New Testament in a Year

²⁸ А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

²⁹ Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

³⁰ и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

³¹ А ето втората [подобна на нея] <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

³² И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;

³³ и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

³⁴ Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

³⁵ И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

³⁶ Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁷ Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

³⁸ И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите,

³⁹ и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

⁴⁰ тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

⁴¹ И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

⁴² А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

⁴³ И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

⁴⁴ защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.