M’Cheyne Bible Reading Plan
Неподчинението на Израил
9 Слушай, Израилю! Днес ти преминаваш Йордан, за да навлезеш и да завладееш народи, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето, 2 (A)а също народ многоброен и едър – синовете на Енак, за които знаеш и си чувал да казват: „Кой може да устои пред Енаковите синове?“ 3 Но сега знай, че Господ, твоят Бог, върви пред тебе като огън всепоглъщащ. Той ще ги изтреби и ще ги повали пред тебе и ти ще ги прогониш, и скоро ще ги погубиш, както Господ ти каза.
4 (B)И когато Господ, твоят Бог, ги прогони пред тебе, не си казвай: „Заради моята праведност ме доведе Господ да завладея тази страна“, понеже заради безчестието на тези народи Господ ги прогонва пред тебе. 5 (C)Не заради своята праведност и чистото си сърце идваш да завладееш страната им, а заради безчестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги прогонва пред тебе, за да изпълни думата, с която Господ се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков.
6 И така, знай, че не заради твоята праведност Господ, твоят Бог, ти дава да завладееш тази хубава страна. Защото вие сте твърдоглав народ! 7 (D)Помни и не забравяй колко си гневил Господа, своя Бог, в пустинята – от деня, когато излязохте от египетската страна, докато стигнахте на това място, вие се противихте на Господа! 8 И на Хорив предизвикахте Господния гняв и Господ в гнева Си щеше да ви изтреби. 9 (E)Тогава аз възлязох на планината, за да приема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас. На планината прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи и нито ядох, нито пих. 10 И Господ ми даде двете каменни плочи, написани с Божия пръст, а на тях – всички думи, които Господ изрече пред вас на планината изсред огъня, в деня на събранието. 11 (F)Така след четиридесет дена и четиридесет нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета. 12 И Господ ми каза: „Стани, слез бързо оттук! Защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене. Бързо се отклониха от пътя, който им заповядах. Направиха си излят идол.“ 13 (G)И отново Господ ми каза: „Видях този народ, това е твърдоглав народ. 14 Остави ме да ги изтребя и да излича името им под небето! А от теб ще създам народ, по-силен и по-голям от тях.“
15 Тогава се обърнах и слязох от планината. А планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в ръцете ми. 16 Погледнах и видях, че вие бяхте съгрешили против Господа, своя Бог; бяхте си направили излят телец и бързо се бяхте отклонили от пътя, който Господ ви беше заповядал. 17 Тогава взех двете плочи, хвърлих ги с двете си ръце и ги строших пред очите ви. 18 После паднах на лицето си пред Господа, както преди четиридесет дена и четиридесет нощи. И нито хляб ядох, нито вода пих заради всичките ви грехове, с които съгрешихте, като сторихте зло пред Господа и Го разгневихте. 19 Защото аз се страхувах от гнева и яростта, с които Господ бе решил да ви погуби. Но и този път Господ ме послуша. 20 И на Аарон беше Господ силно разгневен и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарон. 21 А греха, който вие сторихте – телеца, взех и го изгорих в огъня, счуках го и целия го стрих на ситен прах. И хвърлих праха му в потока, който течеше от планината.
22 (H)Но и в Тавера, в Маса и в Киброт-Хатаава предизвикахте гнева на Господа. 23 (I)И когато Господ ви пращаше от Кадис-Варни с думите: „Вървете, завладейте страната, която ви давам“ – вие се възпротивихте на заповедта на Господа, своя Бог, не Му повярвахте и не послушахте гласа Му. 24 Вие бяхте непокорни на Господа още от деня, откогато ви познавам.
25 И така, паднах на лицето си пред Господа и прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи в молитва, защото Господ искаше да ви изтреби. 26 (J)Помолих се на Господа и казах: „Владико Господи, не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието Си и който ти изведе от Египет със силната Си ръка. 27 Спомни си за Своите слуги Авраам, Исаак и Яков! Отвърни поглед от упорството на този народ, от безчестието му и от греховете му, 28 за да не кажат в страната, от която ни изведе: ‘Понеже Господ не можа да ги въведе в страната, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе, за да ги погуби в пустинята’; 29 а пък те са Твой народ и Твой дял, които Ти изведе с голямата Си сила и издигнатата Си десница.“
Радостта от възхвалата на Бога
92 Псалом. Песен за съботния ден.
2 (A)[a] Добро е да славим Господа
и да възпяваме името Ти, Всевишни.
3 Да възвестяваме в ранни зори Твоята милост
и през нощта Твоята истина,
4 на десетострунна арфа и на невел[b],
с мелодия на гусла.
5 Защото Ти, Господи, ме развесели с делата Си;
възхищавам се на творенията на Твоите ръце.
