New Testament in a Year

Павел отпътува за Рим

27 След като бе решено да отплаваме за Италия, Павел и няколко други затворника бяха предадени на Юлий, стотник от специалната императорска войска. ² Качихме се на кораб, който беше от Адрамит и се готвеше да отплава за пристанища по крайбрежието на Азия, и се отправихме на път. С нас беше и Аристарх, македонец от Солун.

³ На другия ден спряхме в Сидон. Юлий се отнесе благосклонно към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. ⁴ Отплавахме оттам и се движехме по южния бряг на остров Кипър, за да се предпазим от силния насрещен вятър. ⁵ Прекосихме морето край Киликия и Памфилия и пристигнахме в град Мира, провинция Ликия. ⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, плаващ за Италия, и ни качи на него.

⁷ Няколко дни се придвижвахме бавно и много трудно достигнахме Книд. Вятърът ни пречеше да следваме курса си и затова продължихме от южния бряг на остров Крит покрай нос Салмон. ⁸ Плавайки с усилия покрай брега, стигнахме до местност, наречена Добри пристанища, недалеч от град Ласея.

⁹ Бяхме изгубили доста време и плаването ставаше вече опасно, а понеже и Постът беше отминал, Павел ги предупреди: ¹⁰ „Мъже, виждам, че пътуването ни е обречено да бъде тежко и ще донесе много загуби не само за товара и кораба, но и за живота ни.“ ¹¹ Но капитанът и собственикът на кораба успяха да убедят стотника, че няма опасност, и той не послуша Павел. ¹² Тъй като пристанището беше неподходящо за зимуване, мнозинството реши да отплаваме и се надяваха да стигнем до Финикс, критско пристанище с излаз на югозапад и на северозапад, където да прекараме зимата.

Бурята

¹³ Задуха лек южен вятър и хората на кораба си помислиха: „На това се надявахме, за да постигнем целта си.“ Вдигнаха котва и заплавахме много близо покрай Крит. ¹⁴ Не след дълго обаче откъм острова задуха бурен вятър, наречен Евроклидон.^{[a] 15} Той подхвана кораба и тъй като бе невъзможно да се движим срещу вятъра, оставихме се вълните да ни носят.

¹⁶ Минахме покрай подветрената страна на едно островче, наречено Клавда, като едва успяхме да удържим спасителната лодка. ¹⁷ След като я вдигнаха, започнаха да укрепват кораба с въжета. После, опасявайки се да не заседнат в пясъците край Сирт,^[b] свиха платната и оставиха вятъра да носи кораба.

¹⁸ На другия ден бурята така силно се разрази, че започнаха да изхвърлят товара зад борда, ¹⁹ а на третия ден със собствените си ръце изхвърлиха и корабните принадлежности. ²⁰ Дни наред не бяхме виждали нито слънцето, нито звездите. Бурята продължаваше да бушува и накрая изгубихме всяка надежда за спасение.

²¹ От дълго време никой нищо не беше ял. Тогава Павел застана пред тях и каза: „Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Така нямаше да ни се случат тези беди и нямаше да има никакви загуби. ²² А сега ви призовавам да не губите кураж, защото никой от вас няма да загине. Само корабът ще бъде унищожен. ²³ Снощи ми се яви ангел, изпратен от Бога, на когото принадлежа и служа. ²⁴ Той ми каза: „Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора и заради теб Бог ще пощади живота на всички онези, които пътуват с теб.“ ²⁵ Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано. ²⁶ Но ще бъдем изхвърлени на някой остров.“