New Testament in a Year
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Йн. 19:17-27)
26 Докато водеха Исус, войниците видяха един човек от Киринея на име Симон, който се връщаше от полето. Те го хванаха, сложиха кръста на гърба му и го накараха да го носи зад Исус.
27 След него вървеше голяма тълпа, сред която имаше жени, които се удряха в гърдите и го оплакваха. 28 Исус се обърна и им каза: „Не плачете за мен, дъщери на Ерусалим! Плачете за себе си и за децата си, 29 защото идва времето, когато хората ще кажат: „Благословени са тези, които не са раждали, и тези, които не са кърмили!“ 30 След това ще кажат на планините: „Сринете се над нас!“, а на хълмовете: „Скрийте ни!“(A) 31 Щом хората постъпват така, когато живеят добре, какво ли ще стане, когато настъпят трудни дни?“[a]
32 Изведоха и двама престъпници, които щяха да бъдат убити с Исус. 33 Когато стигнаха мястото, наречено Лобно, войниците го разпънаха заедно с престъпниците. Единия изправиха от дясната, а другия — от лявата му страна. 34 Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“[b]
А войниците хвърлиха жребий, за да си разделят дрехите му. 35 Хората стояха и гледаха, а водачите се подиграваха на Исус, като казваха: „Нали спасяваше другите! Нека спаси и себе си, ако е Месията, Божият избраник!“
36 Войниците също му се присмиваха. Приближиха се към него, предложиха му винен оцет 37 и казаха: „Ако ти си царят на юдеите, спаси себе се!“ 38 А над него имаше надпис: това е царят на юдеите.
39 Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“
40 Но другият го смъмри и каза: „Страх от Бога нямаш ли! Та ти си със същата присъда. 41 Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“ 42 А после се обърна към Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато започнеш да царуваш!“
43 Исус му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.“
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Йн. 19:28-30)
44 Беше около пладне, но мрак покри цялата земя до три часа следобед. 45 Слънцето спря да свети. Завесата в храма се раздра на две. 46 Исус извика високо: „Отче, в твоите ръце предавам духа си!“(B) и издъхна.
47 Когато стотникът видя станалото, прослави Бога и каза: „Този човек наистина бе праведен!“
48 А всички хора, струпали се да наблюдават зрелището, видяха какво стана и започнаха да се разотиват покрусени. 49 Всички познати на Исус, както и жените, които го следваха от Галилея, стояха на разстояние и наблюдаваха.
Погребението на Исус
(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Йн. 19:38-42)
50-51 Там беше и един човек от юдейския град Ариматея, който се казваше Йосиф. Той беше добър и благочестив човек, който очакваше Божието царство. Йосиф беше член на Съвета, но не беше съгласен с тяхното решение и действие. 52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. 53 Свали го от кръста, пови го в ленено платно и го положи в една гробница, изсечена в скала, където още никой не беше погребван. 54 Това стана в Подготвителния ден и съботата наближаваше.
55 Жените, които бяха дошли с Исус от Галилея, тръгнаха след Йосиф. Те видяха гроба и как беше положено тялото. 56 След това си отидоха и приготвиха благоухания и миро.
В събота почиваха според заповедта.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center