6 (B)Колко са велики делата Ти, Господи!
Чудно дълбоки са Твоите помисли!
7 Един неразумен човек не знае
и един глупак не го разбира:
8 (C)ако нечестивите никнат като трева,
а беззакониците благоденстват,
то е, за да бъдат унищожени завинаги,
9 защото Ти, Господи, си вечно във висините.
10 Ето враговете Ти, Господи, те ще загинат.
Всички ще се разпръснат,
всички, които вършат беззакония.
11 (D)А Ти ме правиш силен като бивол;
ще ме помажеш с пресен елей[c].
12 И ми е приятно да гледам враговете си да падат
и да чувам виковете на нечестивите,
които се обявяват против мене.
13 Праведникът ще разцъфне като палма;
ще се издигне като ливански кедър.
14 (E)Те са насадени в дома на Господа,
зеленеят се в дворовете на Бога.
15 И в старостта си са плодоносни,
сочни и свежи,
16 (F)за да възвестяват, че Господ е справедлив.
Той е моя крепост и в Него няма неправда.
Вечният Цар
93 (G)Господ е Цар, облечен с величие;
Господ е облечен и препасан със сила,
затова светът е укрепен
и няма да се поклати.
2 (H)Твоят престол е утвърден открай време.
Ти си вечен.
3 Господи, реките се надигат,
водните потоци усилват шума си,
речните вълни бушуват.
4 Силни са бученето на водите и тътенът на морския вълнолом,
но по-силен е Господ от небесните висини.
5 Твоите правила са неизменни
и Твоят дом, Господи, наистина е свят завинаги.
Божият отговор за Сенахирим
37 (A)Когато цар Езекия чу това, раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в Господния дом. 2 И изпрати началника на двореца Елиаким и писаря Шевна, както и най-старшите между свещениците, облечени във вретища, при пророк Исаия, Амоцовия син. 3 Те му казаха: „Ето какво казва Езекия: ‘Днес е тъжен ден, ден за срам и страдание, защото децата вече излизат от майчината утроба, а майките нямат сила да ги родят. 4 (B)Може би Господ, твоят Бог, ще чуе думите на Рабсак, когото неговият господар, асирийският цар, изпрати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите му, които Господ, твоят Бог, чу. Затова помоли се за останалите живи’.“
5 И отидоха слугите на цар Езекия при Исаия. 6 А Исаия им рече: „Така кажете на вашия господар: ‘Това е словото на Господа: «Не се страхувай от думите, които чу, с които слугите на Асирия Ме похулиха. 7 Ето Аз ще вложа в него такъв дух, че да чуе вест и веднага да се върне в страната си. Там ще го поразя с меч»’.“
8 И Рабсак се върна, защото бе чул, че господарят му се е изтеглил от Лахис и намери царя си във война срещу Ливна. 9 А царят чу още, че Тирхака, етиопският цар, е тръгнал на война срещу него. Като разбра това, изпрати пратеници при Езекия, за да му кажат: 10 „Ето какво ще кажете на Езекия, царя на Юдея: ‘Нека да не те заблуждава твоят Бог, на Когото се надяваш и си казваш: Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар. 11 Чул си какво са направили асирийските царе с другите земи, обричайки ги на изгнание. Ти ли ще се избавиш? 12 Боговете спасиха ли народите, които моят баща унищожи: Гозан, Харан, Рецеф и синовете на Еден, които са в Таласар. 13 Къде са царете на Хамат и Ариад, къде е царят на град Сефарваим, Ена и Ива?’“
14 (C)Езекия взе писмото от ръцете на пратениците и го прочете. Изкачи се в Божия дом и го разтвори пред Господа. 15 И Езекия се помоли на Господа, казвайки: 16 (D)„Господи Вседържителю, Боже Израилев, Който седиш на херувими. Ти едничък си Бог на всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята. 17 Господи, наклони ухото Си и чуй! Отвори очите Си и виж, Господи! Чуй всички думи на Сенахерим, които той изпрати, за да похули живия Бог. 18 Наистина, Господи, асирийските царе унищожиха всички народи и опустошиха земите им, 19 и изгориха техните богове, защото те не бяха богове, а дело на човешка ръка, дърво и камък. Затова ги и унищожиха. 20 А сега, Господи, Боже наш, спаси ни от ръката му, за да разберат всички земни царства, че Ти единствен си Господ.“
21 Тогава Исаия, Амоцовият син, изпрати да кажат на Езекия: „Това каза Господ, Бог Израилев: Чух молитвата ти срещу асирийския цар Сенахерим.“ 22 Ето това са думите, които Господ каза за него: „Ще те презре и ще ти се присмее девицата, Сионовата дъщеря. Дъщерята Йерусалимска ще ти се закани. 23 Кого обиждаше и хулеше? Срещу кого надигаше глас и надменно поглеждаше? Срещу Светия Израилев. 24 Чрез слугите си хулеше Господа. Ти каза: ‘С множеството си колесници изкачих високите планини, най-далечните кътчета на Ливан. Изсякох високите му кедри и отбраните му кипариси и стигнах до самия му връх, в най-гъстия шубрак. 25 Разкопах и пих вода, а със стъпалото на нозете си ще пресуша всички реки на Египет.’
