New Testament in a Year

4 И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата <стража> и садукеите надойдоха върху тях,

² възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, <в името на> Исуса, възкресението на мъртвите.

³ И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.

⁴ А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на <повярвалите> мъже стигна до пет хиляди.

⁵ И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

⁶ и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

⁷ И като поставиха <Петра и Иоана> насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

⁸ Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,

⁹ ако ни изпитвате днес за едно благодеяние <сторено> на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

¹⁰ да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това <име> тоя <човек> стои пред вас здрав.

¹¹ Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

¹² И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.

¹³ А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

¹⁴ А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

¹⁵ Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

¹⁶ Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

¹⁷ Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

¹⁸ Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.

¹⁹ А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

²⁰ защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

²¹ А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.

²² Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.