M’Cheyne Bible Reading Plan
8 Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.
2 И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.
3 А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.
4 Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.
5 А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.
6 Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.
7 Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.
8 И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.
9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.
10 А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;
11 така щото поради облака свещениците на можеха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.
12 Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.
13 Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.
14 После царят обърна лицето си та благоволи цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:
15 Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с реката Си онова, което говори с устата Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:
16 От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.
17 И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;
18 но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.
19 Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, кой ще построи дома за името Ми.
20 Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.
21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.
22 Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:
23 Господи Боже Израилев, няма гора на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;
24 Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както се вижда днес.
25 Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.
26 Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.
27 Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Ти поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!
28 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,
29 за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казвал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.
30 Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.
31 Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,
32 тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправяй праведния като му отдадеш според правдата му.
33 Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,
34 тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.
35 Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,
36 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.
37 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -
38 тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,
39 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),
40 за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.
41 Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,
42 (защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом,
43 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.
44 Ако людете ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
45 тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.
46 Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,
47 все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконстувахме, сторихме неправда,
48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
49 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,
50 и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им прегрешения, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;
51 защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.
52 Нека прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;
53 защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.
54 И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.
55 И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:
56 Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.
57 Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!
58 да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!
59 И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;
60 така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.
61 Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.
62 Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.
63 За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.
64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.
65 По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор събран из местностите от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.
66 А на осмия ден разпусна людете: и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.
5 И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада;
2 и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.
3 А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии;
4 нито срамотии или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение.
5 Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Христа и Бога.
6 Никой да ви не мами с празни думи; понеже поради тия неща иде Божият гняв върху синовете на непокорството.
7 И тъй, не бивайте съучастници на тях.
8 Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, одхождайте се като чада на светлината;
9 (защото плодът на светлината се състои във всичко що е благо, право и истинно).
10 Опитвайте, що е благоугодно на Господа;
11 и не участвувайте в безплодни дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте;
12 защото това, което скришом вършат непокорните, срамно е и да се говори.
13 А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже всяко нещо, което става явно е осветено.
14 Затова казва: Стани, ти, който спиш, И възкресни от мъртвите, И ще те осветли Христос.
15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри,
16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.
17 Затова не бивайте неомислени, но проумявайте, що е Господната воля.
18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но напълняйте се с Духа;
19 и разговаряйте се със псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си,
20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос,
21 като се подчинявате един на друг в страх от Христа.
22 Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа;
23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото).
24 Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.
25 Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
26 за да я освети, като я е очистил с водно омиване чрез словото,
27 за да й представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.
28 Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.
29 Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;
30 понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости].
31 "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си и двамата ще станат една плът".
32 Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата;
33 Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.
38 И Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, насочи лицето си към Гога, в земята на Магога, княза на Рос, Мосох и Тувал, и пророкувай против него, като речеш:
3 Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, княже на Рос, Мосох и Тувал.
4 Ще те обърна, ще туря кука на челюстите ти, и ще те извадя, с цялата ти войска, коне и конници, всички напълно въоръжени, едно голямо пълчище с щитове и щитчета, всички употребяващи ножове, -
5 персийци, етиопяни, и ливийци с тях, всички с щитове и шлемове, -
6 Гомера и всичките му пълчища, дома на Тогарма, от най-далечните страни на север, и всичките му пълчища, и много народи с тебе.
7 Приготви се, да! приготви себе си, ти и цялото пълчище, което се е събрало при тебе, и стани им военачалник.
8 След много дни ще бъдеш наказан; в послешните години ще дойдеш в земята, която е била отървана от ножа, и е била събрана от много племена, върху Израилевите планини, които са били непрекъснато пусти; но Израил биде пренесен изсред племената, и те всички ще живеят в нея в безопасност.
9 И ти като възлезеш, ще дойдеш като вихрушка; ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всичките твои пълчища, и много племена с тебе.
10 Така казва Господ Иеова: В оня ден ще дойдат мисли в ума ти, и ще скроиш лоши намерения, като речеш:
11 Ще вляза в земята на неукрепени села! ще отида при ония, които са в спокойствие и живеят безгрижно, всички които живеят в неукрепени места, без лостове и порти,
12 за да ги обереш и да вземеш корист, за да обърнеш ръката си против запустелите места сега населени, и против събраните изсред народите люде, които са придобили добитък и имот, и живеят в най-отбраната страна на света.
13 Шева, Дедан, и търговците на Тарсис с всичките му млади лъвове ще ти рекат: Да обереш ли си дошъл? Да вземеш корист ли си събрал множеството си? Да грабнеш сребро и злато ли, да вземеш добитък и имот ли, да направиш голям обир ли?
14 Затова, сине човешки, пророкувай като речеш на Гога: Така казва Господ Иеова: В оня ден, когато людете Ми Израил ще живеят в безопасност, ти няма ли да го знаеш?
15 Ще дойдеш от мястото си, от най-далечните страни на север, ти и много племена с тебе, всички яздещи на коне, голямо множество и силна войска;
16 и ще възлезеш против людете Ми Израиля като облак, покриващ земята. Това ще бъде в послешните дни; и Аз ще те доведа против земята, за да Ме познаят народите, когато се осветя у тебе, Гоге, пред очите им.
17 Така казва Господ Иеова: Ти ли си оня, за когото говорих в древно време чрез слугите Си Израилевите пророци, които в ония дни пророкуваха през много години, че щях да те доведа против тях?
18 Но в оня ден, в деня когато Бог дойде против Израилевата земя, яростта Ми ще възлезе в ноздрите Ми, казва Господ Иеова.
19 Защото в ревнивостта Си и в пламенния Си гняв казах: Непременно в оня ден ще има голям трепет в Израилевата земя,
20 така щото морските риби и небесните птици, полските зверове и всички гадини, които пълзят по света, и всичките човеци, които са по лицето на света, ще се разтреперят от присъствието Ми; и планините ще се сринат, стръмните височини ще паднат, и всяка стена ще се събори до земята.
21 И ще призова нож против него по всичките Си планини, казва Господ Иеова; ножът на всеки човек ще бъде против брата му.
22 Аз ще се съдя с него чрез мор, и чрез кръв; и ще наваля върху него, върху пълчищата му, и върху многото племена, които са с него, пороен дъжд и градушка от големи камъни, огън и сяра,
23 Аз ще възвелича и осветя, и ще стана познат пред очите на много народи; и те ще познаят, че Аз съм Господ.
89 (По слав. 88). Поучение на Етана Езраева*. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
2 Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 Ти каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:
4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).
5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните+ кой може да се уподоби Господу?
7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 Ти си съкрушил Египет* като някого смъртно ранен; С мощната си мишца си разпръснал враговете Си.
11 Твои са небесата, Твоя е земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Та ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да бъде помощ, Възвисих едного избран между людете.
20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения+ на нечестие ще го наскърби.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И завета Ми ще бъде верен спрямо него.
29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
31 Ако престъпят+ повеленията Ми. И не пазят заповедите Ми, -
32 Тогава ще накажа 33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
34 Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това що е излязло из устните Ми.
35 За едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
36 Че потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.
39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.
40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостта му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвъждавай го.
41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)
46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена,
51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха Постъпките на Твоя помезаник .
52 Благословен да бъде Господ до века. Ами и амин!