Old/New Testament
Дяволът изкушава Исус
(Мат. 4:1-11; Мк. 1:12-13)
4 Исус беше изпълнен със Святия Дух и когато се върна от река Йордан, Духът го заведе в пустинята. 2 Там прекара четиридесет дни, изкушаван от дявола. През цялото това време той не яде нищо и накрая почувства силен глад.
3 Тогава дяволът му каза: „Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб!“
4 Исус му отговори: „Писано е: «Никой не може да живее само с хляб.»“(A)
5 Дяволът го заведе на едно високо място и за миг му показа всички царства на света, 6 като му каза: „Ще ти дам цялата тази власт и слава, защото тя е дадена на мен и аз я давам на когото поискам. 7 Ако ми се поклониш, всичко това ще бъде твое.“
8 Исус му отвърна: „Писано е: «Покланяй се на Господа, твоя Бог, и само на него служи!»“(B)
9 Тогава дяволът заведе Исус в Ерусалим, качи го на най-високото място в храма и му каза: „Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу! 10 Нали е писано:
«Той ще заповяда на ангелите си
да бдят над теб.
11 Те ще те носят на ръце,
за да не удариш крака си в камък.»“(C)
12 Исус му отговори: „Но е казано също: «Не поставяй на изпитание Господа, твоя Бог!»“(D)
13 Когато дяволът свърши всички изкушения, той го остави до следващата възможност.
Исус започва делото си в Галилея
(Мат. 4:12-17; Мк. 1:14-15)
14 Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа, и мълвата за него се разпространи из цялата околност. 15 Той започна да поучава в синагогите и всички хора го хвалеха.
Исус отива в родния си град
(Мат. 13:53-58; Мк. 6:1-6)
16 После Исус отиде в Назарет, където бе отраснал. Както обикновено в съботен ден, той влезе в синагогата и се изправи да чете. 17 Дадоха му свитъка с думите на пророк Исая. Исус разгъна свитъка и намери мястото, където пишеше:
18 „Духът на Господа е върху мен,
защото ме е помазал да съобщя на бедните Благата вест.
Изпратил ме е да провъзглася освобождение на пленниците,
проглеждане на слепите,
избавление на подтиснатите
19 и да възвестя годината на Господното благоволение.“(E)
20 Исус нави свитъка, върна го на служителя и седна. Погледите на всички в синагогата бяха приковани в него. 21 Той започна да им говори: „Днес тези думи се сбъднаха пред вас, които слушахте.“
22 Всички го хвалеха, удивляваха се на красноречието му и се питаха: „Не е ли това синът на Йосиф?“
23 Исус отвърна: „Сигурно ще ми припомните поговорката: „Лекарю, изцели сам себе си!“ Ще ми кажете: «Чухме за това, което си извършил в Капернаум. Направи същото и тук, в родния си град!»“ 24 Истина ви казвам: „никой пророк не е признат в родния си град. 25 Това, което говоря, е вярно. По времето на Илия, когато не валя три години и половина и голям глад настъпи по цялата земя, в Израел имаше много вдовици. 26 Но Илия не беше изпратен при нито една от тях, а само при вдовицата от Сарепта, град в Сидон. 27 А по времето на пророк Елисей в Израел имаше много прокажени, но никой от тях не беше излекуван, а само Нееман сириеца.“
28 Като чуха това, всички в синагогата се разгневиха. 29 Те станаха, повлякоха Исус извън града и го заведоха при стръмния склон на хълма, на който бе построен градът им, за да го хвърлят долу. 30 Но Исус премина през тълпата и си отиде по своя път.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center