M’Cheyne Bible Reading Plan
5 И синовете на първородния на Израиля, Рувим, (защото той бе първородният; но, понеже оскверни леглото на баща си, неговото първородство се даде на синовете на Израилевия син Иосифа, а родословието не се смята според първородството;
2 защото Юда превъзмогна над братята си, и от него <се определи да произлезе> вождът; първородството, обаче, беше на Иосифа,)-
3 синовете на първородния на Израиля, Рувим, бяха Енох, Фалу, Есрон и Хармий.
4 Синове на Иоила: негов син, Семаия; негов син, Гог; негов син, Семей;
5 негов син, Михей; негов син Реаия; негов син, Ваал;
6 негов син, Веера, когото асирийският цар Теглат-Фелнасар {В 4 Цар. 14:29 и 16:7, Тегзатал-феласар.} заведе в плен; той бе първенец на рувимците.
7 А началниците на братята му, според семействата им, когато родословието на поколенията им се изброи, бяха Еиил, Захария
8 и Вела, син на Азаса, син на Сема, син на Иоила; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон;
9 и към изток се засели дори до входа на пустинята от река Евфрат, защото добитъкът им беше се умножил в галаадската земя.
10 А в дните на Саула воюваха против агаряните, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад.
11 И Гадовите потомци се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха,
12 <от които> Иоил беше началникът, а Сафам вторият, и Янай, и Сафат във Васан.
13 И братята им, от бащините им домове, бяха: Михаил, Месулам, Сева, Иорай, Яхан, Зия и Евер, седмина.
14 Тия бяха синовете на Авихаила, син на Урия, син на Яроя, син на Галаада, син на Михаила, син на Есисая, син на Ядо, син на Вуза.
15 Ахий, син на Авдиила Гуниевият син, беше началник на бащиния им дом.
16 Те се заселиха в Галаад, във Васан, в селата му, и във всичките околности на Сарон до пределите им.
17 Всички тия се изброиха според родословията си в дните на Юдовия цар Иотам и в дните на Израилевия цар Еровоам.
18 От Рувимовите потомци, гадците и половината от Манасиевото племе, юначните мъже, които носеха щит и нож, стреляха с лък и бяха обучени на бой, възлизаха на четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които можеха да излизат на война.
19 И те воюваха против агаряните, етуряните, нафисците и нодавците.
20 И те бидоха подпомогнати против тях, тъй че агаряните и всички, които бяха с тях, се предадоха в ръцете им; защото в битката те извикаха към Бога, и Той ги послуша, понеже уповаваха на Него.
21 И плениха добитъка им: петдесет хиляди от камилите им, двеста и петдесет хиляди от овците им, и две хиляди от ослите им, също и сто хиляди души човеци;
22 защото мнозина паднаха убити, понеже <изходът на> боя беше от Бога. И <заселиха се> на мястото им, <и там> живяха до пленението.
23 А потомците на половината Манасиево племе се заселиха в оная земя; те нараснаха от Васан до Ваал-ермон и Санир и планината Ермон.
24 И ето началниците на бащините им домове: Ефер, Есий, Елиил, Азрил, Еремия, Одуия и Ядиил, мъже силни и храбри, мъже именити, началници на бащините си домове.
25 Но понеже те престъпваха против Бога на бащите си, като блудствуваха след боговете на народите на оная земя, които Бог беше погубил пред тях,
26 затова, Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул, и духа на асирийския цар Теглат-Фелнасар, та плени рувимците и гадците и половината от Манасиевото племе, и заведе ги в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан<, гдето са и> до днес.
6 Левиеви синове бяха Гирсон {В ст. 16 и 17, Гирсом.}, Каат и Мерарий.
2 А Каатови синове: Амрам, Исаар {В ст. 22, Аминадав.}, Хеврон и Озиил;
3 а Амрамови чада: Аарон, Моисей и Мариам; а Ааронови синове: Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.
4 Елеазар роди Финееса; Финеес роди Ависуя;
5 Ависуй роди Вукия; Вукий роди Озия;
6 Озий роди Зараия; Зараия роди Мераиота;
7 Мераиот роди Амария; Амария роди Ахитова;
8 Ахитов роди Садока; Садок роди Ахимааса;
9 Ахимаас роди Азария; Азария роди Иоанана;
10 Иоанан роди Азария (той е оня, който свещенодействуваше в храма, който Соломон построи в Ерусалим);
11 а Азария роди Амария; Амария роди Ахитова;
12 Ахитов роди Садока; Садок роди Селума {В гл.9:11, Месулам.};
13 Селум роди Хелкия; Хелкия роди Азария;
14 Азария роди Сараия; а Сараия роди Иоседека.