26 Не си ли чувал, че Аз отдавна направих това и го планирах в древност, и сега оставям това да се сбъдне, затова и ти опустошаваш укрепените градове и ги превръщаш в руини. 27 А техните жители бяха безсилни, трепереха и се срамуваха. Бяха като полски растения, като трева, израснала на покрив, която бързо съхне при източния вятър. 28 Ще седнеш ли, ще влезеш ли или ще излезеш – Аз зная за всяко твое действие и за дързостта ти към Мене. 29 Заради непокорството ти пред Мене и надменността ти, които стигнаха до Мене, ще сложа халка на ноздрата ти и юзда в устата ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.“
30 И ето ти, Езекия, знак: тази година ще се яде поникналото от падналото зърно, догодина от самораслото. Но третата година сейте и жънете, насаждайте лозя и яжте плода им. 31 И останалите от дома на Юда пак ще се вкоренят и ще дадат плод, 32 защото от Йерусалим ще произлезе остатък, а от Сион – спасение. Ревността на Господа Вседържител ще извърши това.
33 Затова така казва Господ за асирийския цар: „Няма да влезе в този град. Няма да хвърли стрела по него и няма да го доближи с щит, нито пък ще вдигне вал срещу него. 34 По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и няма да влезе в този град, 35 защото Аз ще го защитя заради Себе Си и заради Своя служител Давид.“
36 (E)Тогава Господен ангел премина през лагера на асирийците и погуби сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта, като станаха, намериха трупове. 37 Тогава Сенахерим отстъпи и си тръгна. Асирийският цар се върна в Ниневия и живееше там. 38 Веднъж, когато се кланяше в дома на бога си Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в Арарат. Вместо него се възцари синът му Асархадон.
Белязаните с печат избрани
7 (A)След това видях четири ангела, които стояха на четирите ъгъла на земята и държаха четирите земни ветрове, за да не духа вятър нито по земята, нито над морето, нито върху някое дърво. 2 И видях друг ангел да се издига оттам, откъдето изгрява слънцето. Той имаше печат на живия Бог. И извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да навредят на земята и на морето, и каза: 3 (B)„Не навреждайте на земята, нито на морето, нито на дърветата, докато не сложим печата върху челата на слугите на нашия Бог.“
4 (C)И чух броя на белязаните с печат: сто четиридесет и четири хиляди, белязани с печат, от всички колена на Израилевите синове.
5 (D)От племето на Юда бяха белязани с печат дванадесет хиляди, от племето на Рувим – дванадесет хиляди, от племето на Гад – дванадесет хиляди, 6 от племето на Асир – дванадесет хиляди, от племето на Нефталим – дванадесет хиляди, от племето на Манасия – дванадесет хиляди, 7 от племето на Симеон – дванадесет хиляди, от племето на Левий – дванадесет хиляди, от племето на Исахар – дванадесет хиляди, 8 от племето на Завулон – дванадесет хиляди, от племето на Йосиф – дванадесет хиляди, от племето на Вениамин – дванадесет хиляди белязани.
9 След това видях – ето голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, от всички родове и езици, племена и народи, които стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови клонки в ръце. 10 Те възклицаваха с висок глас и казваха: „Спасението ни е от нашия Бог, Който седи на престола, и от Агнеца!“
11 И всички ангели стояха около престола, около старците и живите същества; и паднаха в дълбок поклон пред престола и се поклониха на Бога, 12 като казаха: „Амин! Благословение и слава, премъдрост и благодарност, чест и сила, и могъщество на нашия Бог за вечни времена. Амин.“
13 А един от старците заговори и ме попита: „Кои са облечените в бели дрехи и откъде са дошли?“ 14 (E)Аз му отговорих: „Ти знаеш, господарю, аз не зная.“ А той ми рече: „Те са, които идват от големите мъчения. Те са изпрали дрехите си и са ги избелили с кръвта на Агнеца. 15 (F)Затова са пред престола на Бога, на Когото служат денем и нощем в Неговия храм. А Седналият на престола ще ги закриля. 16 (G)Те вече няма да огладнеят, нито да ожаднеят, няма да ги жари слънце, нито опалващ пек. 17 (H)Защото Агнецът, Който е насред престола, ще ги пасе и ще ги заведе при извори с жива вода, и Бог ще изтрие всяка сълза от очите им.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.