Read the New Testament in 24 Weeks

Примерът на Авраам

4 А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него? ² Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога. ^3 (A)А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ ⁴ Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага. ⁵ Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване. ⁶ Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона:

^7 (B)„Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит! ⁸ Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“

^9 (C)И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване. ¹⁰ Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. ^11 (D)И знака на обрязването той получи като печат на оправдаването чрез вярата, която имаше преди да се обреже, за да бъде баща на всички, които са повярвали, без да са обрязани, така че и на тях да се зачете оправдаването. ¹² Той е баща и на обрязаните, които не само са обрязани, но и вървят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше още преди обрязването си.

Вярата в Божието обещание

^13 (E)(F)Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра. ^14 (G)Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва, ^15 (H)тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление. ^16 (I)Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас, ^17 (J)както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото. ^18 (K)И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ ^19 (L)И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра. ²⁰ Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога, ²¹ напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни. ^22 (M)Затова и вярата му се зачете за оправдаване. ²³ Но не само за него е писано, че му е зачетена, ^24 (N)но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ – ^25 (O)предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.

Мирът с Бога – основа за надеждата

5 И тъй, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос. ² Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава. ^3 (P)Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение, ⁴ търпението – опитност, опитността – надежда, ^5 (Q)а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден. ^6 (R)Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас – нечестивите. ⁷ Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре. ^8 (S)Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. ^9 (T)Затова много повече сега, след като сме оправдани с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от Божия гняв. ^10 (U)И ако чрез смъртта на Сина Му настъпи помирение между Бога и нас, макар и да Му бяхме врагове, то още повече Неговият живот ще ни донесе спасение, след като сме се помирили! ¹¹ Но не само това – ние дори се гордеем с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получихме сега помирение.

Адам и Иисус Христос

^12 (V)Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, така и смъртта премина във всички хора, понеже чрез един човек всички станаха грешни. ^13 (W)В света имаше грях и преди закона, но когато закона го няма, за грях не се приема. ^14 (X)Въпреки това смъртта царуваше от Адам до Мойсей и над онези, които не бяха извършили грях така, както Адам престъпи Божията заповед, а той е като образ на Този, Който щеше да дойде. ^15 (Y)Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек – Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора. ¹⁶ Така че дарът не може да се сравни с осъждането, породено от греха на един човек; защото съденето за едно прегрешение води към осъждане, а дарът – от много прегрешения към оправдаване. ¹⁷ И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправдаването, ще царуват в живота чрез Единия Иисус Христос. ¹⁸ И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждане на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора. ¹⁹ Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни. ^20 (Z)Законът бе привнесен, за да се умножи прегрешението. Където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, ²¹ та както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдаване за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.