M’Cheyne Bible Reading Plan
9 На осмия ден Мойсей повика Аарон и синовете му, и старейшините на Израил 2 и каза на Аарон: „Вземи си мъжко теле като жертва за грях и овен без недостатък за всеизгаряне и ги принеси пред Господа. 3 И кажи на израилтяните: ‘Вземете козел като жертва за грях и теле и агне без недостатък по на година за всеизгаряне 4 и за мирна жертва вол и овен, за да ги принесете пред Господа, както и хлебен принос, омесен с елей, защото днес ще ви се яви Господ.’“
5 И те донесоха пред скинията на събранието това, което беше заповядал Мойсей; и дойде целият народ и застана пред Господа. 6 Мойсей рече: „Това е, което Господ заповяда да направите. И ще ви се яви славата на Господа.“ 7 (A)Тогава Мойсей каза на Аарон: „Пристъпи към жертвеника и принеси жертвата си за грях и всеизгарянето си и очисти себе си и народа; принеси жертвата за народа и го очисти, както заповяда Господ.“
8 Тогава Аарон пристъпи към жертвеника и закла телето като своя жертва за грях. 9 Аароновите синове му поднесоха кръвта; и той, след като натопи пръста си в кръвта, намаза роговете на жертвеника, а останалата кръв изля в подножието на жертвеника; 10 тлъстината, бъбреците и булото на черния дроб от жертвата изгори на жертвеника, както Господ беше заповядал на Мойсей. 11 А месото и кожата изгори на огън извън стана.
12 Закла и всеизгарянето и Аароновите синове му поднесоха кръвта, с която поръси около жертвеника. 13 Тогава му донесоха всеизгарянето на части, с главата, и той ги изгори на жертвеника. 14 После изми вътрешностите и краката и ги изгори на жертвеника, върху всеизгарянето.
15 Тогава принесе жертва от името на народа: взе козела, който се принасяше за народа, закла го и го принесе както преди това, като жертва за грях. 16 Аарон принесе всеизгарянето, както бяха разпоредбите. 17 Принесе и хлебния принос: напълни шепа от него и го изгори на жертвеника освен утринното всеизгаряне.
18 (B)Закла още вола и овена, които бяха за мирна жертва от народа, и Аароновите синове му поднесоха кръвта, с която поръси около жертвеника. 19 Поднесоха и тлъстините от вола, опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите, бъбреците и булото на черния дроб на овена. 20 И като сложиха тлъстините върху гръдните части, той ги изгори върху жертвеника. 21 А гръдните части и дясната плешка Аарон принесе пред Господа по обичая, както беше заповядал Мойсей.
22 (C)После Аарон вдигна ръце към народа и го благослови; и след като вече беше принесъл жертвата за грях, всеизгарянето и мирния принос, той слезе. 23 Тогава Мойсей и Аарон влязоха в скинията на събранието; и като излязоха, благословиха народа. И славата на Господа се яви на целия народ. 24 И огън излезе от Господа и изпепели всеизгарянето и тлъстината върху жертвеника. Като видя това, целият народ извика от радост и падна молитвено на земята.
10 Защо, Господи, стоиш далече
и се криеш във време на неволя?
2 Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си.
Нека да се хване в кроежите, които е замислил.
3 Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си,
алчният кощунства и презира Господа.
4 (A)В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва:
„Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли.
5 Пътищата му са неуспешни във всяко време.
Твоите присъди са високо и далече от него.
Всички свои неприятели презира.
6 Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм,
зло няма да ме сполети от род в род.“
7 (B)Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие,
а езикът му е несправедлив и пагубен.
8 Той стои в засада край селищата, убива невинния
в потайни места,
очите му дебнат бедния.
9 (C)Той се таи като лъв в храсталака,
причаква, за да хване сиромаха.
Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си.
10 Той сразява, удря
и слабите падат в неговата примка.
11 (D)Казва си: „Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.“
12 Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си!
Не забравяй потиснатите.
13 Защото нечестивият може да се отрича от Бога
и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“
14 Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения,
за да въздадеш с Твоята ръка.
Бедните се уповават на Тебе.
Ти си помощник на сираците.
15 Сломи ръката на злия и нечестивия,
така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо.
16 (E)Господ е Цар за вечни времена и завинаги!
Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя.
17 Господи, Ти чуваш желанието на смирените.
Ти укрепваш сърцата им,
вслушваш се,
18 (F)за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите
и повече никой човек да не всява страх по земята.
24 (A)Не завиждай на лошите хора, нито пожелавай да бъдеш с тях, 2 защото сърцето им крои насилие и устата им говорят зло.