15 А Иоседек отиде в плен, когато Господ закара в плен Юда и Ерусалим чрез ръката на Навуходоносора.
16 Левиеви синове: Гирсом {В ст. 1, Гирсон.}, Каат и Мерарий.
17 А ето имената на Гирсомовите синове: Ливний и Семей.
18 А Каатови синове бяха: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил.
19 Мерариеви синове бяха: Маалий и Мусий. И ето семействата на левитите, според бащините им домове:
20 на Гирсона: негов син, Ливний: негов син, Яат; негов син, Зима;
21 негов син, Иоах {В ст. 42, Етан.}; негов син, Идо {В ст. 41, Адаия.}; негов син, Зара; и негов син, Етрай {В ст. 41, Етния.}.
22 Синовете на Каата: син му Аминадав {В ст. 2, 18, 38, Исаар.}; негов син, Корей; негов син, Асир;
23 негов син, Елкана; негов син, Авиасаф; негов син, Асир;
24 негов син, Тахат; негов син, Уриил; негов син, Озия; и негов син, Саул.
25 А Елканови синове: Амасай и Ахимот.
26 <А относно> Елкана: синовете на Елкана: негов син, Суфай {В ст. 36, Софония, Азария, Иоил.}; негов син, Нахат {В ст. 35, Суф.};
27 негов син, Елиав {В ст. 34, Той.}; негов син Ероам; негов син, Елкана.
28 А Самуилови синове: първородният <Иоил>, а вторият Авия.
29 Мерариеви синове: Маалий; негов син, Ливний; негов син, Семей; негов син, Оза;
30 негов син, Сама; негов син, Агия; негов син, Асаия.
31 И ето ония, които постави Давид над пеенето в службата в Господния дом, когато се намери трайно място за ковчега,
32 които слугуваха с пеене пред скинията, шатъра за срещане, докле Соломон построи Господния дом в Ерусалим, и стояха на службата си според чина си;
33 ето ония, които стояха с чадата си: от Каатови потомци - певецът Еман, син на Иоила, син на Самуила,
34 син на Елкана, син на Ероама, син на Елиила, син на Тоя {В ст. 26, Нахат.},
35 син на Суфа {В ст. 26, Суфай.}, син на Елкана, син на Маата, син на Амасая,
36 син на Елкана, син на Иоила, син на Азария, син, на Софония {В ст. 24, Саул, Озия Ериил.},
37 син на Тахата, син на Асира, син на Авиасафа, син на Корея,
38 син на Исаара, син на Каата, син на Левия, син на Израиля.
39 И брат му Асаф, който стоеше отдясно нему: Асаф, син на Варахия, син на Сама,
40 син на Михаила, син на Ваасия, син на Малхия,
41 син на Етния {В ст. 21, Иетрай.}, син на Зара, син на Адаия,
42 син на Етана, син на Зима, син на Семея,
43 син на Яата, син на Гирсома, син на Левия.
44 И братята им Мерариеви потомци, които бяха от ляво: Етан {В гл. 9:16, Иедутун.} син на Кисия {В гл. 15:17, Кусаия.}, син на Авдия, син на Малуха,
45 син на Асавия, син на Амасия, син на Хелкия,
46 син на Амсия, син на Вания, син на Самира,
47 син на Маалия, син на Мусия, син на Мерария, син на Левия;
48 и братята на левитите, които бяха определени за цялата служба в скинията на Божия дом.
49 А Аарон и потомците му принасяха принос върху олтара за всеизгарянето и върху кадилния олтар, <като определени> за цялата служба на пресветото място, и да правят умилостивение за Израиля, точно както заповяда Божият слуга Моисей.
50 И ето Аароновите потомци: негов син, Елеазар; негов син, Финеес; негов син, Ависуй;
51 негов син, Вукий; негов син, Озий; негов син, Зараия;
52 негов син, Мераиот; негов син, Амария; негов син, Ахитов;
53 негов син, Садок; и негов син, Ахимаас.
