New Testament in a Year

11 ¹ И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

² Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:

³ "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".

⁴ Но що му казва божественият отговор? ⁵ Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат

⁶ Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

⁷ Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес:

⁸ както е писано: "Бог им даде дух на безчуствие, очи ⁹ И Давид казва: ¹⁰ Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

¹¹ Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците,за да ги възбуди към ревност.

¹² А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане ¹³ Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

¹⁴ дано по някакъв начин възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася накои от тях.

¹⁵ Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?

¹⁶ А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.

¹⁷ Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

¹⁸ не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе.