Old/New Testament

Притча за сватбеното празненство

(Лк. 14:15-24)

22 Исус започна да говори на хората, като отново използваше притчи. Той каза: ² „Небесното царство е като царят, който приготвил сватбено празненство за своя син. ³ Поканил много хора и когато всичко било готово, изпратил слугите си да кажат на поканените, но те не пожелали да отидат. ⁴ Тогава царят отново изпратил други слуги да кажат на поканените: „Всичко е готово за празненството. Биволите и угоените ми говеда са заклани. Всичко е приготвено, елате на сватбеното празненство!“ ⁵ Но те не проявили интерес и се разотишли — един на работа в полето, друг по своите дела. ⁶ Останалите хванали слугите, поругали се с тях и ги убили. ⁷ Царят се разгневил. Изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им. ⁸ След това царят казал на слугите си: „Сватбеното празненство е готово, но тези, които поканих, се оказаха недостойни. ⁹ Затова излезте по ъглите на улиците и поканете всички, които видите. Кажете им да дойдат на празненството.“ ¹⁰ Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали — добри и лоши — и залата се напълнила с гости.

¹¹ Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи. ¹² Попитал го: „Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?“ Човекът не отговорил нищо. ¹³ Тогава царят казал на слугите: „Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“

¹⁴ Да, много са поканените, но малко са избраните.“

Някои водачи се опитват да подведат Исус

(Мк. 12:13-17; Лк. 20:20-26)

¹⁵ Тогава фарисеите си тръгнаха и се събраха, за да решат как да хванат Исус в капана на собствените му думи. ¹⁶ Те изпратиха при него свои ученици и иродиани, които му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и поучаваш истината за Божия път. Ти не се страхуваш от това, което другите мислят, защото за теб всички хора за равни. ¹⁷ Кажи ни, какво мислиш: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не?“

¹⁸ Но като знаеше лукавото намерение на тези хора, Исус им каза: „Лицемери! Защо се опитвате да ме хванете натясно? ¹⁹ Покажете ми монета, с която се плащат данъците.“ Донесоха му един динарий. ²⁰ Тогава Исус ги попита: „Чий е образът на монетата и чие име е изписано на нея?“

²¹ Те отговориха: „На цезаря.“

Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога!“

²² Когато чуха това, което им каза, те се удивиха. След това го оставиха и си отидоха.