54 И ето жилищата им според заселванията им в пределите им: на Аароновите потомци от семейството на каатците (защото на тях падна <първото> жребие),
55 на тях дадоха Хеврон в Юдовата земя, с пасбищата около него.
56 Обаче, нивите на града и селата му дадоха на Халева Ефониевия син.
57 А на Аароновите потомци дадоха тия Юдови градове: Хеврон прибежищния <град>, Ливна с пасбищата му, Ятир, Естемо с пасбищата му,
58 Илен {В Ис. Нав. 21:15, Олон.} с пасбищата му, Девир с пасбищата му,
59 Асан {В Ис. Нав. 21:16, Аин.} с пасбищата му, и Витсемес с пасбищата му,
60 а от Вениаминовото племе, Гава с пасбищата му, Алемет {В Ис. Нав. 21:18, Алмон.} с пасбищата му, и Анатот с пасбищата му; всичките им градове, според семействата им, бяха тринадесет града.
61 И на Каатовите потомци, останали от семейството на племето, <дадоха се> с жребие десет града от половината Манасиево племе.
62 А на Гирсоновите потомци, според семействата им, от Исахаровото племе, от Асировото племе, от Нефталимовото племе и от Манасиевото племе във Васан <се дадоха> тринадесет града.
63 На Мерариевите потомци, според семействата им, <дадоха се> с жребие от Рувимовото племе, от Гадовото племе и от Завулоновото племе дванадесет града.
64 Израилтяните дадоха на левитите тия градове и пасбищата им.
65 Дадоха с жребие тия градове, споменати по име, от племето на Юдовите потомци, и от племето на Симеоновите потомци, и от племето на Вениаминовите потомци.
66 А някои от семействата на Каатовите потомци получиха градове за притежанията си от Ефремовото племе.
67 Дадоха им прибежищните градове: Сихем с пасбищата му, в Ефремовата хълмиста земя; Гезер с пасбищата му,
68 Иокмеам {Виж. Ис. Нав. 21:22-39, дето някои от тия градове имат други имена.} с пасбищата му, Веторон с пасбищата му,
69 Еалон с пасбищата му, и Гетримон с пасбищата му,
70 а, от половината на Манасиевото племе, Анир с пасбищата му, и Вилеам с пасбищата му; <тях дадоха> на семействата на останалите Каатови потомци.
71 На Гирсоновите потомци <дадоха>, от семействата на половината Манасиево племе, Голан във Васан с пасбищата му, и Астарот с пасбищата му;
72 от Исахаровото племе Кедес с пасбищата му, Даврат с пасбищата му,
73 Рамот с пасбищата му и Аним с пасбищата му;
74 от Асировото племе, Масал с пасбищата му, Авдон с пасбищата му,
75 Хукок с пасбищата му, и Роов с пасбищата му;
76 а, от Нефталимовото племе, Кедес в Галилея с пасбищата му, Амон с пасбищата му, и Кириатаим с пасбищата му.
77 А на останалите Мерариеви потомци <дадоха>, от Завулоновото племе, Римон с пасбищата му и Тавор с пасбищата му;
78 а оттатък Иордан при Ерихон, на изток от Иордан, <дадоха>, от Рувимовото племе, Восор в пустинята с пасбищата му, Яса с пасбищата му,
79 Кедимот с пасбищата му, и Мефаат с пасбищата му;
80 а, от Гадовото племе, Рамот в Галаад с пасбищата му, Маханаим с пасбищата му,
81 Есевон с пасбищата му и Язир с пасбищата му.
10 Защото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.
2 Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.
3 Но в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.
4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
5 Затова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;
6 Всеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.
7 Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -
8 Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),
9 после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,
13 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
15 А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -
16 Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>
17 "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
18 А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.
19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21 и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;
29 <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31 Страшно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.
32 Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
34 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36 Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
38 А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
39 Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.
4 Слушайте тая дума, Васански юници, Които сте на Самарийската планина, Които насилвате сиромасите, Които угнетявате немотните, Които казвате на господарите си: Донесете и да пием,
2 Господ Иеова се закле в светостта Си, Че, ето, идат върху вас дни, Когато ще ви уловят с въдици, И останалите от вас с рибарски куки.
3 И ще излезете през проломите, Всяка <от вас> направо пред себе си, И ще се хвърлите в Хармон, казва Господ.
