M’Cheyne Bible Reading Plan

25 И тъй, в деветата, година на <Седекиевото> царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

² и градът бе обсаждан до единадесетата година на цар Седекия.

³ А на деветия ден от <четвъртия> месец, <когато> гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

⁴ отвори се пролом в градската <стена>, поради което всичките военни мъже <побягнаха> през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и <царят> отиде по пътя за полето.

⁵ А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.

⁶ И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, <именно>,

⁷ заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон.

⁸ А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

⁹ та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, <сиреч>, всяка голяма къща, изгори с огън.

¹⁰ И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.

¹¹ Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

¹² Обаче, началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци.

¹³ А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон;

¹⁴ отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

¹⁵ Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно <като> злато, и каквото сребърно <като> сребро.

¹⁶ <Колкото за> двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло {Еврейски: Беше без теглилка.};

¹⁷ височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия <бяха размерите> и на втория стълб с мрежата.

¹⁸ Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

¹⁹ и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп {Еврейски: Ония, които виждаха лицето на царя.} при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намериха в града;

²⁰ и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

²¹ И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

²² А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син.

²³ А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Исмаил син на Натания, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им.

²⁴ И Годолия се закле на тях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

²⁵ Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа.

²⁶ Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.

²⁷ А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин;

²⁸ и говори му любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

²⁹ и промени тъмничните му дрехи; и <Иоахин> се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си.

³⁰ А колкото за храната му, даваше му се от царя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.

7 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

² комуто Авраам отдели и десетък от всичката <плячка -> тоя, който е първо, по значението <на името му>, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,

³ - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.

⁴ А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.

⁵ Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,

⁶ той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.

⁷ А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

⁸ И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.

⁹ И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;

¹⁰ защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна <Авраама>.

¹¹ Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда <е имало> вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?

¹² Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

¹³ Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.

¹⁴ Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.

¹⁵ Това, <що казваме>, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,

¹⁶ Който се установи не по закон, <изразен> в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;

¹⁷ защото <за Него> свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";

¹⁸ защото <по тоя начин> се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,

¹⁹ (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

²⁰ И колкото <е важно това, че> Той не <е станал свещеник> без заклеване,

²¹ (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), <като каза:> Ти си свещеник до века,

²² толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.

²³ При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават <в чина си>,

²⁴ но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.

²⁵ Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.

²⁶ Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

²⁷ Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после <за греховете на> людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.

²⁸ Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, <поставят> Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.

1 Думите на Амос, който бе от говедарите на Текое, които <чу във> видение относно Израиля в дните на Юдовия цар Озия, и в дните на Израилевия цар Иеровоама, Иоасовия син, две години преди земетресението.

² И рече: Господ ще изрикае от Сион, И ще издаде гласа Си от Ерусалим; Пасбищата на овчарите ще ридаят, И върхът на Кармил ще повехне.

³ Така казва Господ: Поради три престъпления на Дамаск, Да! Поради четири, няма да отменя <наказанието> му, Защото вършаха Галаад с железни дикани;

⁴ Но аз ще изпратя огън в дома Азаилов, Та ще изпояде палатите на Венадада.

⁵ Аз ще строша лостовете на Дамаск, И ще изтребя от Авенското поле жителя, И от Еденовия дом онзи, който държи скиптър; И Сирийските люде ще бъдат откарани пленници в Кир, казва Господ.

⁶ Така казва Господ: Поради три престъпления на Газа, Да! поради четири, няма да отменя <наказанието му>, Защото плениха всичките <Ми> люде, За да ги предадат на Едома;

⁷ Но аз ще изпратя огън върху стената на Газа, Та ще изпояде палатите му.

⁸ Ще изтребя от Азот жителя, И от Аскалон онзи, който държи скиптър; Ще обърна ръката Си против Акарон, И останалите от филистимците ще загинат, казва Господ Иеова.

⁹ Така казва Господ: Поради три престъпления на Тир, Да! поради четири, няма да отменя< наказанието> им, Защото предадоха всичките <Ми> люде в плен на Едома, И не помниха братския завет;

¹⁰ Но аз ще изпратя огън върху стената на Тир, Та ще изпояде палатите му.

¹¹ Така казва Господ: Поради три престъпления на Едом, Да! поради четири, няма да отменя <наказанието> му, Защото прогони брата си с меч, И, като отхвърли всяко милосърдие, Негодуванието му разкъсваше непрестанно, И той пазеше гнева си всякога;

¹² Но Аз ще изпратя огън върху Теман, Та ще изпояде палатите на Восора.

¹³ Така казва Господ: Поради три престъпления на амонците, Да! поради четири, няма да отменя <наказанието> им, Защото разпаряха бременните жени на Галаад, За да разширят пределите си;

¹⁴ Но Аз ще запаля огън в стената на Рава, Та ще изпояде палатите му, Всред силно викане в деня на боя, Всред вихрушка в деня на бурята;

¹⁵ И царят им ще отиде в плен, Той и първенците му заедно, казва Господ.

144 (По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

² <Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

³ Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

⁴ Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

⁵ Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

⁶ Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

⁷ Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

⁸ Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,

⁹ Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

¹⁰ Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

¹¹ Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

¹² Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

¹³ <Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

¹⁴ <Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

¹⁵ <Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!