Read the New Testament in 24 Weeks

1 От Павел, Силуан и Тимотей, до църквата на солунците, които принадлежат на Бог Отец и на Господ Исус Христос.

Благодат и мир на вас.

Животът и вярата на солунците

² Винаги благодарим на Бога за всички вас и ви споменаваме в молитвите си. ³ Непрекъснато помним пред нашия Бог и Баща това, което постигнахте поради вярата си, усилията ви, породени от любовта ви, и постоянството ви, вдъхновено от надеждата в нашия Господ Исус Христос. ⁴ Братя и сестри, Бог ви обича; знаем, че той ви е избрал, ⁵ защото ви донесохме Благата вест не само с думи, но и със сила, със Святия Дух и с дълбоко убеждение. Вие знаете как живеехме, когато бяхме сред вас. Правехме го за ваше добро. ⁶ Вие подражавахте на нас и на Господа и сред много страдание приехте посланието с радост, която идва от Святия Дух. ⁷ Така станахте пример за всички вярващи в Македония и Ахая. ⁸ Защото Господното послание тръгна от вас и не само се разпространи в Македония и Ахая, но вашата вяра се прочу навсякъде, така че няма нужда ние да казваме нещо. ⁹ Защото хората навсякъде говорят за това как добре ни приехте и как обърнахте гръб на идолите, за да служите на живия и истински Бог ¹⁰ и да очаквате неговия Син, който ще дойде от небето — Сина, когото Бог възкреси от мъртвите, Исус, който ни спасява от идващия Божий гняв.

Делото на Павел в Солун

2 Братя и сестри, самите вие знаете, че посещението ни при вас не бе напразно, ² но както знаете, преди това бяхме понесли страдания и обиди във Филипи. И все пак, въпреки многото пречки, с Божията помощ имахме смелостта да ви кажем Благата вест от Бога. ³ Ние не проповядваме поради заблуда или от нечисти подбуди, нито пък се опитваме да измамим някого. ⁴ Точно обратното: говорим като хора, избрани от Бога да им бъде поверена Благата вест, и не се опитваме да се харесаме на хората, а на Бога, който изпитва нашите мотиви. ⁵ Както знаете, никога не се обърнахме към вас с ласкателства, нито използвахме посланието си, за да прикрием някаква алчност. Бог ни е свидетел за това! ⁶ Не търсехме похвала от хората — нито от вас, нито от някой друг, ⁷ въпреки че можехме да използваме властта си на Христови апостоли да поставяме изисквания. Но ние бяхме нежни^[a] сред вас също както дойка, която се грижи за собствените си деца. ⁸ Чувствахме се толкова привързани към вас, че бяхме готови да споделим с вас не само Благата вест от Бога, а и собствените си души, защото ни станахте много скъпи. ⁹ Братя и сестри, вие помните нашия упорит труд. Ние работехме ден и нощ, за да не сме в тежест на никого от вас, докато ви проповядвахме Благата вест от Бога.

¹⁰ И вие, и Бог сте свидетели колко предано, праведно и безукорно бе поведението ни към вас, вярващите, ¹¹ и добре знаете, че се отнасяхме с вас така, както баща със собствените си деца. ¹² Насърчавахме ви, утешавахме ви и ви подтиквахме да живеете по начин, достоен за Бога, който ви призовава в своето славно царство.

¹³ Ние непрекъснато благодарим на Бога и за това, че когато получихте Божието послание, което чухте от нас, вие го приехте не като послание от хора, а като Божие послание, каквото то наистина е и действа във вас, вярващите. ¹⁴ Вие, братя и сестри, последвахте примера на Божиите църкви в Христос Исус в Юдея. И вие понесохте от своите сънародници същите страдания, които те понесоха от юдеите, ¹⁵ които убиха Господ Исус и пророците, а нас прогониха, които разгневяват Бога и са против всички хора. ¹⁶ Те се опитват да ни попречат да говорим на езичниците, че могат да се спасят, като с това непрекъснато трупат нови и нови грехове, но Божият гняв сега вече с пълна сила се е стоварил върху тях.

Желанието на Павел да ги посети отново

¹⁷ А ние, братя и сестри, бяхме разделени от вас за кратко време — разделени само телесно, но не и в мислите си — и се изпълнихме с нетърпение и огромно желание да ви видим. ¹⁸ Да, ние много искахме да дойдем при вас. Аз, Павел, много пъти се опитвах да го направя, но Сатана ни пречеше. ¹⁹ Защото кой друг освен вас е нашата надежда, радост и венец, с който да се гордеем пред нашия Господ Исус, когато той дойде? ²⁰ Наистина, вие сте нашата слава и радост!

3 Затова, понеже не можехме да чакаме повече, решихме да останем сами в Атина ² и изпратихме Тимотей, наш брат, който заедно с нас работи за Бога и проповядва Благата вест за Христос. Изпратихме го, за да ви укрепи и насърчи във вашата вяра, ³ за да не бъде никой разстроен от тези гонения, тъй като вие сами знаете, че съдбата ни е такава. ⁴ Всъщност, когато бяхме с вас, ние ви предупреждавахме, че ще бъдем преследвани, и както добре знаете, точно така и стана. ⁵ Ето защо не можех да чакам повече и изпратих Тимотей да разучи за вашата вяра, защото се боях, че изкусителят може да ви е изкушил и да се окаже, че трудът ни е бил напразен.

⁶ Но Тимотей току-що се върна от Солун и ни съобщи добрата вест за вашата вяра и любов. Той ни каза, че винаги си спомняте за нас с добро и жадувате да ни видите, така както ние жадуваме да видим вас. ⁷ Така, сред всичките ни трудности и беди, ние се утешихме за вас поради вярата ви, братя и сестри. ⁸ Да, сега нашият живот е наистина пълен, защото знаем, че вие стоите силни в Господа. ⁹ Как да се отблагодарим на Бога за вас и за цялото щастие, което изпитваме пред Бога заради вас? ¹⁰ Ден и нощ най-усърдно се молим да можем да ви видим отново и да ви дадем всичко, от което се нуждаете, за да укрепне вярата ви още повече.

¹¹ Нека сам нашият Бог и Баща, а също и нашият Господ Исус ни доведат при вас ¹² и нека Господ умножи и увеличи любовта ви един към друг и към всички, ¹³ така както ние преливаме от любов към вас, за да укрепи сърцата ви и да ги направи безгрешни и святи пред нашия Бог и Баща, когато нашият Господ Исус дойде с всички свои святи хора.^[b]