Read the New Testament in 24 Weeks

1 От Павел, призован да бъде апостол не от хора, нито изпратен чрез някой човек, а чрез Исус Христос и Бог Отец, който възкреси Исус от мъртвите.

² Това писмо до църквите в Галатия^[a] е и от всички братя и сестри, които са с мен.

³ Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща, и Господ Исус Христос, ⁴ който принесе в жертва себе си, за да премахне греховете ни и да ни освободи от покварения свят, в който живеем. Това бе волята на Бога, нашия Баща. ⁵ На него да бъде слава за вечни векове! Амин.

Има само едно истинно благовестие

⁶ Изумен съм, че толкова скоро обръщате гръб на Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат, и се насочвате към друго благовестие. ⁷ Друго благовестие обаче няма. Има само хора, които ви объркват и се опитват да преиначат Благата вест за Христос. ⁸ Но дори ако някой от нас или ангел от небето започне да ви проповядва благовестие, различно от това, което ви проповядвахме, проклет да бъде! ⁹ Казвали сме го и преди, и сега пак го повтарям: ако някой ви проповядва благовестие, различно от това, което приехте, проклет да бъде!

¹⁰ Как мислите: чие одобрение търся — на хората или на Бога? И на хората ли искам да се харесам? Ако все още желаех да се харесам на хората, нямаше да съм слуга на Христос.

Властта на Павел е от Бога

¹¹ Братя и сестри, искам да знаете, че Благата вест, която ви проповядвах, не е човешко послание, ¹² тъй като нито от някой човек съм го получил, нито съм бил научен на него. Исус Христос ми го разкри.

¹³ Чували сте за живота, който водех като юдеин, и знаете, че безмилостно преследвах Божията църква и се опитвах да я унищожа. ¹⁴ В практикуването на юдейската религия бях изпреварил повечето от връстниците си юдеи, тъй като ревностно следвах традициите на своите предци.

¹⁵ Бог ме избра още преди да се родя^[b] и в благодатта си ме призова да му служа. ¹⁶ И когато реши да ми открие своя Син, за да мога да проповядвам Благата вест за него сред езичниците, аз не се посъветвах с никого, ¹⁷ нито пък отидох в Ерусалим, за да се срещна с тези, които бяха станали апостоли преди мен. Вместо това, веднага заминах за Арабия, а после се върнах в Дамаск.

¹⁸ Три години по-късно отидох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа,^[c] и останах при него само петнадесет дни. ¹⁹ Но освен Яков, Господния брат, други апостоли не видях. ²⁰ Бог ми е свидетел, че това, което пиша, не е лъжа.

²¹ После отидох в провинциите Сирия и Киликия, ²² но Христовите църкви в Юдея не ме познаваха лично. ²³ Те само бяха чували хората да казват: „Човекът, който преди ни преследваше, сега проповядва вярата, която някога се опитваше да унищожи.“ ²⁴ И прославяха Бога заради мен.

Другите апостоли приемат Павел

2 След четиринадесет години отново отидох в Ерусалим. Придружаваше ме Варнава, като със себе си бях взел и Тит. ² Отидох, защото Бог ми разкри, че трябва да го направя. Когато се срещнах насаме с най-почитаните там хора, аз изложих пред тях Благата вест по същия начин, по който я проповядвам сред езичниците, за да не бъде пропилян трудът, който вече съм положил, нито да отидат напразно сегашните ми усилия. ³ Но дори Тит, който беше с мен, не бе заставен да се обреже, въпреки че е грък. ⁴ Въпросът беше повдигнат от тези, които се представяха за наши братя и тайно се бяха присъединили към нас, а всъщност се бяха промъкнали да проучат каква е свободата, която имаме в Христос Исус, за да могат да ни поробят. ⁵ Но ние не се поддадохме нито за миг, за да остане сред вас истината, въплътена в Благата вест.

⁶ Нищо не получих от тези, които бяха считани за видни хора. (За мен няма значение какви са, защото пред Бога всички хора са равни.) Тези уважавани мъже не добавиха нищо към моето послание. ⁷ Точно обратното — те видяха, че на мен ми бе поверено да проповядвам Благата вест сред езичниците, така както на Петър бе поверено да проповядва Благата вест сред юдеите. ⁸ Защото този, който направи Петър апостол на юдеите, направи мен апостол на езичниците. ⁹ Така Яков, Кифа и Йоан, които бяха известни като водачи в църквата, признаха правото да бъда апостол, което Бог ми бе дал, ръкуваха се с Варнава и с мен в знак, че ни приемат и са съгласни ние да проповядваме на езичниците, а те — на юдеите. ¹⁰ Помолиха ни единствено да не забравяме да помагаме на бедните,^[d] а аз не само бях готов, но и горях от желание да върша точно това.

Павел показва, че Петър е сгрешил

¹¹ Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз открито му се противопоставих, защото грешеше. ¹² Преди да пристигнат няколко души, изпратени от Яков, Петър се хранеше заедно с езичниците, но когато тези хора се появиха, той се отдръпна и отдели, защото се страхуваше от онези, които принадлежаха към групата на обрязаните. ¹³ Останалите юдеи също го последваха в лицемерието му до такава степен, че увлякоха след себе си дори и Варнава. ¹⁴ Когато видях, че поведението им не съответства на истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: „След като ти, който си юдеин, живееш като езичник, а не като юдеин, как може да караш езичниците да следват юдейските обичаи?“

¹⁵ Ние сме юдеи по рождение и не сме част от „грешните езичници“, ¹⁶ но знаем, че човек става праведен пред Бога не като спазва закона, а като вярва в^[e] Исус Христос. Затова ние положихме вярата си в Христос Исус, за да станем праведни пред Бога, защото сме повярвали в^[f] Христос, а не защото сме спазили закона, понеже никой няма да стане праведен пред Бога, като спазва закона.

¹⁷ Но ако поради това, че се стремим да станем праведни в Христос, ние, юдеите, се окажем грешници като езичниците, значи ли, че Христос ни прави грешници? ¹⁸ В никакъв случай! Защото ако отново започна да поучавам това, което съм изоставил, ставам закононарушител. ¹⁹ Защото чрез закона аз умрях спрямо закона, за да живея за Бога. Разпънат бях на кръста заедно с Христос, ²⁰ така че вече не самият аз живея, а Христос живее в мен. Животът, който сега живея в тялото си, живея го чрез вяра в^[g] Божия Син, който ме обикна и пожертва себе си заради мен. ²¹ Не отхвърлям Божия дар, защото ако правилното взаимоотношение с Бога се постига чрез закона, Христос умря напразно!