Значението на мъдростта
3 Къща се поддържа с мъдрост, а се укрепва с разум; 4 и с умение нейните помещения се напълват с всякакви скъпи и ценни богатства.
5 Мъдрият човек е силен и разумният човек усилва мощта си. 6 (B)Затова ще водиш война благоприятно с обмисляне и ще имаш успех с много съветници.
7 Мъдростта е недостъпна за глупеца; той не отваря уста при портите.
8 Който замисля да извърши зло, наричат го интригант. 9 Каквото намисли глупостта, е грях, и присмехулникът е мерзост за хората.
10 (C)Покажеш ли се малодушен в усилно време, силата ти е недостатъчна.
11 Освобождавай влачените на смърт и се застъпвай за обречените на убиване. 12 (D)Ако кажеш „Ето ние не сме знаели за това“ – тогава Този, Който подлага на изпитание сърцата, нима не знае? Онзи, Който бди над живота ти, знае това и ще въздаде на човека според делата му.
13 Сине мой, яж мед, защото е приятен, и медена пита, която е сладка за вкуса ти. 14 Знай, такава е и мъдростта за душата ти. Ако си я постигнал, има щастливо бъдеще и твоята надежда не е изгубена.
15 Не поглеждай с престъпни намерения към жилището на праведника, не разрушавай мястото на покоя му, 16 (E)защото праведникът пада седем пъти и пак се изправя, а нечестивите ще паднат в погибел.
17 (F)Недей се радва, когато врагът ти падне, и сърцето ти да не ликува, когато той се подхлъзне, 18 да не би Господ да види това и да не го одобри, и да отвърне от него гнева Си. 19 (G)Не се смущавай от злодеи и не завиждай на нечестиви, 20 защото добър край не очаква злия – светилникът на нечестивите ще угасне.
21 (H)Сине мой, имай страхопочитание от Господа, както и от царя – ти не се обявявай срещу тях. 22 Защото от тях двамата неочаквано идват допуснато нещастие и непредвидена погибел.
23 (I)Още притчи идват от мъдреците: не е добре да се проявява лицеприятие в съд. 24 Който казва на виновния: „Ти си прав“, него хората ще проклинат и мразят. 25 А към тези, които изобличават такъв, ще се окаже благоволение и върху тях ще дойде благословение. 26 В уста целува онзи, който дава верен отговор.
27 Уреди работите си извън жилището си, свърши ги на нивата си и едва тогава изграждай къщата си.
28 Не ставай лъжесвидетел против ближния си – защо да мамиш с устата си? 29 Не казвай: „Както той постъпи с мене, така и аз ще постъпя с него; ще въздам на човека според делата му.“
30 (J)Минавах край нивата на ленивец и покрай лозето на нехаен човек. 31 Ето всичко бе обрасло с тръни, коприва бе покрила всичко наоколо и каменната му ограда беше съборена. 32 Тогава, като погледнах, размислих в сърцето си, погледах и усвоих поука: 33 (K)още малко сладък сън, още малко сладка дрямка, още малко ще полежиш със скръстени ръце 34 и сиромашията ще дойде при тебе като грабител и немотията – като натрапчив бедняк.
3 (A)Затова, като не понасяхме повече да сме далече, решихме да останем сами в Атина 2 и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител, който работи с нас при благовестенето за Христос, да ви укрепи и утвърди във вярата ви, 3 (B)така че никой да не се смущава от страданията. А вие сами знаете, че така ни е отредено, 4 (C)защото и когато бяхме при вас, ви предупредихме, че ще страдаме. И както знаете, така стана. 5 (D)Поради това и аз, като не можех вече да понасям, изпратих Тимотей, за да се осведомя за вярата ви, да не би изкусителят да ви е изкусил и нашият труд да е бил напразен.
6 (E)Но току-що Тимотей се завърна от вас при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, както и за това, че си спомняте винаги за нас с добро и копнеете да ни видите, както и ние вас. 7 Затова, братя, и ние, при всичките си притеснения и несгоди, се утешихме за вас. 8 Сега, когато вие вярвате твърдо в Господа, ние живеем истински. 9 Каква благодарност можем да въздадем към Бога за вас за цялата радост, която изживяваме заради вас пред нашия Бог! 10 (F)Денем и нощем усърдно се молим да видим лицата ви и да допълним онова, което не достига във вашата вяра.
11 (G)Нека Сам нашият Бог Отец и нашият Господ Иисус Христос[a] да насочат пътя ни към вас. 12 А колкото до вас, Бог да благослови обичта ви един към друг и към всички, за да расте и се обогатява – обич, каквато и ние изпитваме. 13 Така ще утвърди сърцата ви, за да станете безукорни до святост пред Бога, нашия Отец, при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Му светии[b].
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.