Old/New Testament

Притча за вдовицата и съдията

18 Тогава Исус разказа на учениците си притча, за да ги научи винаги да се молят и да не губят надежда: ² „Живеел в един град съдия, който нито се страхувал от Бога, нито уважавал хората. ³ В същия град живеела и една вдовица, която непрекъснато ходела при съдията и казвала: „Отсъди в моя полза срещу противника ми!“ ⁴ Но съдията не искал и да чуе за това. След време обаче си помислил: «Не ме е страх от Бога и не уважавам хората. ⁵ Но тъй като тази вдовица не ме оставя на мира, ще отсъдя в нейна полза, защото иначе ще ме умори с безкрайните си молби.»“

⁶ Тогава Господ каза: „Обърнете внимание на думите на несправедливия съдия. ⁷ Нима Бог няма да отсъди в полза на своите избрани, които викат към него ден и нощ? Нима ще се бави с отговора си? ⁸ Казвам ви: Бог начаса ще отсъди в тяхна полза. Но когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?“

Бъдете праведни пред Бога

⁹ На тези, които бяха убедени в своята праведност и гледаха с презрение на всички останали, Исус разказа следната притча: ¹⁰ „Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият — бирник. ¹¹ Фарисеят застанал настрана и започнал да се моли: „О Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора — крадци, измамници, прелюбодейци. Благодаря ти, че не съм като онзи бирник там. ¹² Аз постя два пъти седмично и давам една десета от всичко, което спечеля.“

¹³ Бирникът стоял на разстояние и не смеел даже очите си да вдигне към небето. Удрял се в гърдите и се молел: „Боже, смили се над мен, грешника!“ ¹⁴ Казвам ви, че този човек, а не другият, след молитвата си се прибрал вкъщи оправдан пред Бога. Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“

Исус благославя децата

(Мат. 19:13-15; Мк. 10:13-16)

¹⁵ Някои хора водеха при Исус невръстните си дечица, за да ги докосне. Но когато видяха това, учениците им се скараха. ¹⁶ Исус обаче извика децата при себе си и каза на учениците си: „Пуснете децата да дойдат при мен и не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях. ¹⁷ Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“

Богат човек отказва да последва Исус

(Мат. 19:16-30; Мк. 10:17-31)

¹⁸ Един юдейски водач попита Исус: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“

¹⁹ Исус му отговори: „Защо ме наричаш „добър“? Никой не е добър освен един единствен — Бог. ²⁰ Нали знаеш заповедите: «Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, уважавай баща си и майка си!»“^(A)

²¹ Водачът отвърна: „От дете спазвам тези заповеди.“

²² Като чу това, Исус му каза: „Има само едно нещо, което ти липсва. Продай всичко, което имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небесата. След това ела и ме последвай.“ ²³ Но като чу това, човекът се натъжи, защото беше много богат.