M’Cheyne Bible Reading Plan
9 И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Сенайската пустиня, казвайки:
2 Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време.
3 На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.
4 И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.
5 Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.
6 А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха при Моисея и пред Аарона,
7 и тия мъже рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?
8 А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.
9 И Господ говори на Моисея, казвайки:
10 Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;
11 нека я направят на четиринадесетия ден на втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;
12 да не оставят от нея до утринта, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.
13 А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.
14 И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.
15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.
16 Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.
17 И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.
18 По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.
19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;
20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.
21 И понякога облакът стоеше само от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгнаха;
22 Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.
23 Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.
45 (По слав. 44). За първия певец, по Криновете*: псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец.
2 Ти си по-красив от човешките чада; На устата ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века.
3 Препаши меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си;
4 И във величието си язди победоносно В ползата на истината и кротостта и правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща.
5 Стрелите ти са остри, Забиват се в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе.
6 Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
7 Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.
8 На смирна и алой и касия миришат всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.
9 Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато
10 Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;
11 Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти, и ти му се поклони.
12 И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа й. Ще търсят благоволението ти с подаръци.
13 Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано.
14 Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, -
15 С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат.
16 Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.
17 Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще те възхваляват до вечни векове.
7 Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;
2 Пъпът ти е както обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;
3 Двете ти гърди са като две сърнета близнета;
4 Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;
5 Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.
6 Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!
7 Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.
8 Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончета на лоза, И благовонието на дъха* ти като ябълки,
9 И устата+ ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.
10 Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.
11 Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,
12 Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.
13 Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.
7 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,
2 комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка 3 4 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.
5 Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,
6 той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.
7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния.
8 И в един случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия 9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;
10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама.
11 Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?
12 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
13 Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.
14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.
15 Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,
16 Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;
17 защото за Него свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";
18 защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,
19 (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.
20 И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване,
21 (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века,
22 толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.
23 При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си,
24 но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.
25 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях.
26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;
27 Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това еднаж завинаги, като принесе Себе Си.
28 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, поставят Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.