M’Cheyne Bible Reading Plan
14 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.
2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!
3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
5 Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.
6 И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,
7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.
8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.
9 Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.
10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.
11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?
12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
13 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;
14 и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:
16 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.
17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;
18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния , и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
19 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.
20 И рече Господ: Прощавам им , според както си казал;
21 но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.
22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.
24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.
25 (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.
26 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
27 До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.
28 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;
29 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,
30 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.
31 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.
32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.
33 И децата ви ще скитат* по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.
34 Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.
35 Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,
37 тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.
38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.
39 Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.
40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.
41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?
42 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.
43 Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.
44 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.
45 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.
50 (По слав. 49). Асафов* псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщащ, И около Него силна буря.
4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, казвайки:
5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
8 Не ще да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене,
9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
17 Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.
22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
3 Защото, ето, Господ, Иеова на Силите, Ще отнеме от Ерусалим и от Юда подкрепата и подпорката, - Всяка подкрепа от хляб и всяка подкрепа от вода.
2 Всеки силен и всеки ратник, Съдията и пророка, чародея и стареца,
3 Петдесетника и почтения и съветника, Изкусния художник и вещия баяч.
4 И ще им дам деца за князе, Които детински ще владеят над тях
5 И людете ще бъдат угнетявани човек от човека, И всеки от ближния си; Детето ще се големее против стареца, И нищожният против почтения.
6 Когато човек улови брата си от бащиния си дом, и му каже : Ти имаш облекло, стани ни управител, И нека бъде под твоя ръка това разорено място , -
7 В същия ден той ще се закълне, казвайки: Не ще да стана поправач, Защото в къщата ми няма ни хляб ни облекло; Няма да ме поставите управител на людете,
8 Защото Ерусалим рухна, Юда падна, Понеже и каквото говорят и каквото правят са противни на Господа, И дразнят славните Му очи.
9 Изгледът на лицето им свидетелствува против тях; И те, като Содом, вършат греха си явно, на го крият. Горко на душата им! Защото сами на себе си въздадоха зло.
10 Кажете на праведника, че ще му бъде добре, Защото всеки такъв ще яде плода на делата си.
11 Горко на беззаконника! нему ще бъде зле, Защото въздаянието му ще бъдат делата на ръцете му.
12 А за Моите люде, - деца ги угнетяват, И жени владеят над тях. Люде Мои, вашите водители ви правят да заблуждавате, И развалят пътя, по който ходите.
13 Господ става за съд, И застава да съди племената.
14 Господ ще влезе в съд със старейшините на людете Си и с князете им, И ще им каже : Вие сте, които сте похабили лозето! Ограбеното от сиромаха е в къщите ви!
15 Защо разломявате людете Ми и смилате лицата на сиромасите? Казва Господ Иеова на силите.
16 При това, казва Господ: Понеже сионските дъщери са горди, И ходят с надигната шия и с безсрамни очи, Ходят тоже ситно, и дрънкат с нозете си,
17 Затова Господ ще удари с краста темето на сионските дъщери, И Господ ще открие голотата им.
18 В същия ден Господ ще отнеме Славата на дрънкалките, Мрежените забрадки и луничките
19 Обеците, гривните и тънките була,
20 И главовръзките, верижките около глезените и поясите, Парфюмните кутии и хамайлиите,
21 Пръстените и обеците на носа,
22 Мантелата и туниките, шаловете и кесиите,
23 Огледалата и тънките ризи, чалмите и покривалата.
24 И вместо благоухание ще има гнилота, Вместо пояс, въже, Вместо накъдрени коси, плешивост, Вместо нагръдник, опасване с вретище, И вместо красота, белези от изгаряне.
25 Мажете ти ще паднат от нож, И силата ти във война.
26 И портите на Сиона ще охкат и ще плачат; И той ще седи на земята изоставен.
4 И в оня ден седем жени ще се хванат за един мъж, и ще му рекат: Ние ще ядем своя си хляб И ще обличаме своите си дрехи, Само нека се наричаме с твоето име; Ти отнеми нашия срам.
2 В същия ден издънката Господна ще бъде красива и славна, И плодът на земята изряден и приличен за избавените измежду Израиля;
3 И останалите в Сион и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат свети, - Всички, които са записани в Ерусалим за живот, -
4 Когато Господ измие нечистотата на сионовите дъщери. И очисти кръвта на Ерусалим отсред него, Чрез дух на съдба и чрез дух на изгоряване.
5 И над всяко жилище на хълма Сион, И над събранията му, Господ ще създаде облак и дим денем, А светлина от пламенен огън нощем, Защото ще има покрив над всичката слава.
6 И ще има заслон да засенява от пака денем, И да служи за прибежище и защита от буря и от дъжд.
11 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, 2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.
4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.
6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
7 С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.
12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
13 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.
14 А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;
15 и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.
16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, 18 оня, комуто беше казано: " По Исаака ще се наименува твоето потомство".
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, 20 С вяра Исаак благослови, Якова и Исава даже за бъдещите неща.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Йосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.
22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се боеха от царската заповед,
24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
26 като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.
27 С вяра напустна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.
28 С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, които погубваше първородните.
29 С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.
30 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.
31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.
32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
34 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
36 Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;
37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;
38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,
39 Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,
40 да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.