New Testament in a Year

Притча за работниците на лозето

20 „Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си. ² Той се услови с работниците за по динарий на ден и ги прати на лозето си. ³ А като излезе около девет часа, видя други да стоят на пазара ненаети. ⁴ И на тях рече: ‘Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.’ Те отидоха. ⁵ Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото. ⁶ Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: ‘Защо стоите тук цял ден без работа?’ ⁷ Те му отговориха: ‘Никой не ни е наел.’ Той им каза: ‘Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.’ ^8 (A)А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: ‘Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.’ ⁹ И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий. ¹⁰ А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий. ¹¹ И като получиха, зароптаха против стопанина ¹² и казаха: ‘Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.’ ¹³ А той в отговор каза на един от тях: ‘Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий се услови ти с мене? ¹⁴ Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе. ¹⁵ Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?’ ^16 (B)Така последните ще станат първи, а първите – последни. Защото мнозина са звани, но малцина – избрани.“