Old/New Testament

Планът да убият Исус

(Мат. 26:1-5,14-16; Мк. 14:1-2,10-11; Йн. 11:45-53)

22 Наближаваше празникът на безквасните хлябове, наречен Пасха. ² Главните свещеници и законоучителите търсеха някакъв начин да убият Исус, защото се страхуваха от народа.

Юда се съгласява да предаде Исус

³ Тогава Сатана влезе в един от дванадесетте апостола, който се казваше Юда Искариотски. ⁴ Юда отиде при главните свещеници и храмовата стража, за да се уговори с тях как да им предаде Исус. ⁵ Те бяха много доволни и обещаха да му дадат за това пари. ⁶ Той се съгласи и зачака удобен момент да им предаде Исус, когато наоколо няма хора.

Пасхалната вечеря

(Мат. 26:17-25; Мк. 14:12-21; Йн. 13:21-30)

⁷ Дойде денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се принесе в жертва пасхално агне. ⁸ Исус каза на Петър и Йоан: „Идете и пригответе за нас пасхалната вечеря.“

⁹ „Къде искаш да я приготвим?“ — попитаха те.

¹⁰ Исус им отговори: „Чуйте! Щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него и в която къща влезе, влезте и вие. ¹¹ Кажете на стопанина: „Учителят те пита: Къде е стаята, където ще ям пасхалната вечеря с учениците си?“ ¹² Тогава той ще ви покаже голяма подредена стая на горния етаж. Там я пригответе.“

¹³ Петър и Йоан тръгнаха и намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.

Господната вечеря

(Мат. 26:26-30; Мк. 14:22-26; 1 Кор. 11:23-25)

¹⁴ Когато настъпи часът, Исус седна на масата заедно с апостолите ¹⁵ и им каза: „От сърце желаех да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да умра! ¹⁶ Казвам ви: вече няма да я вкуся, докато пълният й смисъл не се открие в Божието царство.“

¹⁷ После Исус взе чаша вино и като благодари на Бога, каза: „Вземете тази чаша и я разделете помежду си. ¹⁸ Отсега нататък няма да пия вино, докато не дойде Божието царство.“

¹⁹ После взе хляб и като благодари на Бога, го разчупи, раздаде го на всички и каза: „Това е моето тяло, което се дава за вас. Правете това, за да ме помните.“ ²⁰ По същия начин след вечерята Исус взе чашата и каза: „Тази чаша е новият завет, запечатан с кръвта ми, която се пролива за вас.^[a]

²¹ Но вижте! Един от вас скоро ще ме предаде. Ръката му е на масата до моята ръка. ²² Човешкият Син ще извърви пътя, който му е определен, но горко на онзи, който го предаде.“

²³ Тогава апостолите започнаха да се питат: „Кой от нас би могъл да стори това?“

Бъдете като слуги, не като господари

²⁴ После апостолите започнаха да спорят кой от тях трябва да бъде считан за най-велик. ²⁵ А Исус им каза: „Царете на езичниците господстват над тях, а управниците им ги принуждават да ги наричат „благодетели на народа“. ²⁶ Но вие не бъдете като тях. Напротив, най-великият сред вас трябва да стане като най-малкия, а този, който управлява — като този, който служи. ²⁷ Кой е по-велик — този, който е седнал на масата, или този, който прислужва? Този, който е седнал на масата, нали? Но сред вас аз съм като този, който прислужва.

²⁸ Вие бяхте до мен по време на изпитанията ми. ²⁹ Също както моят Баща ми даде царска власт, така и аз ви я давам, ³⁰ за да ядете и пиете на моята маса в царството ми, да седите на престоли и да съдите дванадесетте племена на Израел.