Old/New Testament
Исус освобождава момче от зъл дух
(Мат. 17:14-18; Мк. 9:14-27)
37 На другия ден, когато слязоха от хълма, огромна тълпа посрещна Исус. 38 Изведнъж от тълпата се разнесе мъжки вик: „Моля те, Учителю, ела и виж сина ми! Той е единственото ми дете. 39 Зъл дух внезапно влиза в него и той изведнъж закрещява. Духът го кара да се гърчи и на устата му излиза пяна. Не си отива от него, докато напълно не го е изтощил. 40 Аз молих твоите ученици да го прогонят, но те не успяха.“
41 Тогава Исус отговори: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас и да ви търпя?“ И заповяда на човека: „Доведи сина си тук!“
42 Докато момчето се приближаваше, демонът го повали на земята и го накара да се гърчи. Но Исус смъмри злия дух, излекува момчето и го върна на баща му. 43 Всички бяха смаяни от Божието величие.
Исус говори за своята смърт
(Мат. 17:22-23; Мк. 9:30-32)
Докато хората все още се чудеха на това, което Исус направи, той се обърна към учениците си и им каза: 44 „Чуйте внимателно това, което сега ще ви кажа: Човешкият Син скоро ще бъде предаден в ръцете на хората.“ 45 Но те не разбраха думите му, тъй като смисълът им беше скрит за тях, за да не могат да го проумеят, а се страхуваха да попитат Исус за това, което каза.
Най-великият в небесното царство
(Мат. 18:1-5; Мк. 9:33-37)
46 Учениците на Исус започнаха да спорят за това кой е най-великият сред тях. 47 Но Исус, знаейки мислите им, взе едно детенце и го изправи до себе си. 48 Тогава им каза: „Който приеме това детенце в мое име, приема мен. А който приеме мен, приема Онзи, който ме е изпратил. Най-смиреният сред вас е най-велик.“
Който не е против вас, е с вас
(Мк. 9:38-40)
49 Йоан отговори: „Господарю, видяхме един човек, който използваше твоето име, за да прогонва демони от хората. Опитахме се да го спрем, защото не е един от нас.“
50 А Исус му каза: „Не го спирайте. Който не е против вас, е с вас.“
Град в Самария
51 Наближаваше денят, когато Исус щеше да се възнесе на небето. Той твърдо реши да тръгне към Ерусалим 52 и изпрати напред вестители, които отидоха в едно село в Самария, за да подготвят всичко за пристигането му. 53 Но хората там не искаха да го приемат, защото се беше запътил към Ерусалим. 54 Когато видяха това, учениците му Яков и Йоан казаха: „Господи, да заповядаме ли да се изсипе огън от небето и да ги унижощи?“[a]
55 Но Исус се обърна и ги смъмри.[b] 56 И те се отправиха към друго село.
По стъпките на Исус
(Мат. 8:19-22)
57 Докато вървяха по пътя, някой каза на Исус: „Ще те последвам, където и да отидеш.“
58 Исус отвърна: „Лисиците си имат леговища, небесните птици — гнезда, а Човешкият Син няма къде да подслони главата си.“
59 На друг човек той каза: „Последвай ме.“
А човекът отговори: „Господи, нека първо отида да погреба баща си.“
60 Но Исус му отвърна: „Остави мъртвите сами да погребват мъртъвците си. Ти тръгни и възвестявай Божието царство.“
61 Друг човек каза: „Аз ще те последвам, Господи, но нека първо се сбогувам със семейството си.“
62 А Исус отвърна: „Човек, който е сложил ръката си на ралото, но погледът му е все назад, е безполезен за Божието царство.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center