M’Cheyne Bible Reading Plan
2 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:
2 Израилтяните нека поставят шатрите си, всеки при знамето си, със знаковете на бащиния си дом; срещу шатъра за срещане да поставят шатрите си изоколо.
3 Тия, които поставят шатрите си от предната страна, към изток, да бъдат от знамето на Юдовия стан, според установените си войнства; и началникът на юдейците да бъде Наасон, Аминадавовият син.
4 (А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха седемдесет и четири хиляди и шестстотин души).
5 До него да поставят шатрите си Исахаровото племе; и началник на исахарците да бъде Натанаил, Суаровият син;
6 (а неговото множество, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и четири хиляди и четиристотин души);
7 и Завулоновото племе; и началникът на завулонците да бъде Елиав, Хелоновият син;
8 (а неговото множество, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и седем хиляди и четиристотин души.
9 Всичките преброени в Юдовия стан бяха сто и осемдесет и шест хиляди и четиристотин души, според устроените им войнства). Те да се дигат първи.
10 Към юг да бъде знамето на Рувимовия стан, според устроените им войнства; и началник на рувимците да бъде Елисур, Седиуровият син.
11 (А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет и шест хиляди и петстотин души).
12 До него да поставят шатрите си Симеоновото племе; и началник на симеонците да бъде Селумиил, Сурисадаевият син;
13 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и девет хиляди и триста души)
14 и Гадовото племе; и началник на гадците да бъде Елисаф, Деуиловият син;
15 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет души.
16 Всичките преброени в Рувимовия стан бяха сто и петдесет и една хиляда и петдесет души, според устроените им войнства). Те да се вдигат втори.
17 После да се вдига шатъра за срещане, със стана на левитите всред становете; както са поставили шатрите си, така и да се дигат, всеки на реда си при знамето си.
18 Към запад да бъде знамето на Ефремовия стан, според устроените им войнства; и началник на ефремците да бъде Елисама, Амиудовият син.
19 (А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет хиляди и петстотин души).
20 До него да бъде Манасиевото племе; и началникът на манасийците да бъде Гамалиил, Федасуровият син;
21 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха тридесет и две хиляди и двеста души);
22 и Вениаминовото племе; и началник на вениаминците да бъде Авидан, Гедеоновият син;
23 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха тридесет и пет хиляди и четиристотин души.
24 Всичките преброени от Ефремовия стан бяха сто и осем хиляди и сто души, според устроените си войнства). Те да се дигат трети.
25 Към север да бъде знамето на Дановия стан, според устроените им войнства; и началник на данците да бъде Ахиезер, Амисадаевият син.
26 (А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха шестстотин и две хиляди и седемстотин души).
27 До него да поставят шатрите си Асировото племе; и началник на асирците да бъде Фагеил, Охрановият син;
28 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет и една хиляда и петстотин души);
29 и Нефталимовото племе; и началник на нефталимците да бъде Ахирей, Енановият син;
30 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души.
31 Всичките преброени в Дановия стан бяха сто и петдесет и седем хиляди и шестстотин души). Те да се дигат последни при знамената си.
32 Тия са преброените от израилтяните по бащините им домове; всички, които бяха преброени в становете по устроените им войнства, бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.
33 А левитите не бяха преброени между израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея.
34 И тъй, израилтяните правеха напълно това що Господ заповяда на Моисея; така поставяха шатрите си при знамената си, така се и дигаха, всеки според семействата си, по бащините си домове.
36 (По слав. 35). За първия певец. Псалом на Господния слуга Давида. Беззаконието на нечестивия свидетелствува* на вътрешното ми сърце, Че чрез очите ми няма страх от Бога.
2 Защото той се лъже в своите очи. Че беззаконието му няма да се открие и да се намрази,
3 Думите на устата му са беззаконие и измама; Той не иска да бъде разумен за да прави добро.
4 Беззаконие измислюва на леглото си; Застава на недобър път; злото не мрази.
5 Господи, Твоето милосърдие стига до небето, Верността Ти до облаците;
6 Правдата Ти е като великолепните планини; Съдбите Ти са бездна голяма; Ти, Господи, запазваш човеци и животни.
7 Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чада прибягват под покрива на крилата Ти.
8 Ще се напояват от най-доброто+ на дома Ти. И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.
9 Защото у Тебе е изворът на живота, В Твоята светлина ще видим светлина.
10 Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, И правдата Си към ония, които са с право сърце.
11 Нека не дойде против мене ногата на горделивите, Нито ръката на нечестивите да ме поклати.
12 Там паднаха ония, които вършат беззаконие; Повалиха си и не ще могат да станат.
11 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -
2 Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;
3 Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
4 Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат;
5 Още, когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -
6 Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,
7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.
8 Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.
9 и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.
10 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.
11 Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.
12 А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.
13 Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на)
14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.
1 Павел, затворик за Христа Исуса и брат Тимотей, до нашия любезен съработник Филимон
2 и до сестра Апфиния и до нашия сподвижник Архип и до твоята домашна църква:
3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.
4 Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,
5 като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господа Исуса, и която показваш към всички светии.
6 Молитствувам щото това общение в твоята вяра да действува така, та да познаят те всичкото добро, което е в нас, за слава на Христа.
7 Защото съм имал голяма радост и утеха поради твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.
8 Затова ако имам право с голямо дръзновение в Христа да ти заповядвам това, което подобава,
9 пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който сам Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса,
10 ти се моля за моето чадо Онисима ( Значи: Полезен. ), когото родих в оковите си,
11 който беше някога безполезен на тебе, а сега полезен и на тебе и на мене;
12 когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце,
13 Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, като съм в окови за благовестието;
14 но без да зная твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна.
15 Защото може-би той да се е отлъчил от тебе за малко време, за да го имаш за винаги,
16 не вече като слуга, но повече от слуга, като брат,особенно възлюблен на мене, а колкото повече на тебе, и по плът и в Господа!
17 И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене.
18 И ако те е в нещо неоправдал, или ти дължи нещо, мини това на моя сметка;
19 аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя, 20 Да! брате, нека имам тая печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христа.
21 Уверен в твоята послушност; аз ти пиша и зная, че ще сториш повече, отколкото ти казвам.
22 А между това приготви ми стая, понеже се надавам, че ще ви бъда подарен чрез молитвите ви.
23 Поздравява те Епафрас, който е затворен с мен заради Христа Исуса,
24 също и моите съработници Марко, Аристах, Димас и Лука.
25 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с духа на всички ви. Амин.