New Testament in a Year

7 Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

² А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

³ "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

⁴ Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, <Бог> го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

⁵ И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

⁶ И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

⁷ Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

⁸ И му даде в завет обрязването; и така <Авраам> роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак <роди> Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

⁹ А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

¹⁰ и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

¹¹ И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

¹² А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

¹³ и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

¹⁴ Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

¹⁵ И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

¹⁶ и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

¹⁷ А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет,

¹⁸ докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

¹⁹ Той с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи.

²⁰ В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

²¹ И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.