аз съм евреин и се страхувам от Господа, Бог на небесата, Който сътвори морето и сушата.“ 10 Тогава моряците много се изплашиха и му казаха: „Защо направи това?“ Тъй като те бяха узнали от него, че той бяга от Господа.
11 И го питаха още: „Какво да направим, за да утихне морето, защото то продължаваше да бушува?“ 12 Той им отговори: „Вземете ме и ме хвърлете в морето, и то ще се укроти, защото знаем, че заради мен е тази голяма буря.“ 13 Моряците продължиха да гребат, за да се върнат на сушата, но не можеха, защото морето все по-силно бушуваше против тях. 14 Тогава завикаха към Господа: „О, Господи, нека не загинем заради този човек и това, което правим, не зачитай за проливане на невинна кръв, защото както Ти искаш, така се случва.“ 15 И те взеха Йона, хвърлиха го в морето и бурята утихна. 16 А моряците твърде много се изплашиха, принесоха жертви и дадоха оброци.
В утробата на голямата риба
2 (E) [a] Господ изпрати голяма риба да погълне Йона. Йона остана в корема на рибата три дена и три нощи 2 и се молеше от рибената утроба на Господа своя Бог:
3 (F)„Извиках в бедата към Господ и Той ме чу;
извиках от вътрешността на подземния свят и Ти чу гласа ми.
4 (G)Ти ме хвърли в дълбините, в средата на морето,
така че течението ме отнесе;
всички Твои вълни и потоци ме заляха.
5 (H)Казах си: ‘Отхвърлен съм от Тебе
и въпреки това ще погледна отново към святия Твой храм.’
6 (I)Водата ме заля до гърлото
и бездната ме обгърна,
главата ми се омота във водорасли.
7 (J)Слязох до края на земята
и земните резета се затвориха зад мен завинаги.
Тогава Господи, Боже мой, ще върнеш живота ми от гроба.
8 Когато душата ми изнемогваше, си спомних за Господа
и молитвата ми беше към Тебе, към святия Ти храм.
9 Почитащите идоли
изоставиха любовта си към тях.
10 Аз пък с благодарност ще принеса жертва.
Ще изпълня това, което съм обрекъл.
Спасението е от Господа.“
11 Господ нареди на рибата и тя изхвърли Йона на сушата.
Покаяние и спасение за Йона
3 И ето втори път имаше слово на Господа към Йона: 2 „Стани и иди в Ниневия, големия град, и съобщи там това, което ти заповядах.“ 3 Йона стана и отиде в Ниневия, както му беше казал Господ. А Ниневия беше голям град в очите на Бога. Необходими бяха три дена да се обходи. 4 (K)Йона вървя из града цял ден и викаше: „Още четиридесет дена и Ниневия ще бъде разрушена.“
5 (L)И жителите на Ниневия повярваха в Бога, провъзгласиха пост и облякоха вретище – от най-големия до най-малкия. 6 (M)Когато вестта стигна до ниневийския цар, той стана от трона, съблече царските си одежди, покри се с вретище и седна в пепел. 7 И из Ниневия бе провъзгласена следната заповед на царя и първенците: „Хората и добитъкът, говедата и овцете да не ядат и пият и да не ходят на паша. 8 (N)Човеците и добитъкът да се покрият с вретище и да викат с пълен глас към Бога. Всеки да се откаже от лошите си дела и от насилието, което вършат ръцете му. 9 (O)Кой знае? Може би Бог ще се смили и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и няма да загинем.“
10 (P)Бог видя делата им и това, че те се отрекоха от лошите си дела. Разкая се Бог за злото, което им бе предрекъл, и не го извърши.
Божият гняв и милост
4 Това изобщо не се понрави на Йона и той много се ядоса. 2 (Q)Помоли се на Господа, казвайки: „О, Господи, не Ти ли казах това, още когато бях в своята страна? Затова и побягнах към Тарсис, защото знам, че Ти си благ и щедър, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за наказанията. 3 (R)И сега, Господи, вземи ми живота! Защото за мен е по-добре да умра, отколкото да живея.“ 4 Господ му отговори: „Мислиш ли, че с право се ядосваш?“
5 Йона напусна града и се оттегли на изток от него, където си направи навес и седна на сянка, за да види какво ще се случи с града. 6 Господ заповяда на едно растение да израсте до Йона, за да му прави сянка и да го успокои в негодуванието му. Йона много се зарадва на растението. 7 На другия ден призори Бог изпрати един червей да прегризе растението, така че то да изсъхне. 8 А щом слънцето изгря, Бог изпрати горещ източен вятър. Слънцето напичаше главата на Йона, така че той изнемогваше и предпочиташе да умре, отколкото да живее.
9 Бог му каза: „Прав ли беше да се гневиш толкова много за растението?“ А Йона му отговори: „Възнегодувах, даже пожелах смъртта си.“
10 Тогава Господ му каза: „На теб ти е жал за растението, за което не си се трудил и не си отглеждал, което израсна за една нощ и за една нощ загина, 11 а на Мен не трябва ли да ми е жал за Ниневия, големия град, където живеят повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясно от ляво, а освен тях и многоброен добитък?“
Ангелът с малкия свитък
10 (A)И видях друг силен ангел да слиза от небето, обвит в облак, с дъга над главата си, с лице като слънце, а нозете му като огнени стълбове. 2 В ръката си държеше малък разгънат свитък. Той постави десния си крак върху морето, а левия – върху земята, 3 (B)и извика с висок глас, както лъв реве. А когато извика, седемте гръма заговориха със своите гласове. 4 (C)И когато седемте гръма заговориха, реших да пиша, но чух глас от небето да казва: „Запази в тайна това, което казаха седемте гръма, а не го записвай.“
5 (D)И ангелът, когото видях да стои върху морето и върху земята, вдигна дясната си ръка към небето 6 (E)и се закле в Онзи, Който живее вечно и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е по нея, и морето и каквото е в него: „Няма повече да се отлага. 7 (F)В дните, когато затръби тръбата на седмия ангел, ще се изпълни тайната на Бога, както Той я беше благовестил на онези, които Му служеха – пророците.“
8 И гласът, който бях чул откъм небето, ми заговори отново и каза: „Иди, вземи разгънатия малък свитък от ръката на ангела, който стои върху морето и върху земята!“ 9 (G)Тогава отидох при ангела и му казах да ми даде малкия свитък. А той ми рече: „Вземи и го изяж! В стомаха ти ще бъде горчив, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“
10 И взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но като го изядох, стана ми горчиво в стомаха. 11 И ми каза: „Ти трябва отново да пророкуваш за много племена, народи, езици и царе.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.