New Testament in a Year

¹⁶ Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.

¹⁷ (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая моя увереност на хваленето.

¹⁸ Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).

¹⁹ Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

²⁰ понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

²¹ За свое унижение го казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой да се хвали, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.

²² Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;

²³ служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

²⁴ Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;

²⁵ три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

²⁶ Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

²⁷ в труд и в мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

²⁸ и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

²⁹ Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?

³⁰ Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

³¹ Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.

³² (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;

³³ и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му).