Old/New Testament

Жената, заловена в изневяра

8 Исус отиде на Елеонската планина. ² Рано сутринта той се върна в храма. Всички хора се събраха около него и той седна и започна да ги учи. ³ Законоучителите и фарисеите доведоха една жена, която беше уличена в съпружеска изневяра, изправиха я пред множеството ⁴ и казаха на Исус: „Учителю, тази жена беше заловена на местопрестъплението, тя изневери на съпруга си. ⁵ Законът на Моисей ни заповядва да пребием с камъни такава жена. Ти какво казваш?“ ⁶ (Те използваха този въпрос, за да намерят повод да го обвинят в нещо.) Но Исус се наведе и започна да пише с пръст на земята. ⁷ Те обаче продължиха да го питат и той се изправи и им каза: „Нека онзи от вас, който е безгрешен, пръв хвърли камък по нея.“ ⁸ След това отново се наведе и започна да пише на земята.

⁹ Когато чуха това, хората започнаха да си тръгват един по един, като първи си тръгнаха по-възрастните, и Исус остана сам с жената, която все още стоеше там. ¹⁰ Той се изправи и я попита: „Жено, къде са хората? Нито един от тях ли не те осъди?“

¹¹ Тя отговори: „Нито един, господине.“

Тогава Исус каза: „Аз също не те осъждам. Върви си и отсега нататък не съгрешавай отново.“

Исус — светлината на света

¹² По-късно Исус пак им говореше и им каза: „Аз съм светлината за света. Който ме последва, никога няма да ходи в тъмнина, а ще има светлината, която носи живот.“

¹³ Тогава фарисеите му казаха: „Ти сам свидетелстваш за себе си и свидетелството ти не е валидно.“

¹⁴ Исус отговори: „Въпреки че сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми е вярно, защото зная откъде съм дошъл и къде отивам. А вие не знаете откъде идвам и накъде отивам. ¹⁵ Вие съдите по човешки критерии. Аз не съдя никого. ¹⁶ Но ако съдя, присъдата ми е вярна, защото не съдя сам, а заедно с Отца, който ме изпрати. ¹⁷ Вашият закон казва, че ако двама свидетели твърдят едно и също, трябва да приемете това, което казват. ¹⁸ Аз свидетелствам за себе си, а другият ми свидетел е Отец, който ме изпрати.“

¹⁹ Тогава го попитаха: „Къде е твоят Баща?“

Исус отговори: „Нито мен познавате, нито моя Баща. Ако познавахте мен, щяхте да познавате и моя Баща.“ ²⁰ Исус каза тези неща, когато поучаваше в храма, близо до кутията за събиране на дарения, но никой не го арестува, защото времето му още не беше дошло.

Юдейските водачи не разбират Исус

²¹ И отново Исус им каза: „Аз си отивам и вие ще ме търсите, но ще умрете с греха си. Не можете да дойдете там, където отивам.“

²² А юдейските водачи започнаха да се питат: „Нима ще се самоубие? Дали това имаше предвид, когато каза: «Не можете да дойдете там, където отивам»?“

²³ Исус им отговори: „Вие сте оттук — от долу. Аз дойдох от горе. Вие принадлежите на този свят, а аз не принадлежа на този свят. ²⁴ Затова ви казах, че ще умрете с греха си. Да, с греха си ще умрете, ако не повярвате, че АЗ СЪМ.^[a]“

²⁵ Тогава го попитаха: „Кой си ти?“

Исус отговори: „Аз съм това, което ви говорих от самото начало. ²⁶ Имам много неща да кажа за вас и мога да ви съдя. Но аз говоря на света само това, което съм чул от Онзи, който ме е изпратил, а той казва истината.“

²⁷ (Те не разбраха, че той им говори за Отца.)