Read the New Testament in 24 Weeks
Поздрав
1 (A)Павел, Силван и Тимотей до църквата в Солун, която е на Бог Отец и на Господ Иисус Христос: благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос[a].
Животът и вярата на солунските християни
2 (B)Благодарим винаги на Бога за всички вас, като ви споменаваме в нашите молитви и 3 непрестанно си припомняме пред Бога и нашия Отец делата на вашата вяра, действената ви любов и твърдата ви надежда в нашия Господ Иисус Христос. 4 Възлюбени от Бога братя, знаем, че сте избирани от Него, 5 (C)защото нашето благовестие достигна до вас не чрез слово, но и чрез сила, и чрез Светия Дух, и с пълна убеденост. Знаете как се държахме във вашата среда заради вас. 6 (D)И вие последвахте нашия пример и този на Господа, като при много страдания приехте словото с радост, която идва от Светия Дух. 7 (E)Така станахте образец за всички вярващи в Македония и в Ахая. 8 (F)От вас прозвуча словото на Господа не само в Македония и Ахая, но и навсякъде се разнесе вестта за вашата вяра. Затова няма нужда ние да говорим нещо повече за вас, 9 (G)защото самите вярващи говорят за нас как ни приехте, когато дойдохме при вас, и как от идолите към Бога се обърнахте, за да служите на живия и истински Бог 10 (H)и да очаквате от небесата Иисус – Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите и Който ни спасява от идващия гняв.
Дейността на апостола в Солун
2 А вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно. 2 (I)Както знаете, макар и преди това да бяхме пострадали и унизени във Филипи, ние бяхме насърчени от нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие при тежка борба. 3 Защото нашата проповед не произлиза от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито пък е от коварство. 4 (J)И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни, 5 като не си послужихме нито с ласкателни думи, както знаете, нито с користни помисли. Бог е свидетел! 6 Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от други, 7 макар че като Христови апостоли можехме да се държим властно. При все това бяхме внимателни към вас, както майка се отнася нежно към децата си. 8 (K)Така ви обикнахме, че бяхме готови да споделим с вас не само Божието благовестие, но и собствения си живот, понеже ни станахте мили. 9 (L)Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие. 10 Свидетели сте вие и Бог колко благоговейно, справедливо и безукорно постъпвахме към вас, вярващите, 11 защото знаете, че се отнасяхме с всеки от вас, както баща с децата си, 12 и ви насърчавахме, утешавахме и убеждавахме да постъпвате достойно пред Бога, Който ви призова в Своето царство и слава. 13 (M)Затова и ние благодарим непрестанно на Бога, че възприехте слушаното от нас Божие слово не като човешко слово, но като Божие слово, каквото е наистина и което действа във вас, вярващите. 14 (N)(O)Вие, братя, вярващи в Иисус Христос, последвахте примера на Божиите църкви в Юдея, понеже и вие претърпяхте същото от своите съплеменници, както и те от юдеите, 15 (P)които убиха и Господ Иисус, и своите[b] пророци, а нас прогониха. Те не вършат благоугодното за Бога и се противят на всички хора, 16 пречат ни, когато проповядваме на езичниците да се спасят, и с това се изпълват с все повече грехове. Но накрая Божият гняв ги достигна.
Апостолът желае да посети солунската църква
17 (Q)А ние, братя, отделени от вас за кратко време – външно, но не в сърцето си, с още по-голямо желание се стараехме да ви видим. 18 Желаехме да дойдем при вас – особено аз, Павел, няколко пъти, но Сатана ни попречи. 19 (R)(S)Наистина, кой е наша надежда или радост, или венец на прослава? Не сте ли вие пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие? 20 Тъкмо вие сте нашата слава и радост.
3 (T)Затова, като не понасяхме повече да сме далече, решихме да останем сами в Атина 2 и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител, който работи с нас при благовестенето за Христос, да ви укрепи и утвърди във вярата ви, 3 (U)така че никой да не се смущава от страданията. А вие сами знаете, че така ни е отредено, 4 (V)защото и когато бяхме при вас, ви предупредихме, че ще страдаме. И както знаете, така стана. 5 (W)Поради това и аз, като не можех вече да понасям, изпратих Тимотей, за да се осведомя за вярата ви, да не би изкусителят да ви е изкусил и нашият труд да е бил напразен.
6 (X)Но току-що Тимотей се завърна от вас при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, както и за това, че си спомняте винаги за нас с добро и копнеете да ни видите, както и ние вас. 7 Затова, братя, и ние, при всичките си притеснения и несгоди, се утешихме за вас. 8 Сега, когато вие вярвате твърдо в Господа, ние живеем истински. 9 Каква благодарност можем да въздадем към Бога за вас за цялата радост, която изживяваме заради вас пред нашия Бог! 10 (Y)Денем и нощем усърдно се молим да видим лицата ви и да допълним онова, което не достига във вашата вяра.
11 (Z)Нека Сам нашият Бог Отец и нашият Господ Иисус Христос[c] да насочат пътя ни към вас. 12 А колкото до вас, Бог да благослови обичта ви един към друг и към всички, за да расте и се обогатява – обич, каквато и ние изпитваме. 13 Така ще утвърди сърцата ви, за да станете безукорни до святост пред Бога, нашия Отец, при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Му светии[d].
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.