M’Cheyne Bible Reading Plan

Чудесата на пророк Елисей

4 ^(A)Една жена от жените на пророческите ученици с плач казваше на Елисей: „Твоят служител, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа, но лихварят дойде да вземе двете ми деца за роби.“ ² Елисей я попита: „Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи.“ Тя отговори: „Твоята слугиня няма нищо вкъщи освен един съд за маслиново масло.“ ³ Тогава Елисей каза: „Иди и вземи назаем празни съдове от всички твои съседи, много на брой. ⁴ Тогава влез и затвори вратата след себе си и своите синове, и наливай маслиново масло във всички тези съдове. Когато един се напълни, поставяй го настрана.“ ⁵ Тя си отиде и затвори вратата след себе си и синовете си. Те ѝ носеха съдове, докато тя наливаше. ⁶ Когато съдовете се напълниха, тя каза на един от синовете си: „Донеси ми още съдове!“ Но той ѝ отговори: „Няма повече.“ Тогава маслиновото масло престана да тече. ⁷ Тя отиде и съобщи на Божия човек, а той ѝ каза: „Иди, продай маслиновото масло и плати на кредиторите си, а ти и синовете ти можете да живеете с останалото.“

⁸ Един ден Елисей пътуваше за Сунам, където живееше една заможна жена, която обикновено го канеше у дома си да се храни. И колкото пъти минаваше, той всякога се отбиваше и се хранеше с нея. ⁹ Тя каза на мъжа си: „Ето зная, че Божият човек, който често минава край нас, е свят. ¹⁰ Нека направим за него малка, оградена със стени горна стая и да му поставим там легло, маса, стол и лампа. Така че когато идва при нас, да може да стои там.“

¹¹ Един ден Елисей отиде пак там, качи се в горната стая и полегна. ¹² Тогава той каза на Гиезий, младия си служител: „Повикай тази сунамитка!“ Гиезий я повика и тя застана пред него. ¹³ Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“ ¹⁴ Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“ ¹⁵ Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа. ^16 (B)Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“ ¹⁷ Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.

^18 (C)Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите. ¹⁹ То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“ ²⁰ Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря. ²¹ Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе. ²² След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“ ²³ Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“ ²⁴ И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“ ²⁵ Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил.

Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката. ²⁶ Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: ‘Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?’“ И тя отговори: „Всичко е наред.“ ²⁷ Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“ ²⁸ Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“ ²⁹ Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“ ³⁰ Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея.

³¹ Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“ ³² Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво. ³³ Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. ³⁴ След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли. ³⁵ Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си. ³⁶ Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“ ^37 (D)Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе.

³⁸ Елисей се завърна в Галгал, а в страната имаше глад. Пророческите ученици се събраха пред него и той каза на прислужника си: „Постави голямото гърне и свари вариво за пророческите ученици!“ ³⁹ И един от тях излезе на полето, за да събира растения, и намери дива лоза, набра от нея пълен скут диви плодове. Върна се, наряза ги на парчета и ги хвърли в гърнето с варивото, без да ги познава. ⁴⁰ Сипаха на мъжете да ядат. Но щом започнаха да ядат от варивото, те извикаха и казаха: „Божий човече, в гърнето има смърт!“ И не можеха да ядат. ⁴¹ Тогава той каза: „Донесете брашно!“ И той го изсипа в гърнето. След това каза на Гиезий: „Сипи на хората!“ И ядоха, и нямаше в гърнето нищо вредно.

^42 (E)И един мъж дойде от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хляб от първите плодове – двадесет ечемични самуна и сурови зърна с люспите. Той каза: „Дай на хората да ядат.“ ⁴³ Но прислужникът му попита: „Как мога да дам това на сто души?“ Той настояваше: „Дай на хората да ядат, защото така казва Господ: ‘Ще ядат, и ще остане’.“ ⁴⁴ Така той им даде, те се наядоха и остана още според словото на Господа.

Поздрав и благослов

1 Павел, апостол на Иисус Христос по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Господ^[a] Иисус Христос, нашата надежда – ^2 (A)до Тимотей, истински син по вяра: благодат, милост и мир от Бога, нашия Отец, и от Иисус Христос, нашия Господ.

Против лъжеучителите

³ Когато тръгнах за Македония, аз те помолих да останеш в Ефес, за да наредиш на някои хора да не проповядват друго учение, ^4 (B)нито да се занимават с измислици и безкрайни родословни списъци, които служат повече за спорове, отколкото в полза на Божията наредба за спасение чрез вярата. ⁵ А целта на поръчението е да се породи любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра. ⁶ Някои, като не постигнаха тези неща, се отклониха в празнословие, ⁷ понеже желаеха да бъдат законоучители, без да разбират нито какво говорят, нито какво поддържат.

⁸ А ние знаем, че Законът е добър, ако някой го прилага правилно, ⁹ като знае, че Законът е установен не за праведника, а за беззаконници и непокорни, за нечестивци и грешници, за неправедни и скверни, за убийци на бащи и майки, за всички убийци, ^10 (C)за блудници, хомосексуалисти, похитители на хора, лъжци, клетвопрестъпници и за всичко друго, което противоречи на здравото учение. ^11 (D)Това съответства на славното благовестие на блажения Бог, което ми бе поверено.

