M’Cheyne Bible Reading Plan
13 Господ още говори на Моисея и на Аарона, казвайки:
2 Когато човек има по кожата на месата си оток, или краста, или лъскаво петно, и се обърне на рана от проказа върху кожата на месата му, тогава да се заведе при свещеника Аарона, или при един от свещениците, негови синове.
3 И свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист.
4 Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем деня онзи, който има раната.
5 А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и, ето, ако види, че раната е в застой, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дена;
6 и на седмия ден свещеникът пак да прегледа; и, ето, ако раната е завехнала, и раната на се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е краста; болният нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.
7 Но ако, подир явяването му пред свещеника за очистването си, крастата се разпростира много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника,
8 и ако види свещеникът, че крастата се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.
9 Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника;
10 и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока,
11 тогава е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист.
12 Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на болния с раната, от главата до нозете му,
13 тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист, онзи, който има раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист.
14 Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист;
15 свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа.
16 Или пък ако живото месо пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника;
17 и, ето, когато го прегледа свещеникът, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист онзи, който има раната; той е чист.
18 Ако на кожата на някого по месата му има цирей, който е оздравял,
19 и ако на мястото на цирея се е появил бял оток, или лъскаво бяло червеникаво петно, такъв да се покаже на свещеника;
20 и свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му са побелели, тогова свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, която е избухнала в цирея.
21 Но ако, като я прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в нея, и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;
22 и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва
23 Но ако лъскавото петно остава на мястото си, и не се е разпростряло, това е белег от цирея; свещеникът нека го обяви за чист.
24 Или, ако на кожата на месата на някого има място изгорено от огън, и живото месо на изгореното стане лъскаво, бяло червеникаво, или бяло петно,
25 тогава свещеникът да го прегледа, и, ето, ако влакната на лъскавото петно са побелели, и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното; свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.
26 Но ако, като го прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в лъскавото петно, и не е по-дълбоко от кожата, но е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;
27 и не седмия ден свещеникът да го прегледа; ако то се е разпростряло много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.
28 Но ако лъскавото петно си стои на мястото, и не се е разпростряло по кожата, но е завехнало, това е оток от изгореното; свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното.
29 Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата,
30 то свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако тя изглежда да е по-дълбоко от кожата, и в нея има тънки руси влакна, то свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата.
31 Но ако, като прегледа свещеникът раната от кела, ето, тя не изглежда да е по-дълбока от кожата, и няма черни влакна по нея, тогава свещеникът да затвори за седем дена онзи, който има раната от кела;
32 и на седмия ден свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако не се е разпрострял келът, и няма в него руси влакна, и келът не изглежда да е по-дълбоко от кожата,
33 такъв да се обръсне, но без да обръсне келевото, и свещеникът да затвори келевия още седем дена.
34 А на седмия ден свещеникът да прегледа кела; и, ето, ако келът не се е разпрострял по кожата, и изглежда да не е по-дълбок от кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; и такъв да изпере дрехите си, и ще бъде чист.
35 Обаче, ако подир очистването му, келът се разпростре много по кожата,
36 тогава свещеникът да го прегледа; и ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси влакна, човекът е нечист.
37 Но ако му се вижда, че келът е в застой, и черни влакна са поникнали по него, келът е оздравял, човекът е чист; свещеникът да го обяви за чист.
38 Ако мъж или жена има по кожата на месата си бели лъскави петна,
39 то свещеникът да прегледа; и, ето, ако лъскавите петна по кожата на месата им са белезникави, лишай е избухнал по кожата; човекът си е чист.
40 Ако някому е окапала косата от главата, такъв е плешив, но пак е чист.
41 Ако е окапала косата му от предната част на главата му, той е полуплешив, но пак е чист.
42 Но ако по плешивото или по полуплешивото място има бяла, червеникава рана, това е проказа, която е избухнала в плешивото или полуплешивото му място.
43 Свещеникът нека го прегледа; и, ето, ако отокът на раната в плешивото или полуплешивото му място е бял червеникав, подобен на изгледа на проказата по кожата на месата,
44 той е прокажен човек, нечист е; свещеникът непременно да го обяви за нечист; той има раната на главата си.
45 Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! нечист!
46 През всичкото време до когато бъде раната на него той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отлъчен; вън от стана да бъде жилището му.
47 Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха,
48 било в основата или в вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо,
49 и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника.
50 Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена онова, което има заразата;
51 а на седмия ден да прегледа заразата; ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто.
52 Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или във вътъка, вълнена дреха или ленена, или каква да е заразена кожена вещ; защото е люта проказа; с огън да се изгори.
53 Но ако, като прегледа свещеникът, ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, било по основата, или по вътъка, или по каква да е кожена вещ,
54 то свещеникът да заповяда да изперат онова, което е заразено, и да го затвори още за седем дена.
55 Тогава, след изпирането, нека прегледа свещеникът заразата; ако заразата не се е разпростряла, тая вещ е нечиста; с огън да я изгориш; проказата е люта, била тя от вътрешната страна или от външната.
56 Но ако прегледа свещеникът, и, ето, след изпирането, заразата е завехнала, то да я отдере от дрехата, или от кожата, било от основата или от вътъка.
57 Ако пък заразата още се яви на дрехата, било на основата или вътъка, или на кой да е кожена вещ, проказа е избухнала; с огън да изгориш онова, което е заразено.
58 И ако заразата се заличи от дрехата, било основата или вътъка, или от коя да е кожена вещ, която ще изпереш, тогава нека се изпере още веднъж, и ще бъде чиста.
59 Това е законът за заразата на проказата във вълнена или ленена дреха, било в основата или вътъка, или в коя да е кожена вещ, според който да се обявява за чиста или нечиста.
15 (По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?
2 Оня, който ходи незлобиво, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;
3 Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема да хвърли укор против ближния си,
4 Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, ако и да се е клел за своя повреда не се отмята;
5 Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.
16 (По слав. 15). Давидова песен* Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.
2 Рекох Господу: Ти си Господ бой; Вън от Тебе няма добро за мене.
3 В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.
4 Скърбите на ония, които заменят Иеова с друг бог ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената на боговете им.
5 Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.
6 За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.
7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.
8 Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.
9 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата+ ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.
10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.
11 Ще ми изявиш пътя на живота; Пред твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.
27 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
20 Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат.
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за* купуване на нива.
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
1 Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа:
3 Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;
4 така щото и сами ние се хвалим между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте:
5 което е доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което страдате.
6 Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,
7 а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,
8 в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.
9 Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила,
10 когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (следователно и между вас, защото вие повярвахте нашето свидетелство).
11 Затова и винаги се молим за вас, дано нашият Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно в вас всяко добро желание и всяко дело на вярата;
12 за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.