New Testament in a Year

Възкресението на Исус

(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Йн. 20:1-10)

24 Рано сутринта в първия ден на седмицата жените донесоха при гробницата благоуханията, които бяха приготвили. ² Те видяха, че камъкът е отместен от гробницата, ³ и влязоха, но не намериха тялото на Господ Исус. ⁴ Докато стояха там озадачени, изведнъж до тях се изправиха двама мъже в ослепителни дрехи. ⁵ Обзети от страх, жените сведоха лица до земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия сред мъртвите? ⁶ Той не е тук, той възкръсна! Спомнете си какво ви говореше, докато беше още в Галилея: ⁷ «Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешници, ще бъде разпънат на кръст, а на третия ден ще възкръсне.»“ ⁸ И тогава жените си спомниха думите на Исус.

⁹ Те се върнаха от гробницата и разказаха всичко това на единадесетте апостола и на всички останали. ¹⁰ Тези жени бяха Мария Магдалина, Йоана и Мария — майката на Яков. Заедно с другите жени те разказваха на апостолите за случилото се, ¹¹ а те сметнаха думите им за празни приказки и не им повярваха. ¹² Петър обаче стана и хукна към гробницата. Той погледна вътре, но там бяха само ленените платна за повиване на тялото. После си тръгна, като се чудеше на станалото.^[a]

По пътя за Емаус

(Мк. 16:12-13)

¹³ Същия ден двама от учениците отиваха към Емаус — село на около дванадесет километра от Ерусалим. ¹⁴ Те си говореха помежду си за всичко, което бе станало. ¹⁵ И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. ¹⁶ Те го видяха, но не можаха да го разпознаят. ¹⁷ Той им каза: „За какво си говорите, докато вървите?“

Двамата спряха с натъжени лица. ¹⁸ Този, който се казваше Клеопа, отговори: „Ти трябва да си единственият посетител в Ерусалим, който не знае какво се случи там тези дни.“

¹⁹ Исус попита: „Какво?“

„Това с Исус от Назарет — казаха те. — Той беше човек, който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората. ²⁰ Но нашите главни свещеници и водачи го предадоха, за да бъде осъден на смърт, и го разпънаха на кръст. ²¹ А ние се надявахме, че той е този, който ще освободи Израел! И отгоре на всичко сега има и още нещо: изминаха три дни, откакто го разпънаха, ²² а днес няколко жени от нашата група ни разказаха нещо удивително: рано тази сутрин отишли при гробницата, ²³ но не намерили тялото му. Върнаха се и ни разказаха как им се явили ангели, които им казали, че той е жив. ²⁴ Тогава някои от нас също отидоха на гробницата и намериха всичко точно така, както бяха казали жените, но него не видели.“

²⁵ Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците! ²⁶ Нали Месията трябваше да мине през всички тези страдания, преди да влезе в славата си!“ ²⁷ И като започна от Моисей и продължи с всичките пророци, Исус им обясни казаното за него в цялото Писание.

²⁸ Когато наближиха селото, където отиваха, Исус даде вид, че ще продължи нататък. ²⁹ Те настойчиво го замолиха: „Остани с нас! Вечерта наближава и денят вече свърши.“ И той влезе, за да остане с тях.

³⁰ Исус седна с тях на масата, взе хляба и като благодари на Бога, разчупи го и им го даде. ³¹ Тогава очите им се отвориха и те го познаха, но той изчезна от погледа им. ³² Те си казаха: „Нима не горяха сърцата ни, когато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“

³³ И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим. Там намериха единадесетте апостола и останалите, събрани заедно, ³⁴ които им казаха: „Господ наистина е възкръснал! Той се е явил на Симон.“

³⁵ Тогава двамата разказаха за случилото им се по пътя и как са разбрали, че това е той, когато разчупил хляба.