M’Cheyne Bible Reading Plan
18 В третата година на Израилевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдовия цар, Ахаз.
2 Той беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.
3 Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид:
4 събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и сломи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израилтяните й кадяха; и нарече я Нехущан {Т.е., Късче мед.}.
5 На Господа Израилевия Бог упова. Нямаше подобен нему между всичките Юдови царе, ни между ония, които бяха подир него, нито преди него;
6 защото се прилепи към Господа, не престана да Го следва, но опази заповедите, които Господ даде на Моисея.
7 И Господ бе с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар, и не му слугуваше вече.
8 Той порази филистимците до Газа и до околностите й, от стражарска кула до укрепен град.
9 А в четвъртата година на цар Езекия, която бе седмата година на Израилевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар възлезе против Самария и я обсаждаше.
10 След три години я превзе; в шестата година на Езекия, която бе деветата година на Израилевия цар Осия, Самария бе превзета.
11 И асирийският цар отведе Израиля в плен в Асирия, и ги настани в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове;
12 защото не послушаха гласа на Господа своя Бог, но престъпиха завета Му, - всичко, което Господният слуга Моисей заповяда, - и не послушаха, и нито го извършиха.
13 А в четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.
14 Тогава Юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших; върни се от мене; каквото ми наложиш ще го нося. И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.
15 И Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща.
16 В това време Езекия откова <златото от> вратите на Господния храм и <от> стълбовете, които той, Юдовият цар Езекия, бе обковал <със злато>, и го даде на асирийския цар.
17 Но асирийският цар прати от Лахис Тартана, Рапсариса и Рапсака с голяма войска при цар Езекия в Ерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Ерусалим. И когато стигнаха, дойдоха та застанаха при водопровода на горния водоем, който е по друма към тепавичарската нива.
18 И когато извикаха към царя, излязоха при тях управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син.
19 Тогава Рапсак им рече: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар, каква е тая увереност, на която уповаваш?
20 Ти казваш: <Имам> благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш та си въстанал против мене?
21 Виж, ти се надяваш, <като че ли> на тояга, на оная строшена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му та ще я промуши. Такъв е египетският цар Фараон за всички, които се надяват на него.
22 Но ако ми речете: На Господа нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар в Ерусалим се покланяйте?
23 Сега, прочее, дай <човеци в> залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.
24 Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низките слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!
25 Без <волята> на Господа ли възлязох сега на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя та я съсипи.
26 Тогава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.
27 Но Рапсак им рече: Да ли ме е пратил господарят ми <само> при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? не <ме ли е изпратил> при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно изпражненията си и да пият пикочта си?
28 Тогава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас, като говори, казвайки: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:
29 така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави от ръката ми.
30 И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави, и тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си
32 докле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, земя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя, земя изобилваща с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави.
33 Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?
34 Где са боговете на Емат и Арфад {В изданието от 1940 г. Аршад, вероятно печатна грешка.}? Где са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?
35 Кои измежду всичките богове на <разните> страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?
36 А людете мълчаха, и не му отговориха ни дума, защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.
37 Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи та му известиха Рапсаковите думи.
1 Павел, затворник за Христа Исуса и брат Тимотей, до нашия любезен съработник Филимон
2 и до сестра Апфия и до нашия сподвижник Архип и до твоята домашна църква:
3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.
4 Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,
5 като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господа Исуса, и <която показваш> към всичките светии.
6 <Молитствувам> щото това общение в твоята вяра да действува така, та да познаят те всичкото добро, което е в нас, за <слава на> Христа.
7 Защото съм имал голяма радост и утеха поради твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.
8 Затова, ако и да имам <право с> голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава,
9 пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който съм Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса,
10 ти се моля за моето чадо Онисима {Значи: Полезен.}, когото родих в оковите си,
11 който беше някога безполезен на тебе, а сега полезен и на тебе и на мене;
12 когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце,
13 Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, <като съм> в окови за благовестието;
14 но без <да зная> твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна.
15 Защото може би за това той да се е отлъчил <от тебе> за малко време, за да го имаш за винаги,
16 не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!
17 И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене.
18 И ако те е в нещо онеправдал, или <ти> дължи нещо, мини това на моя сметка;
19 аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя, - да ти не кажа, че ти ми дължиш и сам себе си.
20 Да! брате, нека имам тая печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христа.
21 Уверен в твоята послушност; аз ти пиша и зная, че ще сториш и повече, отколкото ти казвам.
22 А между това приготви ми стая, понеже се надявам, че ще ви бъда подарен чрез молитвите ви.
23 Поздравяват те Епафрас, който е затворен с мене заради Христа Исуса,
24 също и моите съработници, Марко, Аристарх, Димас и Лука.
25 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с духа на всички ви. Амин.
11 Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина Си.
2 Колкото повече ги викаха <пророците>, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертвуваха на ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.
3 При това Аз научих Ефрема да ходи Като го хващат за мишците му; Но не познаваха, че Аз ги лекувах.
4 Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, И сложих храна пред тях.
5 Той няма да се върне в Египетската земя; Но асириецът ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат <към Мене>.
6 Меч ще свирепее против градовете му Та ще довърши силите му и ще ги пояде. Поради собствените им намерения,
7 Людете Ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат <пророците да гледат> към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.
8 Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? <Как> да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, Милосърдието Ми се запали.
9 Няма да изпълня <намерението на> пламенния Си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото Аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда <при тебе> с гняв.
10 Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,
11 Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня <пак> в къщите им, казва Господ.
12 Ефрем Ме обкръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светия, който е верен.
132 (По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -
2 Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:>
3 Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -
4 Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
5 Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
6 Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
7 Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.
8 Стани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;
9 Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.
10 Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
11 Господ се кле с вярност на Давида, - <И> няма да пристъпи <думата Си, - Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.
12 Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
13 Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
14 Това, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
15 Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
16 Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
17 Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
18 Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.
133 (По слав. 132). Давидова песен на възкачванията. Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие!
2 <Угодно е> като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му,
3 <Угодно е> като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове; Защото Господ там е заръчал благословението, - Живота до века.
134 (По слав. 133). Песен на възкачванията. Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни, Които престояват нощем в дома Господен.
2 Издигайте ръцете си към светилището И благославяйте Господа.
3 Нека те благослови от Сиона Господ, Който направи небето и земята.
© 1995-2005 by Bibliata.com