New Testament in a Year

Притча за царската сватба

22 ^(A)А Иисус продължи да им говори с притчи и каза: ^2 (B)„Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си; ^3 (C)и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. ⁴ Пак изпрати други слуги с думите: ‘Кажете на поканените: «Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата».’ ⁵ Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия. ^6 (D)Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. ⁷ Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им. ⁸ След това каза на слугите си: ‘Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. ⁹ Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.’ ^10 (E)И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости. ¹¹ Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна, ¹² и му каза: ‘Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?’ А онзи не каза нито дума. ^13 (F)Тогава царят рече на слугите: ‘Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби, ¹⁴ защото мнозина са звани, а малцина – избрани’.“

За плащане на данък на императора

^15 (G)Тогава фарисеите се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума. ¹⁶ И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е. ¹⁷ Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря, или не?“ ¹⁸ Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери? ¹⁹ Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий. ²⁰ Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ ^21 (H)Те Му отговориха: „На кесаря.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога.“ ²² И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.