New Testament in a Year

Павел се сбогува с презвитерите в Ефес

¹⁷ От Милет Павел изпрати послание до презвитерите на църквата в Ефес, като ги покани да дойдат при него. ¹⁸ Когато дойдоха, той им каза: „Знаете как живях през цялото време, докато бях с вас — от първия ден, когато пристигнах в Азия. ¹⁹ Сполетяха ме многобройни изпитания заради заговорите на юдеите, но аз винаги служех на Господа, понякога през сълзи. Никога не съм мислил за себе си. ²⁰ Знаете, че не се колебаех и ви казвах всичко, което ви е от полза. Поучавах ви както публично, така и от дом на дом. ²¹ Настоявах пред всички хора — и пред юдеи, и пред гърци — да се покаят, да се обърнат към Бога и да повярват в нашия Господ Исус. ²² А сега трябва да се подчиня на Святия Дух и да ида в Ерусалим, без да зная какво ме очаква там. ²³ Зная само, че във всеки град Святият Дух ме предупреждава, че в Ерусалим ме очакват затвор и страдания. ²⁴ Но за мен не е важно дали ще живея или ще умра. Всичко, което искам, е да завърша делото и изпълня мисията, която получих от Господ Исус — да свидетелствам за Благата вест за Божията благодат.

²⁵ А сега зная, че нито един от вас, сред които проповядвах Божието царство, няма да ме види вече. ²⁶ Ето защо днес ви заявявам, че не съм отговорен, ако някой от вас не бъде спасен, ²⁷ защото ви известих без колебание всичко, което Бог иска да знаете. ²⁸ Бъдете внимателни по отношение на себе си и на цялото стадо, което Святият Дух ви е поверил. Бъдете пастири на Божията^[a] църква, която той купи със собствената си кръв.^{[b] 29} Зная, че като си замина, сред вас ще дойдат свирепи вълци и няма да пожалят стадото. ³⁰ И измежду вас самите ще се издигнат някои, които ще говорят изопачени учения, за да подмамят последователите на Исус след себе си. ³¹ Затова бъдете нащрек! Не забравяйте, че три години със сълзи на очи, ден и нощ, непрекъснато съветвах всеки от вас.

³² А сега ви предавам на Бога и на словото му, пълно с неговата благодат, което може да ви изгради и ви даде наследство сред всички, които са се посветили на Бога. ³³ Не съм пожелавал ничие сребро, злато или дреха. ³⁴ Сами знаете, че с тези две ръце служих на своите нужди и на нуждите на всички, които бяха с мен. ³⁵ С всичко, което вършех, ви показвах, че трябва да се трудим така, за да помагаме на слабите. Да помним думите на Господ Исус, изречени от самия него: «По-благословено е да даваш, отколкото да получаваш.»“

³⁶ Като каза това, Павел коленичи с всички тях и се помоли. ³⁷ Всички плакаха много, прегръщаха го и го целуваха, ³⁸ опечалени най-вече от думите му, че повече няма да го видят. След това го придружиха до кораба.