Благодарността на апостола

¹² Благодаря на Иисус Христос, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме призна за верен и ме постави да Му служа, ^13 (E)макар по-рано да бях хулител, гонител и насилник. Но ми беше оказана милост, защото без да зная, постъпвах така, без да познавам истинската вяра. ¹⁴ Но благодатта на нашия Господ стана преизобилна с вяра и любов в името на Иисус Христос. ^15 (F)(G)Верни и достойни изцяло да бъдат приети са думите, че Иисус Христос дойде в света да спаси грешниците, пръв от които съм аз. ¹⁶ Но затова ми беше оказана милост, за да покаже Иисус Христос в мене, най-големия грешник, цялото Си дълготърпение за пример на онези, които ще повярват в Него, за да имат вечен живот. ¹⁷ А на Царя на вечността, на непреходния, невидимия, единствен премъдър^[b] Бог – чест и слава за вечни времена. Амин.

Отговорността на Тимотей

¹⁸ Синко Тимотей! Предавам ти това поръчение съгласно предишните пророчества за тебе, дадени, за да воюваш съобразно тях като добър воин, ¹⁹ имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха и претърпяха корабокрушение във вярата; ^20 (H)към тях принадлежат Именей и Александър, които предадох на Сатаната, за да се научат да не богохулстват.

Видение за овена и козела с малкия рог

8 В третата година от управлението на цар Валтацар на мене, Даниил, ми се яви друго видение след онова, което ми беше показано по-преди. ² Когато имах това видение, аз бях в крепостта Суза, столица на областта Елам. Когато гледах видението, намирах се при река Улай. ³ Вдигнах очи и видях: ето един овен стои при реката; той имаше два рога. Двата рога бяха високи, но единият беше по-висок от другия, при което по-високият израсна по-късно. ⁴ Видях, че този овен бодеше на запад, на север и на юг и никакво животно не можеше да му противостои. Никой не можеше никого да спаси от него; той вършеше, каквото си искаше, и се държеше горделиво.

⁵ Бях още в размисъл, когато от запад се втурна космат козел, който премина по цялата земя, без да се докосва до нея; и този козел имаше величествен рог между очите си. ⁶ Той се втурна срещу онзи овен, който имаше два рога и който видях да стои при реката, и го нападна със силна ярост. ⁷ Видях още, че той, като се приближи до овена, развилня се срещу него, удари овена и счупи двата му рога. Овенът нямаше сили да му противостои. Козелът го повали на земята и го стъпка, и нямаше кой да спаси овена от силата му.

⁸ Тогава козелът се възгордя твърде много. Но когато той се изяви с пълна сила, големият рог се счупи и на мястото му излязоха други четири рога по посока на четирите небесни направления. ⁹ От единия от роговете израсна малък рог, който нарасна твърде много на юг, на изток и към обетованата земя. ^10 (A)Той се възвеличи до небесното войнство, свали на земята част от това войнство и от звездите и ги разби. ^11 (B)Извиси се дори и над Вожда на това войнство, отне Му всекидневната жертва и опустоши мястото на Неговото светилище. ¹² Беше поставена войска за отмяна на всекидневната жертва, а той, като потъпка истината на земята, действаше с успех.

^13 (C)Тогава чух един светия да говори и този светия отвърна на някого, който питаше: „Колко време обхваща това видение за всекидневната жертва и за опустошителното нечестие, когато светилището и войнството ще бъдат потъпкани?“ ¹⁴ Отговорът гласеше: „В продължение на две хиляди и триста денонощия – тогава ще се възстановят правата на светилището.“

¹⁵ Когато аз, Даниил, гледах това видение и се стараех да го разбера, пред мене застана сякаш образ на мъж. ^16 (D)И чух откъм бреговете на Улай човешки глас, който извика: „Гаврииле, обясни му това видение!“ ^17 (E)Той се приближи до мястото, където стоях. Когато дойде, аз така се ужасих, че паднах по лице. Той ми каза: „Знай, човешки сине, че видението се отнася за последните времена!“

^18 (F)Когато той говореше с мене, аз лежах безпомощен по лице на земята. Но той се допря до мене, изправи ме ¹⁹ и каза: „Ето откривам ти какво ще бъде в последните времена на гнева; защото това видение се отнася за последните времена. ²⁰ Овенът с двата рога, който ти видя, това са царете на Мидия и Персия. ²¹ Косматият козел е царят на Гърция^[a], а големият рог, който е между очите му, това е първият ѝ цар. ²² Това, че този рог се строши и вместо него израснаха други четири, означава, че от този народ ще се появят четири царства, без да са равни на него по сила.

²³ А в края на тяхното господство, когато греховете им достигнат своя връх, ще се появи жесток и коварен в интригите цар. ²⁴ Неговата мощ дотолкова ще се усили, макар и не поради силата му, че той ще извършва ужасни опустошения, ще успява в действията си и ще изтребва силни владетели и святия народ. ^25 (G)Благодарение на своята хитрост ще преуспява в коварството си; ще се възгордее в сърцето си и неочаквано ще изтреби мнозина; той ще въстане против Владетеля на владетелите, но ще бъде поразен, обаче не от човешка ръка. ^26 (H)А посоченото видение за денонощието е истинско; но ти запечатай това видение, защото то се отнася за далечни времена.“

²⁷ Тогава аз, Даниил, примрях от немощ и лежах болен няколко дена. След това станах и взех да се занимавам със своята служба при царя. Но бях поразен от това видение и не го разбирах.

Благодарност към Бога за избавлението

Чашата на спасението

^10 (F)[b] Повярвах и затова казах: