M’Cheyne Bible Reading Plan
4 А Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.
2 Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.
3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.
4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.
8 А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.
9 И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?
10 И рече Бог : Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.
11 И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.
12 Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.
13 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.
14 Ето гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки, който ме намери, ще ме убие.
15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, него ще му се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.
16 Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха; и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.
18 И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.
19 И Ламех си взе две жени: Името на едната беше Ада, а името на другата Села.
20 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и имат добитък.
21 Името пък на брат му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят на арфа и кавал.
22 Тъй Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.
23 И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.
24 Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.
25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит*, защото тя думаше , Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.
26 Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име+.
4 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
3 И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син кажи на тия камъни да станат хлябове.
4 А Той в отговор каза: Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, на с всяко слово, което излиза от Божиите уста”.
5 Тогава дяволът Го завежда в святия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:
6 Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: 7 Исус му рече: Писано е още: “Да не изпитваш Господа твоя Бог”.
8 Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:
9 Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.
10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: “На господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш”.
11 Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.
12 А когато чу Исус, че Йоан бил предаден, отиде в Галилея.
13 И като напусна Назарет, дойде и се настани в Кипернаум край езерото*(Гръцки: Морето. Така и навсякъде в това евангелие.), в Завулоновите и Нефталимовите предели;
14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: 15 “Завулоновата земя и Нефталимовата земя, Край езерото, отвъд Йордан, Езическа Галилея;
16 Людете, които седяха в тъмнина. Видяха голяма светлина И на ония, които седяха в страната на смъртна сянка, изгря им светлина”.
17 От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.
18 И като ходеше край галилейското езеро, видя двама братя, Симона наречен Петър и брат му Андрея, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.
19 И казва им: Дойдете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.
20 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.
21 И като отмина от там, видя други двама братя, Якова Заведеев и брат му Йоана, че кърпеха мрежите си в ладията с баща си Заведея; и ги повика.
22 И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него.
23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.
24 И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели.
25 И подире Му вървяха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и из отвъд Йордан.
4 А неприятелите на Юда и на Вениамина, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа Израилевия Бог,
2 дойдоха при Зоровавела и при началниците на бащините домове та им рекоха7 Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог както вие Нему и жертвуваме от времето на Асирийския цар Есарадон, който ни възведе тук.
3 Но Зоровавел, Исус и останалите началници на Израилевите бащини домове им рекоха: Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог, но ние сами ще построим на Господа Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир.
4 Тогава людете на земята ослабваха ръцете на Юдовите люде и им пречеха в граденето,
5 и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий.
6 И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим.
7 В дните на Артаксеркса писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите и съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски букви и се съчини на сирийски език .
8 Властникът Реум, и секретарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркса както следва:
9 Властникът Реум, секретарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилоняните, сусанците, деавците, еламците
10 и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе и славният Асенафар доведе та засели в градовете на Самария и в другите градове оттатък реката, и прочее, -
11 (ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркса, -) Слугите ти, мъжете, които са оттатък реката, и прочее:
12 Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стената като са свързали основите.
13 Да е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стени, то няма да плащат данък, мито, или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете.
14 А понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, която ще се нанесе на царя, за това пратихме да известим на царя,
15 за да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен.
16 Известявам на царя, че, ако тоя град се съгради наново , и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.
17 Царят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите градове отсам реката: Мир и прочее.
18 Писмото, което ни пратихте, прочете се разумливо пред мене,
19 и като издадох указ, издириха и намериха, че тия град още от старо време се е подигал против царете, и че в него са ставали бунтове и въстания.
20 Имало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките страни оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност.
21 Сега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мене.
22 И внимавайте да не бъдете небрежливи в това, да не би да порасте злото за щета на царете.
23 А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и служителите им, побързаха да възлязат на Ерусалим при юдеите та ги спряха на сила.
24 Така престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим, и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.
4 И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,
2 възмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.
3 И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.
4 А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.
5 И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;
6 и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.
7 И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?
8 Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,
9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,
10 да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.
11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между* човеците, чрез което трябва да се спасим.
13 А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.
14 А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
15 Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
16 Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.
17 Но, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.
18 прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.
19 А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;
20 Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.
22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.
24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,
25 ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?
26 Опълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".
27 Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,
28 за да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.
29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.
30 докато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.
31 И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
34 Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,
37 като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.