4 Дойдете във Ветил, та вършете нечестие, В Галгал притурете на нечестието си, И донасяйте жертвите си всяка сутрин, Десетъците си през три дни;
5 Чрез огън принесете квасен хляб за благодарствена жертва; Прогласете доброволни приноси, и известете ги; Защото така обичате, израилтяни, казва Господ Иеова.
6 А, <от моя страна>, аз ви дадох чистота на зъбите по всичките ви градове, И оскъдност от хляб по всичките ви места; Но пак се не обърнахте към мене, казва Господ.
7 При това, Аз удържах от вас и дъжда, Когато оставаха още три месеца до жетва; Дадох дъжд на един град, А на друг град не дадох дъжд; Едно място се напои, А мястото, на което не валя дъжд изсъхна.
8 Така <жителите на> два-три града, като се скитаха, <Стекоха се> в един град да пият вода, И не можаха да се наситят; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.
9 Поразих ви с изсушителен вятър и мана; Гъсеницата изпояде многото ви градини и лозя, Смоковниците и маслините; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.
10 Пратих върху вас мор, както в Египет; Поразих с меч юношите ви, Като плених и конете ви; И докарах вонята на становете ви до ноздрите ви; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.
11 Разорих <градове> между вас, Както Бог разори Содом и Гомор; И вие станахте като главня изтръгната из огън; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.
12 Затова, според <твоите постъпки> ще ти направя, Израилю; И понеже ще ти направя това, Приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю.
13 Защото, ето, Онзи, Който образува планините, И създава вятъра, И явява на човека мисълта му, Който обръща зората в тъмнина, И стъпва върху земните височини, Неговото име е Иеова, Бог на Силите.
148 Алилуя! Хвалете Господа от небесата; Хвалете Го във височините.
2 Хвалете Го, всички ангели Негови; Хвалете Го, всички войнства Негови.
3 Хвалете Го, слънце и луно; Хвалете Го, всички светли звезди.
4 Хвалете Го, вие висши небеса {Еврейски: Небе на небесата}, И води, които сте над небесата.
5 Нека хвалят името на Господа; Защото Той заповяда, и те се създадоха;
6 И утвърди ги от века и до века, Като издаде постановление, което няма да премине.
7 Хвалете Господа от земята, Вие морски чудовища и всички бездни,
8 Огън и град, сняг и пара, Бурен вятър, който изпълнява словото Му,
9 Планини и всички хълмове, Плодовити дървета и всички кедри,
10 Зверове и всички животни, Животни и крилати птици,
11 Земни царе и всички племена, Князе и всички земни съдии,
12 Юноши и девици, Старци и младежи, -
13 Нека хвалят името на Господа; Защото само Неговото име е превъзнесено, Славата Му е над земята и небето.
14 И Той е възвисил рога на людете Си, Славата на всичките Си светии, На израилтяните, люде, които са близки Нему. Алилуя!
149 Алилуя! Пейте на Господа нова песен, И хвалението Му в събранието на светиите.
2 Нека се весели Израил за Създателя си; Нека се радват сионовите чада за Царя си,
3 Нека хвалят името Му с хороиграние: С тъпанче и арфа нека Му пеят хваления.
4 Защото Господ има благоволение към людете Си; Ще украси кротките с победа.
5 Светиите ще тържествуват славно, Ще се радват на леглата си.
6 Славословия към Бога ще бъдат в устата им, И меч остър от двете страни в ръката им,
7 За да отдават възмездие на народите И наказание на племената,
8 За да вържат царете им с вериги, И благородните им с железни окови, -
9 За да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови светии. Алилуя.
150 Алилуия! Хвалете Бога в светилището Му, Хвалете Го в <небесния> простор, <дело> на силата Му.
2 Хвалете Го за мощните Му дела, Хвалете Го според голямото Му величие.
3 Хвалете Го с тръбен глас. Хвалете Го с псалтир и арфа.
4 Хвалете Го с тъпанче и хороиграние, Хвалете Го със струнни инструменти и със свирки,
5 Хвалете Го с високозвучни кимвали, Хвалете Го с възклицателни кимвали.
6 Всичко що диша нека хвали Господа; Хвалете Господа {Или: Алилуя!}.
© 1995-2005 by Bibliata.com